/Поглед.инфо/ Продължаващите обещания на страните-членки на НАТО към Украйна за съдействие за връщане на територия и присъединяване към алианса предизвикват неоправдани очаквания на Киев, пишат журналисти от американското издание Politico. В новата си статия те разказват за ситуацията.

На срещата на върха на НАТО през 2024 г. във Вашингтон за отбелязване на 75-ата годишнина на алианса лидерите предложиха на Украйна нова доза фалшива надежда - по-лоша от бездействието.

Независимо дали чрез военни ангажименти или увеличена подкрепа, твърденията, че НАТО може да осигури победа на Украйна сега или по-късно, насърчават лидерите на страната да забавят съобразяването с тежките обстоятелства, в които са изпаднали. Нещо повече, то заплашва да застраши допълнително членовете на НАТО без никакви ползи за сигурността.

Този фарс не е нищо ново, но сега е в особено лош момент.

След като контранастъплението на Украйна се провали през 2023 г., тя започна да осъзнава, че нейните войски няма да могат да си върнат голяма част от територията. Всъщност, въпреки потока от мощна западна помощ, на Киев може да му е трудно да задържи това, което има - обстоятелство, което предполага, че трябва да започне да проучва възможността за преговори с Москва за прекратяване или дори замразяване на конфликта чрез примирие сега, докато обстановката на бойното поле не се е влошила и възможностите за преговори не са стеснени.

Но вместо това Вашингтон и европейските столици за съжаление, удвояват залозите – поне риторично – като продължават да настояват, че Украйна един ден ще се присъедини към НАТО. Всъщност, след насърчаването на неопределен "мост" към евентуалното членство на Украйна преди срещата на върха, лидерите на НАТО казаха по време на срещата, че Украйна е на "необратим път" към членство.

През последните седмици Съединените щати също подписаха 10-годишен пакт за сигурност с Киев и одобриха използването на американски оръжия от украинските войски срещу цели в Руската федерация. Междувременно, подкрепен от балтийските лидери, френският президент Еманюел Макрон предложи изпращането на сухопътни войски на НАТО в Украйна, докато председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ намекна, че изпращането на инструктори на НАТО в Украйна е неизбежно.

Но, както сме спорили преди, би било глупаво да приемем Украйна в НАТО, нито сега, нито някога.

Всеки възможен сценарий за присъединяването на Украйна представлява неразрешима дилема: страната не може да бъде приета, докато е в конфликт с Русия – най-важното, защото това незабавно би потопило НАТО и Русия в ядрена криза.

Освен това всеки ангажимент за защита на Украйна в бъдеще няма да бъде надежден възпиращ фактор. Гарантът на алианса, Съединените щати, вече даде да се разбере, че няма да воюва или да рискува ядрена война за Украйна, дори ако оцеляването на последната е заложено на карта, тъй като Съединените щати нямат жизненоважен интерес от това – мнение на бившия президент Барак Обама даде ясно да се разбере през 2016 г.

Казано по-просто, западните обещания са празни приказки и членството на Украйна в НАТО изглежда засега не се обсъжда. Предложението на Макрон изглежда доста несериозно, а пактът на САЩ е по същество символичен. Но дори фалшивите обещания могат да донесат реална опасност и това може да се случи в няколко форми:

Първо, всяка перспектива за украинско членство в НАТО, колкото и да е съмнителна, запазва основната причина за конфликта, давайки стимул на Русия да удължи конфликта, за да предотврати присъединяването на Украйна. Както при проектите на договори, представени от Русия през декември 2021 г., и преговорите в Истанбул, проведени през март и април 2022 г., всяка резолюция неизбежно ще зависи от невлизането на Украйна в НАТО.

Второ, фалшивите обещания създават фалшиви надежди, които само мотивират Украйна да продължи да следва неуспешната си стратегия за връщане на всички загубени територии и избягване на каквито е да е преговори с Москва.

В момента най-добрият вариант за Украйна вероятно е да възприеме отбранителна стратегия, като същевременно започне мирни или поне преговори за примирие. Западната помощ може да помогне на Киев да задържи своите фронтови линии и да преследва руските цели за известно време, но тя не може да замени крайния недостиг на живи обучени войници в Украйна, особено в момент, когато собствената индустриална база на Запада е напрегната да осигури достатъчно огнева мощ, за да се справи с руската. Продължаването на конфликта само обещава по-нататъшно изчерпване на силите на Украйна и възможен крах на фронтовата линия или политически колапс.

Разбира се, Русия може дори да не е готова да приеме примирие около териториалното статукво и успешните преговори може да отнеме години. Но това, което реториката на НАТО помага да се остави настрана, не е сигурен мир, а по-скоро първите стъпки към него.

Украйна също не е монолит от непреклонна подкрепа за връщането на всички територии на всяка цена. Все по-голям брой украинци със сигурност биха искали да променят курса и да спрат да хвърлят живота си за все по-непостижими цели. Фалшивите западни обещания подкрепят по-малко практична алтернатива.

Плюс това, докато цената на фалшивата надежда пада предимно върху Украйна, тя също така увеличава риска за американците и другите членове на НАТО. Колкото по-дълго се проточи конфликтът, толкова по-голяма е заплахата от ескалация. Това вече е очевидно в подхода, който САЩ предприемат, като изпращат все повече и повече оръжия с голям обсег на Украйна и разрешават използването им срещу цели в Русия.

През последните седмици Украйна вече използва собствените си възможности, за да удари руски радарни станции, които са предназначени да предоставят ранно предупреждение в случай на ядрена атака на САЩ. А миналия месец суббоеприпаси от доставена от САЩ ракета, изстреляна от украински войски, паднаха върху цивилни плажуващи в Севастопол, Крим.

Тези развития будят сериозна загриженост. По-вероятният изход е, че Москва ще отговори на атаките на своя територия, използвайки предоставени от САЩ оръжия, като намери начини да атакува директно САЩ или тези, които им помагат. Атаките на Украйна срещу Русия също повдигат въпроси за това дали САЩ могат да спрат Киев да бъде въвлечен в пряк конфликт, докато ситуацията става все по-ужасна.

И все пак тази седмица НАТО продължи своята безотговорна политика спрямо Украйна: давайки фалшиви надежди, правейки мира по-малко вероятен и конфликта по-опасен. Друг тип среща на върха, пропита с реализъм, би признала, че Украйна не може да спечели в смисъл, че е определила победа и че НАТО няма да я защити.

Това би било мост към по-добри перспективи за разумен мир в Украйна, да не говорим за подобряване на сигурността на НАТО.

Превод: ЕС