/Поглед.инфо/ Събитията от последните 24 часа показват, че в САЩ сега се води активната фаза от „гражданската война между елитите“ между условната „дълбока държава“ (Deep State) и условните „националисти-тръмписти“.

„Тръмпистите“ успяха да:

  1. Изведат войските от Сирия (Все още не е осъществено на място), решението за което бе прието със заобикаляне на началниците на Генералния щаб и Болтън (Ян Бремер – директорът на влиятелната Eurasia Group пише справедливо, че тази ситуация е лично поражение на Болтън). Както съобщава MSNBC „Пентагонът (чети - deep state) е крайно недоволен“.

  2. Свалянето на санкциите от активите на Дерипаска, при това че те фактически преминават към засиления контрол на руската държава през ВТБ. Получава се доста забавна ситуация: свалят санкциите от En+ и „Русал“ заради това, че те „фактически“ са национализирани в полза на Русия. Логично е, че русофобите като МакФол и Бремер сега беснеят и кипят от гняв в социалните мрежи.

Сред последните успехи на „Дълбоката държава“ са:

  1. Арестът на финансовия директор на „Хуавей“ със заобикалянето на Тръмп, което снижава шансовете му за каквито и да е преговори с Китай, при това в условия, при които Тръмп има спешна нужда от видими резултати в това направление.

  2. (Най-Важното) – Федералният резерв. Въпреки исканията на Тръмп, въпреки публичните молби на влиятелния милиардер Дракенмилър, въпреки публичните призиви от редакционната колегия на Wall Street Journal и въпреки паниката на пазарите, Федералният резерв вдигна основния лихвен процент на долара и обеща да го вдигне дори още повече, с което собственоръчно срина вчера американския фондов пазар. Това е много радикална позиция, която може да се обясни или с това, че Джеръм Пауъл наистина иска да влезе в историята като човека, фалирал Уол Стрийт, но и спукал „великия финансов балон“ (Вашият покорен слуга авторът не вярва в присъствието на такива идеалисти във Федералния резерв, нали такива от Волкър насам не ги взимат) или (което е по-вероятно) Пауъл има задачата да „лепне“ на Тръмп икономическата криза, която Федералният резерв с всички сили се опитваше да отложи по времето на Обама. Самият Тръмп през 2016 г. се надяваше на друг сценарий и казваше, че „балонът“ на американската „фейк икономика“ (това е термин на Тръмп, а не мой) ще се спука още преди да встъпи в длъжност, но това не се сбъдна. Сега Тръмп като президент се бори икономиката да не се срине по време на мандата му.

Сумарно: Много е хубави, че групата на Тръмп се бори активно за лостовете за въздействие и се старае да покаже своята боеспособност. Колкото е по-остър конфликтът в САЩ, толкова по-добре за останалата планета. В идеалния сценарий би ми се искало Пауъл наистина да доведе ситуацията до пълноценна рецесия с криза и срив, независимо от това кой ще победи след този срив. Договарянето с посткризисна Америка ще бъде значително по-просто.

Превод: В.Сергеев