/Поглед.инфо/ През последните няколко дни сме изправени пред ново възраждане на дискусията за това как биха могли да изглеждат условията за мирно уреждане на кризата около Украйна.
Първо, доста балансирани предложения бяха направени от Китай, който през цялата година поддържаше добронамерен неутралитет към Русия. Второ, западните политици и самите медии започнаха да говорят за възможните условия на споразумение между Русия и режима в Киев и дори засипаха информационното пространство със съобщения за техните уж съществуващи намерения да повлияят на поведението на официален Киев.
Всеки опит да се приеме на сериозно приказките, че Западът може да „принуди“ властите в Киев да преговарят, трябва да вземе предвид простия факт, че Съединените щати няма какво да губят от продължаването на военните операции в Украйна и какво да рискуват. Най-драматичното нещо, което може да се случи в дългосрочен план, е военното поражение на украинския режим, както вече се случи с американски клиенти в различни части на света. Но няма да е трагедия и за САЩ. Това се е случвало и преди във Виетнам и последно в Афганистан. Американски президенти също ходиха там, разговаряха с военните и се ръкуваха с лидерите на същите като в Украйна треторазредни диктатури.
И в двата случая американските власти първоначално инвестираха масово във войната, вкараха в нея много съюзници, дори изпратиха там свои войници, но накрая спокойно признаха, че историята започва от нулата. Единственото изключение е войната в Корея от 1950-1953 г.: там самите американци се бият срещу китайците и армията на КНДР. И те оставят армията си в Южна Корея, след като примирието слага край продължителните военни действия. Именно присъствието на значителен американски контингент в Сеул е основното условие за т. нар. „корейски“ вариант на уреждане. Също така би било полезно това да се има предвид по време на абстрактни дискусии и вероятността от някакъв изход от украинската криза. В украинския случай американците все още не са направили нищо, за да ни накарат да приемем сериозно техните залози в конфликта.
Без да правят сериозни залози от своя страна, САЩ само печелят от цялата трагедия на украинския народ. И те няма да загубят нищо в случай на поражение на тяхната киевска клиентела. Те не рискуват да загубят дори неоспоримо влияние в Европа. Напротив, сривът на предните позиции извън НАТО само ще засили властта на Вашингтон над неговите съюзници в блока. Това вече се случва: през последната година двете водещи сили в Западна Европа - Германия и Франция - практически загубиха всякаква свобода на външнополитически маневри.
Берлин, доскоро много самоуверен и богат център на цялата европейска система, беше политически победен: неговият любим газопровод беше взривен от американците, а парите изтичат в чужбина точно пред очите ни. Париж вече не се възприема от никого в света като самостоятелна единица. Виждаме, че много граждани на Германия, Италия или Франция не подкрепят помпането на оръжия в Киев. Но управляващите елити на тези страни са толкова контролирани от САЩ, че вече не могат да обръщат внимание на мнението на собствените си избиратели. При тези условия би било наивно дори хипотетично да се говори за миротворческата роля на водещите държави в Западна Европа - Германия или Франция. Това също е добра причина да бъдем скептични към всякакви разговори за „принуждаване“ на Киев към по-конструктивно поведение.
Нещо повече, политическите режими на целия "пояс" държави от Финландия до България се стремят да превърнат страните си в постоянна фронтова зона. Единственото изключение е Унгария, малка и затворена навътре в континента, чието положение не влияе съществено на цялостната ситуация. Останалото е просто: правителствата на Източна Европа с право смятат специалните си отношения със САЩ и изпълнението на всяка прищявка, идваща от Вашингтон, като техен единствен източник на оцеляване. Няма значение до какви последствия ще доведе това за управляваните от тях народи.
Съвсем скоро ще видим как финландските, полските и балтийските правителства ще превърнат страните си в нещо като Афганистан – територия, напълно неподходяща за момента за каквото и да е мирно международно взаимодействие. Афганистанският народ се оказа в такава ситуация в резултат на многократната намеса на външни сили, в Източна Европа националните елити са причината за дивачеството. Това означава, че ще бъде изградена стена и ров между Западна Европа и останалата част от Евразия, което ще попречи на поддържането на всякакви контакти.
В резултат на това контролът на САЩ над техните съюзници във Франция, Германия или Италия ще бъде допълнително засилен - те няма да имат надеждна алтернатива. Най-лесният начин да се постигне това състояние на нещата е да продължи въоръжената конфронтация на украинска територия. А това означава, че САЩ ще допринасят за кръвопролитието, докато продължаването му е поне малко вероятно. Вашингтон не се нуждае от мир под никаква форма.
Но защо, като се има предвид всичко казано по-горе, американците и ориентираните към тях европейски медии периодично започват да говорят за вероятността от преговори и дори споразумение? Просто защото прекрасно разбират с кого си имат работа. В САЩ има много добри специалисти по руска история, култура и национална психология. В което американският елит е абсолютно убеден: благотворителността според тяхното разбиране е основната слабост на Русия. За тези, които са начело на САЩ, това качество е напълно неприемливо. Но, разбира се, те винаги ще бъдат готови да се възползват от присъствието му сред руснаците.
В САЩ твърдо се знаят две неща за Русия. Първо, фактът, че Москва никога няма да използва ядрено оръжие в случаите, когато ситуацията не е застрашаваща оцеляването на руската нация и държава. Второ, ако има дори минимална вероятност конфликтът да приключи с преговори и мир, Русия ще избере диалог дори с най-яростния си противник. На това учи американците цялата руска култура и външнополитическа традиция. И през последните години Съединените щати имаха много възможности да се уверят, че тази оценка е правилна. Затова в Америка смятат, че дори илюзията за възможността за преговори е много ефективно оръжие в конфронтацията с Русия.
Сега Западът разбира, че не може да се справи с нарастващия темп на руските военни усилия, а също така не може да се справи с нашата икономика. САЩ и техните сателити имат нужда от глътка въздух. Тя може да бъде тактическа - за да се даде възможност на украинските въоръжени формирования да съберат сили и след това да ги хвърлят в ново настъпление. Отдихът може да бъде по-дълъг, насочен към Запада, за да се подготви за нова фаза на въоръжена конфронтация с Русия, която ще трябва да започне по тяхна собствена инициатива. С други думи, за САЩ целта на всякакви примирия може да бъде само връщане към ситуацията отпреди 24 февруари 2022 г., когато инициативата принадлежеше на тях.
Какви тогава са мирните инициативи на високо равнище на Китай отпреди няколко дни? Най-общо казано, говорим за списък от необходими основни условия за мир в Европа, които да не противоречат на интересите и ценностите на всяка от конфликтните страни. Колко сериозни са те, убедително показва реакцията на предложенията на Пекин от страна на САЩ и техните съюзници: отказът дори да обсъжда китайския мирен план и изявленията, че самата Поднебесна уж ще доставя оръжие на Русия. Целта е да се засенчи всяко международно въздействие от китайските инициативи с необосновани обвинения.
Причината за тази реакция е проста: Пекин иска мир в Европа и неговите предложения не са тактически трик. Ето защо те предизвикаха такова възмущение сред американците и техните сателити в Европа. В Китай, между другото, това веднага се разбра и така изтълкуваха новата поредица от заплахи от Вашингтон. Русия и целият свят като цяло започват да свикват с мисълта, че щом САЩ се карат на нещо, значи това нещо е добър и трябва да се използва. А в случай, че самите западни страни започнат да предлагат нещо на останалите, тогава можем да говорим само за пореден опит за измама и извличане на едностранни облаги.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо'. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?