/Поглед.инфо/ Много хора, които са се нагледали и начели на марксизъм-ленинизъм, са 99% сигурни, че вълненията, избухнали в Съединените щати, се коренят в класовото неравенство. Без съмнение хората в момента са много раздразнени. Според неотдавнашна анкета на компанията за социологически проучвания Pew Research Center 87% от американците казват, че не са доволни от това как вървят нещата в страната. Скритата вражда се изгражда от десетилетия и сега е в своя пик, а запалителната реторика постоянно присъства в социалните мрежи. Последните национални протести срещу полицейската бруталност и расизма бяха сред най-големите и най-разпространените в историята на страната.

Но има теория, която обяснява какво точно разклаща САЩ и защо на всеки половин век избухват безредици. Авторът на теорията е роденият в Русия Петър Турчин. Според Турчин основният проблем е твърде голямата конкуренция сред елита. Според него колкото повече е наследственото богатство и колкото повече хора получават академични степени, толкова повече са кандидатите за сравнително ограничен брой постове в най-високите ешелони на политиката, бизнеса и другите социални йерархии. При толкова много хора, на които им е съдено да загубят при все по-ожесточена конкуренция, неизбежно ще има много гняв и разочарование.

Сама по себе си тази ориентирана към елита теория изглежда недостатъчна. Много хора от работническата класа също маршируват по улиците и гласуват за политици с екстремистки възгледи. Но разгневените, образовани и заможни хора придават особена тежест на всяка революция, тъй като именно те притежават таланта и средствата за разпалване на революция и хаос. В крайна сметка те осигуряват финансиране и създават мотиви и стимули за организиран екстремизъм и насилие.

Борбата за власт в САЩ става все по-ожесточена. Черните бунтове са детинщина. Например, неотдавнашното решение на федералния съдия да затвори тръбопровода до Дакота не е някакъв вид местна суматоха на екологични активисти. Демократите не успяха да спрат извличането на изкопаеми горива чрез политическия процес, така че тяхната стратегия беше да задушат проектите за нефт и газ с правни проблеми, които да увеличават капиталовите разходи и да създадат толкова голяма несигурност, че компаниите да фалират. Точно това се случи с тръбата към Дакота. Същите решения се очакват и за други проекти. Според оценките на Американския институт за петрол, разпореждането ще засегне 75 тръбопровода и това заплашва пълното унищожаване на петролната и газовата промишленост в САЩ, при това не само шистовите, за радост на Русия и Саудитска Арабия. И всичко това се случва, когато са останали само три-четири месеца преди зимата.

През 1990 г. в САЩ има едва 99 милиардера, а сега има повече от 600. Дори като се вземе предвид инфлацията, това е огромно увеличение на най-високите ешелони на богатството. Тъй като неравенството нараства на върха, стандартите за това, което се счита за успех, съответно се повишават. Присъствието на 10 милиона долара в банката вече не вдъхва уважение, с което богатият и амбициозен човек е свикнал, в момент, когато богатството на Марк Цукерберг е 8000 пъти по-голямо.

Структурните промени в икономиката затрудняват постигането на по-високо ниво. В широк спектър от индустрии няколко водещи компании заемат нарастващ пазарен дял. Това означава, че единични амбициозни предприемачи ще стават като Цукерберг и Безос, а останалите просто ще скърцат със зъби от гняв и завист.

Това се отнася не само за света на бизнеса, където успехът на най-високо ниво става все по-малко постижим. Помислете за научната общност. Много амбициозни млади образовани хора не мечтаят за богатство, а за интелектуалното уважение, присъщо на професора. Но краят на растежа на американската университетска система в средата на 20-ти век, заедно с неотдавнашното намаляване на държавното финансиране за колежи, означава, че работните места, за които мечтаят амбициозните млади хора, са изчезнали.

Това се случва, дори когато броят на докторите на науките е нараснал с над 50% от 1990 г. насам. Следователно, младите хора виждат как мечтите им за научна кариера се разбиват и позицията на лаборант или преподавател ще бъде венецът на кариерата им.

Същият модел се повтаря в юридическата професия и в политиката, където размерът на Конгреса не е в крак с нарастването на населението. Умните, амбициозни млади хора казват, че им става все по-трудно да се борят за място в елита, а усилията им по-малко вероятно ще бъдат достойни за награда.

Опасността е, че в крайна сметка всички разочаровани кандидати ще решат, че самата система е проблем и ще се опитват да я свалят. Прекомерната конкуренция е особено опасна, когато се комбинира с друг фактор, а именно забавяне на растежа. Дългият период на просперитет, като този от 1985 до 2008 г., поражда големи очаквания, които оставят горчив послевкус в устата на младите хора, когато са засенчени от забавяне.

Подобна ситуация се случва във всички страни и поражда всякакви революции и катаклизми, безкрайна игра на „царю-порталю“ за възрастни.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели