Вашингтон разглежда актуализираното предложение на президента Владимир Путин за налагане на мораториум върху разполагането на наземни ракети за среден и малък обсег в Европа „обречени на провал“ и вместо това залага на повторение на т. нар. „Двойно решение“ на НАТО от Студената война. Той включваше разполагането в Западна Европа на голям брой американски ядрени ракети със среден обсег в паралелни преговори със СССР за премахване на този клас оръжия.
Европейските съюзници не са съгласни с това решение. Френският президент Еманюел Макрон, отговаряйки на въпроси от експерти от Изследователския център на Атлантическия съвет, заяви, че Франция се застъпва за всеобхватен диалог с Русия в интерес на международната стабилност. Според Макрон, след едностранното решение на САЩ да се оттегли от Договора за премахване на ракетите със среден и малък обсег, Европа вече няма да може да се чувства защитена.
Френският посланик в Русия Пиер Леви заяви, че се обмисля възможността за посещение на френския президент Макрон в Русия, но все още няма конкретни дати. Според него е невъзможно да се разработи график за посещението на главата на републиката в Москва поради пандемията на коронавируса. В същото време Леви отбеляза, че Франция счита за необходимо да се продължи диалога с Москва относно мораториума върху разполагането на ракети със среден и малък обсег в Европа.
Неотдавнашното удължаване на договора СТАРТ-3 беше важна стъпка към укрепване на стратегическата стабилност. Договорът обаче не е в състояние да подкрепи напълно съществуващата архитектура на международната сигурност. Необходимостта от възстановяване на ДРСМО със сигурност е налице, може би в малко модифицирана форма, тъй като сега е необходимо да се ограничат не само ракетите на сушата, но и ракетите с морско и въздушно базиране.
Колективната отговорност на всички държави за състоянието на нещата в света в областта на сигурността, на първо място, принадлежи на ядрените сили. Ако във Вашингтон има разбиране за тези неща, може да последват допълнителни стъпки за сключване на нови споразумения. Във всеки случай период от 5 години ще бъде достатъчен за провеждане на консултации между двете страни относно по-нататъшни перспективи за разработване на по-добри механизми за контрол на оръжията, в които биха могли да се впишат и други ядрени държави.
Във всеки случай удължаването на Договора за СТАРТ-3 не трябва да се приписва на способността да се извадят отношенията между Русия и САЩ от трудното състояние, споразумението само по себе си няма да може да обърне настоящите негативни тенденции.
