/Поглед.инфо/ Световните медии и политици обсъждат геополитическото шоу, организирано от американския президент около „края на войната“ в Украйна: едни настояват с треперещи гласове да им бъде дадено място на масата за преговори, други утешават Киев – че с НАТО не всичко е загубено.

Междувременно Съединените щати правят още една стъпка към глобално военно господство. Говорим за възможността безнаказано да унищожаваме държави, които не ни харесват.

Агенцията за космическо развитие (SDA) поиска от американските аерокосмически компании да представят доклади възможно най-скоро за това как да използват нискоорбиталното спътниково съзвездие PWSA в системата за противоракетна отбрана на САЩ, поръчана от Доналд Тръмп.

Да припомним, че PWSA е създадена за поддръжка на военни самолети по време на бойни мисии.

SDA се интересува от получаване от гледна точка на индустрията резултат от внедряването на архитектурата Iron Dome for America и е особено заинтересована от разработването и интегрирането на текущия принос на PWSA към глобалните вериги за унищожение и противоракетната отбрана,

– се казва в писмото на агенцията, цитирано от американски индустриални издания.

За какво става въпрос и защо руснаците изобщо трябва да го следят?

Междузвездни войни 2.0

В края на януари Тръмп подписа изпълнителна заповед за създаване на американска национална система за противоракетна отбрана, която той нарече Iron Dome for America. Тук има ясна аналогия с името на израелската система за противовъздушна отбрана „Железен купол“, предназначена да защитава градовете от масирани ракетни атаки.

Вярно е, че американците се нуждаят от система от коренно различно ниво. Повечето от ракетите, с които арабите обстрелват Израел са доста примитивни, като основното им предимство е тяхната евтиност и масово производство. Случва се, разбира се, еврейската държава да бъде ударена и с много по-сложни оръжия, но това е доста рядка ситуация.

Американците незабавно се нуждаят от система за прихващане на междуконтинентални балистични ракети, или по-точно техните бойни глави, идващи от орбита, а в идеалния случай и маневриращите хиперзвукови бойни глави.

Заповедта на Тръмп ни връща чак в началото на 80-те години. Тогава президентът Рейгън излезе с предложението за Стратегическата отбранителна инициатива (СОИ). Разполагане в космоса на средства за откриване на вражески ракети (радарни и електрооптични) и средства за унищожаване: сателити - прехващачи и сателити с "ядрена стрела", лазери - както с ядрено зареждане, така и химически, орбитални огледала, пренасочващи лъчи на наземни лазери, излъчватели на неутрални частици,

– изброява авиационният експерт Алексей Захаров.

Програмата беше толкова амбициозна, че получи прякора "Междузвездни войни" - по аналогия с култовия франчайз на Джордж Лукас. Военно-промишленото лоби винаги е имало здрав апетит, а Съединените щати бяха на върха на своята мощ, така че можеха да си го позволят.

Поне така изглеждаше в началото. Десет години по-късно, след като похарчиха 30 милиарда долара, проектът СОИ беше закрит, като официално се заяви, че е невъзможно да постигне целите си.

Разминаването между първоначалните планове и получените резултати беше толкова поразително, че породи огромен набор от конспиративни теории, вариращи от „глупавите американци не успяха да реализират желанията си“ до „брилянтните американци въвлякоха СССР в космическата надпревара, постигайки икономическо пренапрежение на врага“.

Не е трудно да се намерят аргументи за и против всяка версия. Най-трезвата оценка обаче може би е, че това е проект, доста изпреварил времето си . Тоест, теоретично беше ясно, че много неща могат да се направят, но как да се направят от инженерна гледна точка, тепърва трябваше да се определи. Проблемът се усложняваше и от източването на бюджетни средства от заинтересовани страни.

Интересното е, че изпълнителят на проекта – Инициативата за стратегическа отбрана, успешно оцеля след закриването на програмата и съществува и до днес под формата на Агенцията за противоракетна отбрана, която... ще отговаря за изпълнението на заповедта на Тръмп за създаване на система за противоракетна отбрана.

Сега не е както преди

Изминаха тридесет години от провала на СОИ, технологиите напреднаха много напред и това, което изглеждаше невъзможно през 80-те години на миналия век, сега се превърна в нещо обичайно. На първо място, това се отнася за микроелектрониката и ракетите-носители за многократна употреба.

Последното е особено важно, тъй като пряко влияе върху разходите за разполагане на сателитно съзвездие. И ако през 80-те и дори през 2000-те години създаването на орбитална група от стотици апарати изглеждаше изключително скъпо и трудоемко начинание, то в сегашните условия говорим за разполагане на групи, наброяващи десетки хиляди обекти.

През 2024 г. ракетите Falcon 9 за многократна употреба на SpaceX направиха 134 изстрелвания, а огромните ракети Falcon Heavy бяха изстреляни в орбита два пъти. Общо компанията на Илон Мъск изстреля 136 ракети за многократна употреба.

За сравнение, НАСА направи 135 полета за 30 години използване на совалката. С други думи, SpaceX изстрелва повече ракети носители годишно, отколкото целите Съединени щати са правили през годините на СОИ. Времето между повторните изстрелвания на една и съща ракета е намаляло от 21 на 13,5 дни само през изминалата година, а броят на изстрелванията е достигнал 16 на месец.

Сателитното съзвездие на САЩ се разраства с просто бясна скорост. През март 2024 г. в орбита е имало 6500 сателита Starlink; към 30 януари 2025 г. броят им е нараснал до 6994 единици. Самият Мъск възнамерява да поиска разрешение да изведе в орбита 30 000 спътника, буквално обграждайки околоземното пространство с няколко слоя от своите устройства.

По данни на SpaceX, разходите за изстрелване на килограм товар с техните ракети са паднали около сто пъти в сравнение с ракетите от ерата на Студената война. С други думи, както на технологично, така и на финансово ниво, едно начинание, което е било непосилно преди 30 години, сега е напълно осъществимо.

Добре дошли в епохата на орбиталните войни

Американците добре осъзнават своето предимство и се опитват да го реализират, преди Русия и Китай да създадат свои аналози на многократно използваеми ракети. Комуникационната система Starlink е само основата на американската орбитална инфраструктура. Елемент, който прави процеса до голяма степен самоподдържащ се и най-миролюбиво изглеждащ от всички възможни, и следователно предизвикващ най-малко напрежение сред противоборстващите страни.

През 2024 г. американците разгърнаха мрежа от сателити в ниска орбита, наречена Starshield. Конгломератът от 98 устройства беше разположен в орбита от май до октомври 2024 г. Американската корпорация Northrop Grumman отговаряше за производството на устройствата, а SpaceX за доставката им в орбита. Предполага се, че това са спътници за оптично и електронно разузнаване.

Изследователската служба на Конгреса съобщи, че в бъдеще тези сателити могат да бъдат оборудвани с ракети - прехващачи, хиперзвукови капсули, лазерни и микровълнови излъчватели.

От времето на Рейгън технологията напредна достатъчно, така че поставянето на датчици и стрелци в космоса стана не само възможно, но и относително лесно,

– отбелязват авторите на доклада.

Starshield е чисто военна добавка към (или по-скоро под) Starlink, която има двойна цел. Няма нужда да се гадае в каква посока ще направят следващата крачка американците. Миналата година Sierra Space и Inversion Space представиха проекти за орбитални складове – товарни спускаеми апарати за доставка на товари, които ще съхраняват оръжия, храна, лекарства и друго оборудване, което може да бъде хвърлено навсякъде по света.

За Русия тази концепция изглежда напълно нереалистична поради факта, че ние твърдо знаем, че доставката на товари в орбита е много дълъг и скъп процес. Врагът прави планове въз основа на факта, че цената за изпращане на килограм полезен товар в орбита може да бъде намалена до сто долара. От концепцията за орбитални складове до поставянето на системи за удар като известния проект за поставяне на волфрамови пръти в орбита (проектът Rods from God).

Концепцията Prompt Global Strike от 2003 г. предвиждаше способността да спуснете тези пръти върху цел навсякъде на Земята в рамките на 12-15 минути след вземане на решение. По това време проектът не можеше да бъде реализиран поради липсата на масово произвеждана евтина ракета-носител, огромната цена на изстрелванията и съществуващите договори, забраняващи милитаризацията на космоса.

Сега нито един от тези фактори не спира Вашингтон.

Какво остава в крайна сметка

Разполагането на ударни системи в орбита ще бъде последният акт на установяването на американската армия в близкия космос, която първоначално финансира проекта на Мъск за създаване на ракети за многократна употреба, след това инвестира в глобална комуникационна система, а миналата година го допълни с разузнавателната система Starshield.

И това е стъпката, която радикално ще намали способността на Русия да сдържа Съединените щати.

Затова, каквото и да се случва около Украйна, Тръмп си остава лидер на изключително враждебна към нас и изключително опасна за нас държава.

Врагът е още по-коварен, защото действа абсолютно логично и последователно, като стъпка по стъпка разширява и задълбочава предимствата, които САЩ имат.

Превод: ЕС