/Поглед.инфо/ Американците напуснаха Баграм, най-голямата си база в Афганистан, и изтеглянето на западните сили навлезе в последния си етап. До неделя, т.е. до Деня на независимостта на Съединените щати, там ще останат малко повече от хиляда американски военнослужещи, които осигуряват охрана на летището в Кабул и на посолството.

Но по споразумението с талибаните, американците трябва да изтеглят армията си като цяло - нарушението ще доведе до разпадане на целия договор. Така че американците ще трябва да напуснат преди 11 септември - както и останалата част от западната коалиция.

Да останат (или по-скоро да се върнат) могат само турците: Съединените щати ги молят (като мюсюлмани, които не предизвикват у талибаните толкова остро отхвърляне, както западните „кръстоносци“). Те трялва да гарантират безопасността на летището в Кабул, т.е. да го държат под контрол в държава, погълната от гражданска война, в случай, че трябва да се окаже извънредна помощ на правителството в Кабул. В крайна сметка непосредственото му бъдеще вече е под огромен въпрос - дори американските специални служби не са сигурни, че то ще продължи до края на годината.

Вашингтон вече преговаря с правителствата на редица централноазиатски държави, но не за разполагането на американски войски (няма шанс за това - дори бившият им съюзник Пакистан отказа на САЩ), а за временно убежище за няколко хиляди афганистански граждани, помагали на американците. Тоест САЩ искат да бъдат подслонени около девет хиляди сътрудници в Таджикистан, Казахстан и Узбекистан, които самите американци не бързат да заведат при себе си в Новия свят.

Тогава може да им бъдат дадени американски визи или разрешения за пребиваване - а може и да не бъдат. Страните от Централна Азия вероятно ще приемат тези съучастници на американската окупация - точно както сега приемат афганистанските граничари, бягащи в Таджикистан и Узбекистан от граничните райони, завладени от талибаните тази седмица. Но основният въпрос за цяла Централна Азия - и за Русия също - сега е какво ще се случи по-нататък в Афганистан и как може да се повлияе на ситуацията.

Бъдещето на Афганистан е несигурно - и това не е фигура на речта. След 20 години американска окупация и повече от четиридесет години гражданска война е ясно само едно: властта в Кабул ще се промени много скоро. Афганистанците трябва сами да управляват страната си - но в нея се натрупаха толкова противоречия и проблеми, че никой няма рецепта за нова формула за обединен и спокоен Афганистан.

Сложната национална и племенна структура на тази планинска държава, плюс последствията от чуждата окупация, не са най-добрите условия за вътрешноафганистански диалог. В идеалния случай Афганистан трябва да бъде федерален и неутрален, управляван от коалиционно правителство - но това ще изисква огромни усилия и търпение, както от самите афганистанци, така и от външните сили.

Да, външни сили, тъй като афганистанците сами по себе си няма да могат да се споразумеят - не защото са загубили навика си за независимост или се мразят толкова много, а защото Афганистан е твърде важен за много съседни държави, които няма да откажат да участват в определянето на бъдещето му . Освен това сред тези страни са най-силни регионални и световни играчи като Китай, Пакистан, Индия, Иран. И разбира се, Русия - за която бъдещето на Афганистан е от основно значение.

Русия има значително влияние в Афганистан - и отговорност за сигурността на Централна Азия. Но за да повлияете на бъдещето, трябва правилно да се разбере какво се случва сега - и дори с това всичко е много трудно.

Американците напускат Афганистан, за да взривят Централна Азия и да запалят Русия от юг - подобни представи съвсем не са редки у нас. Е, не за това те напускат, но последиците все пак ще бъдат катастрофални за Централна Азия, казват други. Узбекистан и Таджикистан ще загорят с усилията на афганистанските таджики и узбеки! Необходимо е да се спре огънят още на афганистанско-таджикската и афганистанско-узбекската граница! Не, няма да имаме време, всичко вече е загубено - сега трябва да укрепим границата с Казахстан!

Паническите "пророчества" с нищо не са по-добри от самохвалното безгрижие. Талибаните, свалени от власт, но не победени (тъй като по принцип това беше невъзможно) от американците, наистина много скоро ще станат власт в Кабул - или мирно като част от коалиционно правителство, или (ако настоящите кабулски власти продължават да не желаят да споделят власт) единствената власт след военна победа ...

В същото време те няма да могат да контролират цял Афганистан наведнъж - ще водят преговори с местните власти, провинции и племена (особено в районите на пребиваване на таджици, узбеки и хазари, тоест национални малцинства). Талибаните (пуштуни по националност) не се нуждаят от експанзия на север, те биха желали да се справят със собствената си страната и неведнъж са заявявали това публично.

Отделните свободни местни отряди и подразделения, които се се заклели във вярност на ИДИЛ или Ал-Кайда, представляват същата заплаха за талибаните (особено когато се превърнат в официална власт), както и за сегашните власти, и ще бъдат преследвани и унищожени. Ако се опитат да пробият на север, към централноазиатските републики, те ще бъдат ударени от таджикски и узбекски (а има и туркменска граница) военни. Естествено, с помощта на Русия - която ще укрепи както военните си бази в региона, така и ще осигури доставките на въоръжения на своите централноазиатски съюзници.

Та тъкмо това е и американският „хитър план“ - да примами Русия в Афганистан! Като начало ще бъдем въвлечени в битки на афганистанските граници и след това неусетно ще създадем нов „ограничен контингент“ от нашите войски в самия Афганистан. Подобни предупреждения също звучат, но човек изобщо не трябва да разбира руската външна политика, за да приеме дори минималната вероятност за такъв сценарий.

И да повярваме в съществуването на подобни американски сметки - въпреки факта, че англосаксонците, разбира се, с удоволствие биха създали „голям централноазиатски капан“ за Русия. Но сега те просто нямат възможност за това. И като цяло, не бива да се разглеждат американците като гениални манипулатори и хитри плановици. В крайна сметка дори обстоятелствата по оттеглянето им от Афганистан говорят за нещо съвсем различно: влиянието им в региона не просто не е нараснало, а е радикално подкопано.

Не, въпросът не е в това, че те не могат да се закрепят в Киргизстан или Узбекистан - тези държави, дори когато са предоставили на американците бази за афганистанската кампания, продължават да остават във военната и геополитическата орбита на Русия.

През годините на афганистанската война американците на практика загубиха Пакистан (ядрена сила и една от най-големите мюсюлмански държави в света), който наскоро стана член на руско-китайската ШОС. Това също ли беше част от хитрия план на САЩ за дестабилизиране на Централна Азия? Да не постигнеш нищо и да си тръгнеш, като при това си загубил най-близкия съюзник в съседната държава?

Разбира се, Централна Азия не е имунизирана от дестабилизация - постсъветските републики имат много вътрешни проблеми, налице са и гранични спорове и конфликти. Но все пак не си струва да се надценява въздействието на афганистанските проблеми върху сигурността на тези държави, особено след като всички те (дори и не членовете на ОДКС) са под военно-политическия чадър на Русия. Която изобщо не се готви за нова афганистанска кампания - но, разбира се, е в състояние да осигури защита на своите съюзници, ако искрите от афганистанския огън започнат да прелитат твърде силно през границите.

Това, разбира се, далеч не е предопределено и самите афганистанци имат шанс да преминат през периода на пост-американска рехабилитация с относително малко кръв. Русия не само може, но е длъжна да им помогне в това - в името на общата ни сигурност.

Ето защо в петък в Москва секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев прие афганистанския си колега Хамдула Мохиб, а външният министър Сергей Лавров остро разкритикува „безотговорното поведение на някои служители от управляващите структури на Афганистан, опитвайки се по всякакъв начин да да забавят процеса на подготовка на реални мирни преговори " с талибаните. заявявайки, че те "трябва да обмислят последиците от тези действия за родината им ".

Въпреки че, може би, част от афганистанското ръководство умишлено играе на забавяне във времето – като разчита просто да избяга от Афганистан след американците.

Превод: ЕС