/Поглед.инфо/ През 2019 г. датският депутат Ида Окен (възпитаник на Школата за млади глобални лидери на Клаус Шваб) публикува есе за живота през 2030 г. Същността му е проста: „Нямам собственост. Нямам кола. Нямам никакви устройства и дрехи. Всички тези неща постепенно станаха безплатни и не е нужно да купуваме нищо.“ По-нататък тя пише за виртуалната липса на частни жилища и лично пространство, тоест неприкосновеността на живота . Ювал Харари, израелски пропагандатор на трансхуманизма, откровено говори за пълния контрол върху населението от новите лидери като тяхна основна задача.

Всичко това е по-яко от Оруел и Замятин взети заедно, само дето те писаха антиутопия, а тук говорим за реален проект със знак плюс.

Това, което неведнъж е казано – в абсолютна бедност и безправие (а човек лишен от собственост и личен живот вече е абсолютно лишен от права) хората трябва да отидат доброволно и с радост, защото „прогресират“. И разбира се, задължителният „изкуствен алгоритъм“, който „знае по-добре от мен какво харесвам“. Алгоритъмът ще бъде толкова "изкуствен", колкото и "ръката на пазара" - "невидима". Е, тя трябва да е невидима. Въпреки че не само всички винаги я виждат, но мнозина дори знаят точно фамилията, името, бащиното име на лицето, на което принадлежи тази ръка във всеки конкретен случай”, коментира Армен Асриян.

Някой ще каже: малко ли пише в това есе! Все пак трябва да се отбележат две неща. Първо, авторът е възпитаник на Школата за млади глобални лидери, която съществува от 1992 г.

Второ, есето на Окен съвпадна с мащабна кампания на Запад за убеждаване на обикновените граждани, че споделянето на автомобили е по-добро от притежаването на кола, наемането на жилище е по-добро от притежаването на апартамент или къща и прочее. По-добре да нямаш, отколкото да имаш, и ще бъдеш свободен. А корпорациите, които до този момент ще бъдат ликвидирани, ще изядат държавата - последната, макар и слаба защита на малкия човек - ще му разпределят месечен базов доход и ще му осигурят очила за "добавена реалност".

Лишаването от собственост и животът с основен доход („бедни, но по-щастливи от преди“), които Шваб обявява, предполага още няколко неща. На първо място, значителен спад в стандарта на живот: по-малък обем и намалено качество на консумираната храна. Това се оправдава с борбата за околната среда. Те също така планират драстично да ограничат способността на хората да се движат: туризмът ще се превърне в лукс, достъпен само за богатите. Освен това животът ще протича "под капака" - почасов социален и информационен контрол. Екстремен случай е системата за социален рейтинг в Китай.

Друг признак на живот в планираното общество е рязкото намаляване на нивото на образование. В крайна сметка, ако духовните фактори се превърнат в основни производствени фактори, тогава хората трябва да бъдат лишени от висококачествено образование.

Голяма част от образованието губи нивото си, това образование се опростява и обеднява. Адекватната картина на света се заменя с мозайка. От друга страна има концентрация на силни университети. На Запад това са частни университети, в Русия явно тази роля е отредена на московските и петербургските университети. Това са суперуниверситети, където обучават елита, тоест интелектуалните и идеологически защитници на съществуващия ред.

Тази примитивизация на образованието, която се извършва по целия свят, отразява страховете на световния елит от евентуална поява на алтернативен елит. През 50-те и 60-те години на миналия век, когато образованието беше масово и сравнително прилично, западният елит беше изправен пред възможността да се появи алтернативен елит. Контролът върху информацията предполага контрол върху висшето образование и образованието като цяло.

Тоест тук имаме два най-мощни фактора, които водят до класова сегрегация в сферата на образованието. Това е продукцията на знанието като един от основните фактори на производството и необходимостта от нови форми на социален контрол. Според плановете на мозъчните тръстове на сегашния световен елит, това трябва да реши проблема с недопускането на появата на нов елит. Но историята показва, че новите елити не се появяват в интелектуална среда. Когато концентрацията на "диви хора" на социалните или физическите граници на старото общество надхвърли определена норма, настъпва разцепление в управляващия елит.

Навлизаме в свят, в който няма нито ред, нито хаос, зоната „между” – както би казал Умберто Еко „хаосос”, без да имаме адекватен апарат: концептуален, оперативен, за изследване на тези процеси. Науката на ХХ век не се усъмни в своята жизнеспособност, тя откри и формулира законите на природата, тоест изпълнява функциите на власт в околния свят. Дори терминът "статистика" у нас идва от "държава".

А сега закони няма, държавите се стопиха – получава се „порядък на понятия“. В него решаваща роля играят някои наднационални структури. Не само ТНК, но и различни видове общности с висока степен на вътрешна автономия. „Петте очи“, например, или престъпни структури. Всички те създават своите изследователски структури, своята история. Това са глобални процеси, които допълнително разрушават цялостната картина на света. И следователно субективността излиза на преден план, прекроявайки причинно-следствените връзки. Това е епохата на турбулентността, „редът от хаоса“ на Пригожин.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели