/Поглед.инфо/ През последните години турският лидер Р.Т. Ердоган активно популяризира максимално амбициозни, но в същото време рискови задачи в рамките на нова стратегия, която в света е прието да се нарича "неоосманизъм". В същото време той се стреми да представи Турция като защитник на потиснатите, втората родина за всеки мюсюлманин, като новата надежда на ислямската Умма.
Анкара активно използва този религиозен компонент от своята външна политика в сирийска посока дори преди откритата намеса във въоръжения конфликт в тази страна. Тя е „приютила“ и продължава да покровителства много от ислямистките опозиционни организации в региона, като в крайна сметка ограничава или скъсва връзките си само с най-неприятните от тях. В резултат на това много ислямски сили вече започнаха да гледат на Турция с повишено внимание - не само в тюркското пространство, но и извън него. Именно Ердоган започна активно да използва в изострянето на въоръжения конфликт в Сирия, сплотяването не само на сирийската опозиция, но и на много бойци, които са на кръстопът през последния период, поради активната антитерористична борба на сирийските власти и международната общност.
Тази политика обаче срещна противодействие не само от Сирия и Ирак, но и от непосредствения регионален конкурент на Анкара Иран и не получи реална подкрепа от страна на Запада. Турското общество в по-голямата си част също не оказа подкрепа на подобна политическа линия на Ердоган, като показа, че не е готово да плати цената, изисквана от стратегията за възстановяване на Османския халифат в мека форма или, с други думи, потвърждаване на Турция като лидер на сунитския свят. По-конкретно, това беше доказано от значителното активизиране на противопоставянето на тази политика в рамките на Турция, а външната критика към Анкара в много страни също се засили.
През последните месеци турският лидер започна все по-настойчиво да демонстрира началото на още един нов етап на турската външна политика – активизиране в средиземноморска посока, опитвайки се да въведе страната в голямата световна политика, залагайки на превръщането й в една от значимите средиземноморски сили. Това сочат редица фактори, на първо място, подкрепата на Анкара за правителството на националното единство в Либия (ПНЕ), действията в оспорваната турско-кипърска акватория, където Турция подписа споразумение за разграничаване на морските граници с ПНЕ на Либия, което предизвика гнева на Гърция и няколко други средиземноморски държави.
Тази политика обаче не донесе значителни дивиденти на Анкара, засилвайки външното противодействие. И така, в същата тази Либия се разпалва разгорещена борба между Турция, която подкрепя ПНЕ, от една страна, и KСA, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Египет, които подкрепят Хафтар, главнокомандващия Либийската национална армия (ЛНА) и неговите съюзници, от друга.
През последните дни стана много ясна още една страна на „обновената външна политика“ на Ердоган. Тя се осъществява на фона на изострянето на въоръженото противопоставяне между Анкара и Дамаск под формата на акцент, който Ердоган прави върху използването на лостовете на миграционния фактор в свой интерес, както по отношение на ЕС, така за при получаване на определена подкрепа от гражданите на страните от региона, които Турция сдържа през дълъг период от време от опитите им за проникване Европа. Тези „иновации“ обаче за сега не носят дивиденти за Анкара, което допълнително разцепва международната общност във връзка с провежданата от Ердоган политика.
По посочените причини днес започна да се осъществява консолидиране на много държави срещу Турция. Особено отчетливо тя започна да се проявява в появата в Средиземно море на широка антитурска коалиция, част от която могат да станат Гърция, Израел, НАТО, ЕС, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет и редица други държави, които получават мълчалива подкрепа от САЩ, което е мощен дразнител лично за турския лидер. В същото време все още не е ясно на чия подкрепа Анкара може да разчита в това противопоставяне.
И ние вече сме свидетели на установяването на дипломатически отношения между Сирия и правителството на фелдмаршал Хафтар, откриването на либийското посолство в Дамаск, което, разбира се, е знаково събитие. В крайна сметка, изпращайки военната помощ на правителството на националното единство на Фаиз Сарадж сега, Ердоган ще трябва да се бие на два фронта, което едва ли ще доведе Турция до положителен резултат. Позициите на Дамаск и Хафтар в желанието им да се обединят са напълно разбираеми, тъй като днес Анкара използва същите бойци срещу тях, снабдявайки ги с оръжие и предоставяйки им свои военни инструктори, срещу които възникна ответната антитурска консолидация.
Успоредно с това се осъществява пътуването на директора на Службата за общо разузнаване на Египет Абас Камел до редица арабски страни „с цел подписване на споразумения за сигурност“. Според египетските медии инициативата на Кайро е насочена към „противодействие на нарастващото влияние на турския президент Реджеп Тайип Ердоган“ в Северна Африка и Близкия изток.
През последните седмици ръководителят на египетското разузнаване вече посети Судан, Алжир и Мароко с поверителна мисия. В Судан той повдигна въпроса за "изпращането на новите военни на тази страна в Либия", отбелязва порталът Middle East Monitor. В Мароко Абас Камел обсъди с ръководството на кралството "приятелските отношения на Анкара с мароканското ислямско движение, „Справедливост и милосърдие“. Тунис е и една от точките на регионалната обиколка на директора на Службата за общо разузнаване на Арабска република Египет, на който Ердоган доскоро разчиташе като на свой съюзник, след като се опита, включително по време на декемврийското си посещение в тази страна, придружен от министъра на отбраната на Турция Хулуси Акар и ръководителя на Националната разузнавателна организация на Турция Хакан Фидан, за да укрепи включително и военните си позиции в тази страна.
Не трябва да забравяме, че в допълнение към консолидирането на противниците на политиката на Ердоган в Северна Африка и Източното Средиземноморие, днес подобни процеси протичат в Европа поради несъгласие с миграционния шантаж на Анкара. Ситуацията в Сирия и във взаимоотношенията с Москва също не се развива за него в най-добрата посока, което се доказва дори от факта, че той търси спешна среща с руския президент, за да разреши значителен брой проблеми, преди тези проблеми да доведат до неговия крах не само в сирийската въоръжена кампания, вдъхновена от него, но и до по-твърди изказвания на вътрешната опозиция.
Така че картината не е най-добрата за турския лидер.
Да, някой може да каже, че Ердоган е много опитен политик, който многократно е демонстрирал способността си не само да повишава залозите в играта, но и да излиза навреме с печеливша компенсация. Ще успее ли обаче да направи това днес без загуби за себе си - времето ще покаже.
Превод: М.Желязкова