/Поглед.инфо/ Настъпи критичен момент в отношенията между САЩ и Турция, които не се отличават със своята здравина. Байдън обяви признаването на Арменския геноцид от 1915 г., което за Анкара означава преминаване на червената линия. Турската реакция беше очаквано остра, включително озвучаване на призиви за затваряне на американския достъп до стратегически важната база “Инджирлик”. Какво накара Байдън да предприеме такава стъпка и как Русия трябва да се отнася към нея?

Президентът на САЩ Джоузеф Байдън изпълни обещанието си и призна геноцида над етническите арменци в Османската империя в началото на ХХ век. Съответното изявление е публикувано в събота от пресслужбата на Белия дом. Анкара реагира бързо и според очакванията. „Това изявление на САЩ, което изкривява историческите факти, никога няма да бъде прието от турския народ и ще отвори дълбока рана, която ще навреди на взаимното ни доверие и приятелство“, заяви турското външно министерство.

Вечерта на същия ден турският лидер Реджеп Тайип Ердоган и най-близкият му съюзник, президентът на Азербайджан Илхам Алиев проведоха телефонен разговор, осъждайки Байдън за признаване на геноцида. Също толкова очаквано беше, че решението на американския президент беше приветствано от арменския лидер, премиерът Никол Пашинян, който увери Байдън в дълбокото си уважение.

По-малко предсказуеми бяха конкретните предложения, направени в Анкара за това как да се отговори на американците. Редица турски политици призоваха Ердоган незабавно да установи пълен контрол върху авиобаза “Инджирлик” в югоизточната част на страната, която сега се използва едновременно от турските и американските ВВС. Тази база имаше стратегическо значение по време на американските кампании в Ирак, операциите в Афганистан и се използва активно от САЩ за операции в Сирия. В същото време през 2017 г. германският контингент трябваше да напусне летището поради влошаване на отношенията между Турция и Германия. Освен това през 2018 г. Анкара вече заплаши да затвори базата за САЩ на официално ниво.

Турция също смята, че решението за признаване на факта на геноцида е част от американската кампания за натиск върху Ердоган, започнала при Доналд Тръмп и продължаваща при Байдън. Напомниха на американците изключването на турците от програмата за изтребителя F-35, както и подкрепата на кюрдите в Сирия и в самата Турция, както че Съединените щати дадоха убежище на проповедника Фетхулах Гюлен, когото Анкара смята за организатор на Опита за преврат от 2016 г.

В същото време в самото признаване на геноцида няма нищо сензационно. Масовото унищожение на арменци в Османската империя е признато за геноцид на ниво закон в повечето американски щати. През 2019 г. Камарата на представителите на САЩ и Сенатът гласуваха в подкрепа на резолюция за признаване на геноцида. Но Държавният департамент отказа да вземе подобно решение. Опасявайки се от влошаване на отношенията с Турция, предшествениците на Байдън като държавен глава избягваха да споменават думата „геноцид“ в своите изявления и използват арменския термин “голямото зверство“.

В отговор на решението на ръководителя на Белия дом Турция ще се ограничи само с яростно възмущение, смята сенатор Алексей Пушков. „Редица съюзници на Турция в НАТО - Белгия, Франция, Германия, Полша - отдавна са признали този геноцид“, припомни депутатът. Той отбеляза, че Франция е установила национален ден за отбелязване на масовата гибел на арменците, а няколко европейски държави са въвели наказателни санкции за отричане на геноцида. Добавяме, че Русия също признава масовото изтребление на етнически арменци като геноцид - такова е прието от Държавната дума още в средата на 90-те години.

„Отношенията с Франция, ФРГ и другите са леко обтегнати, но запазени. Турция не е напуснала НАТО и няма да напусне. Същото най-вероятно ще бъде и при реакцията на Ердоган на решението на Байдън: голяма буря, но в чаша вода”, казва сенатор Пушков. "В същото време решението на Байдън няма да допринесе за подобряване на отношенията между Турция и САЩ, особено на фона на редицата забележителни различия от последно време между Анкара и Вашингтон”, допълни той.

Вашингтон, разбира се, е бил наясно как Турция и нейният лидер ще реагират на решението на Байдън, сочи ориенталистът Алексей Малашенко. „Рано или късно трябваше да се случи - това решение може да се нарече историческа рутина. Но това няма да повлияе качествено на американско-турските отношения “, убеден е експертът.

В същото време Кеворк Мирзаян, доцент на Финансовия университет при правителството, напротив, смята, че така администрацията на Байдън е решила да "дресира" непредсказуемия турски съюзник. „Байдън също дресира саудитския престолонаследник“, спомня си Мирзаян. “Американците показват, че ако Турция покаже суверенитет и независимост на чуждата арена, тогава на турците ще им стане зле, защото Вашингтон ще пресича червените линии, установени в двустранните отношения. Една от тези червени линии и признаването на арменския геноцид”, смята той.

В същото време експертите се съмняват, че американците ще напуснат авиобазата “Инджирлик”. Самото присъствие на американски военен персонал в тази база е фактор, който помага на Ердоган да играе своята игра едновременно с Вашингтон и Москва, каза Малашенко. „Ако Турция затвори базата, тя само ще загуби важен инструмент в диалога. Но може безкрайно да говори за заплахата от нейното затваряне, което Ердоган прави отдавна “, отбеляза политологът. “Турският президент провежда многовекторна политика, използвайки различни инструменти в играта със САЩ и Русия. Сред тези инструменти са базата “Инджирлик”, и възмущението на Анкара относно признаването на арменския геноцид”, допълни той.

Като цяло не бива да се преувеличава степента на неудобството на Тайип Ердоган за САЩ, каза Малашенко. „Предстои да видим какво ще се случи, когато настоящият турски лидер напусне поста си. Американците се адаптираха към Ердоган, както и Ердоган към американците. Той никога няма да заеме пълноценна антиамериканска позиция, както и недвусмислено антируска “, убеден е експертът.

На свой ред Мирзаян смята, че за Русия решението на Вашингтон за утежняване на отношенията с Турция има не само плюсове, но и минуси. „Да, колкото по-лоши са отношенията между САЩ и Турция, толкова по-добре за Русия. Но трябва да вземем предвид, че Байдън действа не само в рамките на американско-турските, но и в рамките на американско-арменските отношения”, посочи експертът. САЩ се опитват да изхвърлят Армения от сферата на руското влияние и по този начин да подкопаят позицията на Русия в Кавказ”, напомни той.

“Освен това Вашингтон използва известното охлаждане в отношенията между Москва и Ереван, възникнали в резултат на арменско-азербайджанския конфликт в Нагорни Карабах, отбеляза Мирзаян. „Затова Байдън сега се опитва да покаже САЩ като алтернатива на Русия за Армения“, подчерта анализаторът.

Мирзаян очаква, че премиерът Никол Пашинян, който има остра нужда от укрепване на позициите си преди предсрочните парламентарни избори, да се опита да разиграе картата на "американската подкрепа". „Ако Пашинян заговори, че признаването на геноцида от американците е негова заслуга, тогава позицията на премиера може да се засили. Въпреки че е ясно, че нито той, нито дори арменската диаспора в САЩ имат нещо общо с това “, подчерта събеседникът.

Според него поради такава подкрепа Армения като държава може да загуби. „САЩ могат да дресират Турция, но те няма да се вместят за Армения в турско-арменската конфронтация. Москва, от друга страна, не трябва да осъжда Байдън, а трябва да следи отблизо развитието на ситуацията, осъзнавайки опасността ѝ. Загубата на Армения за Русия ще доведе до загуба на влияние в Южен Кавказ и усложняване на всякакви действия в Близкия изток “, обобщи Мирзаян.

Превод: В. Сергеев