/Поглед.инфо/ Посещението на украинския президент Владимир Зеленски в САЩ все още не е приключило, но вече изглежда като провал. Срещата с Джо Байдън не донесе на киевския гост нищо, което той се надяваше. Това може да създаде заплаха за Зеленски в страната. Вместо реална подкрепа, той получи своеобразна терапия, чиято задача е да предпази украинското правителство от глупости, вредни за САЩ.

За Владимир Зеленски преговорите с Джо Байдън бяха жизненоважен акт за проверка на "защитата". Вашингтон е признат за център на сила от всички политически елити на Украйна, принадлежащи към прозападния и/или националистическия спектър. Лоялността на тези сили към него в рамките на страната зависи от това дали украинският президент има личната подкрепа на американците. Ако Белият дом не е доволен от него и „не го уважава“, могат да го разкъсани на парчета. Ако демонстрира категорична подкрепа, ще останат в границите на приличието и ще чакат тази ситуация да се промени.

На скептиците подобно тълкуване може да изглежда пресилено, но те трябва да обърнат внимание на думите, в които Зеленски описва разговора си с Байдън: “Негативно от страна на САЩ към Украйна, към мен, към екипа ми... изобщо нямаше, нула, нито един аспект, нито една дума”.

Няма да гадаем дали това е така, или Зеленски пак лъже - американците ще го поправят, ако се наложи, няма да се стесняват. Най-вероятно, ако лъже, то не с много: американците официално изпълниха задачата си да удължат мандата на Зеленски за царуване, като изрекоха всички заклинания, задължителни за украинските степи: за подкрепа на териториалната цялост, европейския избор и атлантическите стремежи на Украйна, както и като факта, че „Северен поток - 2“ е злонамерен и разрушителен проект.

Зеленски смята последното обстоятелство за основната си победа. Според него „САЩ гарантират налагането на санкции срещу „Северен поток-2“ в случай, че Москва или „други страни“, свързани с газопровода „нарушат някои неща и възникнат енергийни проблеми за Украйна“. С други думи, ако изключим официалното разширение на „Охранителната грамота“, срещата може да се счита за неуспешна за украинската страна.

Всичко това американците са го казвали и преди - при Обама, дори при Тръмп, при Байдън. И за “Северен поток-2”, и за Крим, и за ЕС, и за НАТО. Отличителна черта на срещата е липсата на новини, с изключение на факта, че прессекретарят на Зеленски се държеше като дивак (което, честно казано, също не е изненада).

Единствените относителни специфики - САЩ, според Байдън, „подновяват нов пакет военна помощ в размер на 60 милиона долара“. Това може да се счита за компенсация за Зеленски, че е държан в „съблекалнята“ опасно дълго време (опасно за него) - новият собственик на Белия дом не му се обажда няколко месеца, избягва срещи (въпреки всички опити на украинския му колега да привлече вниманието), а след това той отложи тази среща за още един ден в последния момент (уж заради Афганистан) и отказа съвместна пресконференция (възможно е това да е „по здравословни причини“).

Вашингтон е наясно с високата степен на своето влияние върху Украйна и нейния елит, освен това те са склонни да го надценяват. Но очевидно те възприеха срещата на Байдън със Зеленски по различен начин - като посещение при психолог. Задачата на президента на САЩ беше да успокои президента на Украйна, така че той да не върши глупости, да не се осмелява да играе на вътрешноамериканските противоречия (а имаше опити - след като САЩ се отказаха от санкции срещу “Северен поток-2”, украинският властите се оплакаха на републиканците в Конгреса) и да не се пречка, защото сега американската администрация е изправена пред много по -остри и значими проблеми от Украйна.

Освен тази терапия, на гост не му беше предписано нищо, за пореден път не беше похвален за инициативата и неуморната си дейност. Освен че проектът “Кримска платформа”, според същия Зеленски, е бил наречен от Байдън „много мощна инициатива“. Припомнете си, че Съединените щати на тази „мощна инициатива“ бяха представени от неосновен служител от трета категория - енергийния министър Дженифър Гренхолм.

Киев вероятно ще каже, че това съвсем не е така - и в Русия умишлено обезценяват значението на преговорите в Белия дом. Но нека си представим какво би могло да се случи , ако посещението наистина беше приключило ефективно.

Съединените щати биха могли да предложат собствена инициатива за „деокупация на Крим“ или поне да финансират някакъв украински. Те можеха да „благословят“ преразглеждането на Минските споразумения за Донбас, които категорично не устройват Зеленски. Можеха да дадат на Киев собствена „пътна карта“ за присъединяване към НАТО и/или ЕС. Биха могли да прокълнат Русия с хиляда проклятия и да подпишат украинската формула, според която Москва е виновна за всички проблеми на украинците. Можеха да определят критериите, след които Америка ще въведе нови санкции срещу “Северен поток-”2, приблизителните параметри на тези санкции или размера на материалната компенсация за намаляване на транзита на газ.

Украинската делегация се надяваше да получи поне част от това, за да може да говори за „исторически успехи“ и „мощни пробиви“. Вместо това 78-годишният политик, показващ проблеми с концентрацията, „лично гарантира“ на госта, че в случай на някакви неясни „нарушения“, някой ден може да бъдат наложени санкции срещу „Северен поток 2“.

Все пак съществува възможност значителните новини от срещата на високо равнище между САЩ и Украйна все пак да „си наваксат“ и известно време по-късно, след съгласуване на подробностите, да бъдат обявени конкретни и значими стъпки. Но засега резултатите от посещението на Зеленски във Вашингтон потвърждават теорията, че САЩ, макар и официално да потвърждават позицията си по важни за Киев въпроси, ще изтласкат украинската тема на заден план.

Тъй като, първо, тази тема е „токсична“ за Байдън, като политик, тя напомня както за личния му провал през 2014 г. (той ръководи украинската посока в администрацията на Обама като вицепрезидент), така и със скандала със сина му, в който Байдън старши, според редица влиятелни републиканци и Тръмп, е лично замесен.

Второ, наистина има много по-належащи проблеми - както вътрешни (инфлация, ваксинации, миграционна криза, урагана “Айда”, спад на рейтинга), така и външни (срама в Афганистан, ядрената програма в КНДР, политическа и икономическа конфронтация с Китай). Нещо повече, единственият недвусмислен външнополитически успех на администрацията на Байдън - възстановяването на отношенията с Германия като основен съюзник в Европа - е застрашен именно от Украйна: отказът от санкции срещу „Северен поток 2“ и ускорената интеграция на Киев в НАТО според балканската схема стават всъщност цената от американците за нормализиране на диалога с германците.

Така от гледна точка на руските интереси срещата на високо равнище изглеждаше успешна, тъй като добрата новина за нас е липсата на добри новини за Украйна. Единственият проблем е, че осъзнавайки безнадеждното изчисление на ново засилване на участието на САЩ в конфликта с Русия, Зеленски може да се върне към тактиката на провокации (например в Донбас), за да привлече вниманието. Такъв "пристъп" не може да бъде излекуван с една дежурна терапевтична сесия за комика-президент.

Превод: В. Сергеев