/Поглед.инфо/ Докато Европа и светът са загрижени за ситуацията в Украйна, ситуацията на Балканите остава напрегната. Неуспешната визита на шефа на руското външно министерство в Сърбия е доказателство за това.
Анализаторите на международните отношения понякога се заемат с разработването на сценарии за бъдещето на региона, при равни други условия, въз основа на текущите политически, икономически и социални процеси.
Какво ще стане, ако статуквото продължи да доминира в региона? Как укрепването на външните участници ще се отрази на отношенията между групата държави и ЕС? Какво ще стане с Косово?
Струва си да се отбележи, че на 12 май Косово подаде молба за членство в Съвета на Европа. Инициативата на Косово за закупуване на турски военни продукти също заслужава внимание. На 17 май ръководителят на дирекция на турската отбранителна индустрия Исмаил Демир и самопровъзгласилият се министър на отбраната на Косово Арменд Мехай подписаха в Анкара споразумение за доставка и поддръжка на стоки от отбранителната промишленост.
Самопровъзгласилият се президент на Косово увери турския президент, че се стремят към европейска интеграция, както и към присъединяване към НАТО.
Според него, в съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, самопровъзгласилата се република няма право да има собствена армия, но силите за сигурност на непризнатата държава многократно са участвали в учения заедно с НАТО.
Точно миналата есен албанският министър Еди Рама обяви, че ще гласува за обединението на Албания и Косово в случай на референдум по този въпрос.
Той направи коментарите по време на междуправителствена среща между Албания и Косово в град Елбасан. Попитан от медиите за евентуално обединение, Рама каза, че ще гласува в подкрепа и очаква с нетърпение провеждането на референдум в бъдеще. Той добави, че не знае кога и как ще се случи това.
Сръбското правителство реагира неизненадващо на изявлението, а премиерът Ана Бърнабич, заяви, че то е „още един камък в подкопаването на основите на регионалната стабилност и сигурност“.
Трябва да се отбележи, че допитване на Euronews в Албания показа, че 80% от албанците са за обединението на двете страни.
Малко преди да посети Северен Кипър в края на юли миналата година, турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че е решен да лобира за това повече страни да признаят независимостта на Косово. Ердоган каза на 19 юли:
„Сега 114 държави признават Косово и ние искаме този брой да се увеличи. Надяваме се тази година на Общото събрание на ООН, на срещата, която ще имам с Джоузеф Байдън, отново да обсъдим тази тема, че ще работим заедно, за признаването на Косово. "
Сръбският президент Александър Вучич реагира:
„Турция е велика сила, Ердоган е велик, аз съм малък и незначителен, но Сърбия не е толкова малка, че да не се опитва да се съпротивлява."
По време на последното избухване на конфликт между Армения и най-близкия съюзник на Турция Азербайджан, Сърбия достави минохвъргачки и тежки боеприпаси на Армения. Ангажиментът на Сърбия с близкоизточните съперници на Турция също може да раздразни Анкара.
Последната капка за турския лидер беше сътрудничеството на Сърбия в отбраната с Кипър, въпреки че само по себе си това не може да промени военния баланс в Източното Средиземноморие.
Преди две години Кипър закупи 24 гаубици B-52 "Nora" и осем бойни бронирани машини "Miloš" 4x4 от Сърбия, а Никозия показа тези оръжия по време на тържествата за годишнината на кипърската независимост през 2019 г.
В Албания Турция е един от най-големите инвеститори. Страната е инвестирала милиарди долари в инфраструктура и бизнес и е построила хиляди апартаменти след опустошителното земетресение през 2019 г.
Опасенията, че регионът става все по-нестабилен и разделен, са реални и легитимни.
Прави впечатление, че докато по-голямата част от Европа се обедини около строги санкции срещу Русия след 24 февруари, Сърбия реши да не се присъединява към този лагер.
Крехкият политически ред в Босна и Херцеговина става все по-напрегнат. Преди украинския конфликт официалните лица в Сараево вече бяха притеснени за оцеляването на БиХ като (под)суверенна държава, но след 24 февруари тази загриженост само се засили. Имаше слух за възможни потоци на пари, оръжия и военни съветници към Република Сръбска през Сърбия.
От 2000-те години се говори за присъединяване на БиХ към НАТО, а САЩ подкрепят влизането на страната в Западния алианс. На практика обаче това не е осъществимо.
Въпреки че лидерите на босненски мюсюлмани и хървати в страната искат БиХ да се присъедини към НАТО, Милорад Додик е категорично против това.
Критичните външнополитически решения изискват консенсус между трите части на тристранното председателство, което също обяснява защо БиХ никога не е налагала санкции на Русия след 24 февруари.
Точно както действията на Русия в Грузия, Украйна и Молдова създадоха условия в тези страни, които правят членството им в НАТО нереалистично, присъствието на Русия в някои части на Република Сръбска би имало същия ефект.
Формирането на Република Сръбска като де факто проруска самопровъзгласена република на Западните Балкани би поставило тази „независима“ страна на границите на две членки на НАТО: Хърватия и Черна гора.
От гледна точка на Москва, това би позволило на Русия да си играе око за око с НАТО, докато САЩ и други западни сили настояват повече страни, граничещи с Русия, да се присъединят към Алианса.
Докато Европейският съюз се опитва да изолира Русия и да намали вноса на енергия от страната, Сърбия, кандидат за членство в ЕС, укрепва връзките си с Москва чрез ново споразумение за доставка на газ.
Белград заклейми руското нахлуване в Украйна в ООН, но отказа да участва в санкциите срещу стария си съюзник, въпреки че Сърбия желае да се присъедини към ЕС.
Ден преди европейците да се съгласят да забранят по-голямата част от вноса на руски петрол, Белград обяви тригодишна сделка за доставка на природен газ с Москва, което предизвика порицание от Брюксел.
Сръбският президент Александър Вучич обяви "много изгодна" газова сделка - със "със сигурност най-добрите условия в Европа" - след телефонен разговор с руския президент Владимир Путин.
„Ще имаме безопасна зима, що се отнася до доставките на газ“, похвали се лидерът на популистите и добави, че Сърбия ще плати „една десета“ от цената, плащана от други европейски страни през зимата.
Белград официално обявява присъединяването към ЕС за приоритет, но последователно се отклонява от европейски политики, които противоречат на интересите на Русия.
Сръбски служители обвиниха западните страни, че оказват натиск върху Белград да наложи санкции на Русия, а някои дори предложиха страната да оттегли кандидатурата си за членство в ЕС по този въпрос.
"Изглежда, че са прекарали последното десетилетие в подготовка на сръбското общество не за членство в ЕС, а за съюз с Москва", каза пред АФП Срджан Цвидич, член на Консултативната група за балканска политика в Европа (BiEPAG).
Според скорошно проучване на общественото мнение 40 процента от сърбите казаха, че биха били "щастливи", ако страната им изостави опитите си да се присъедини към ЕС и вместо това сключи съюз с Русия.
Горан Васич, доцент по научни изследвания в университета в Нови Сад, каза, че винаги има "братска клауза" в цените на газа, която "не е част от договора, но предполага странични сделки или политически отстъпки".
Белград отхвърли идеята, че евтиният газ е "наградата" на Кремъл за това, че не се вслуша в призивите за санкции.
„Всеки, който ни обвинява, че не сме наложили санкции на Русия заради газовата сделка, трябва да се срамува от себе си“, каза сръбският премиер Ана Бърнабич пред местните медии.
„Ние не налагаме санкции на Русия по принцип", заяви тя.
Лавров каза пред сръбските медии, че Москва е "уверена, че те (сърбите) ще продължат да правят разумен избор в тази ситуация". Определено засилването на присъствието на Русия в Сърбия и РС е просто необходимо.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?