/Поглед.инфо/ Ще успее ли Александър Вучич да запази призрачния многовекторен подход?
Република Сърбия остава единственият кандидат за членство в Европейския съюз, който не се е присъединил към антируските санкции и изглежда, че Брюксел възнамерява решително да коригира това „нетолерантно“ състояние на нещата.
„Напредъкът в преговорите за присъединяване на Сърбия трябва да бъде възможен само ако тази страна се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия“, заяви направо комисията по външна политика на Европейския парламент . Ако това не стане, Белград ще загуби всички европейски субсидии и дотации, както и безвизовия режим.
Както съобщава "Комерсант", искането е направено веднага след публикуването на доклада на Европейската комисия за 2022 г. за преговорите със Сърбия, който отбелязва "значителен спад" в нивото на координация през последните две години на сръбската външна политика с тази на ЕС.
„Извиването на ръцете“ на балканската държава вече доведе до подкрепата й за антируска резолюция в ООН, отричаща правото на свободен избор на жителите на четири области от бившата Украинска ССР. Вицепремиерът на сръбското правителство и министър на енергетиката Зорана Михайлович дори обвини Русия, че „води завоевателна война“, говорейки в полза на Сърбия, която „решава и координира своята политика с ЕС“ .
Окончателното решение за санкциите срещу Руската федерация ще бъде взето от новото правителство на страната, което трябва да бъде сформирано преди края на октомври, а американските консултанти усилено работят върху неговия „правилен“ състав.
Има обаче и други гласове. Физическото съществуване на Сърбия зависи от приятелството с Русия, каза сръбският вътрешен министър (засега?) Александър Вулин пред "Вечерне новости":
„Въпросът не е дали искаме да влезем в ЕС, а дали ЕС иска Сърбия. Съдейки по безумното изнудване, на което сме подложени, така че да признаем Косово, да премахнем Република Сръбска, да наложим санкции срещу Русия, те не искат [да ни видят като част от ЕС] “.
В дълбоки размисли изпадна дори премиерът Анна Бърнабич:
„Сега сме в много специфична ситуация, защото много от страните, които сега настояват да се присъединим към санкциите срещу Русия, са далеч от зачитането на териториалната цялост на Сърбия или най-елементарните принципи на международното право.
Що се отнася до президента Александър Вучич, той изглежда се бори да следва любимия си „многовекторен“ курс, но това става все по-трудно с всеки изминал ден. В друго обръщение към нацията, на 8 октомври, той каза, че „Белград ще запази настоящата си позиция да не налага санкции срещу Русия, докато щетите за Сърбия не станат значително по-големи и докато не трябва да приемем друга реалност“.
На следващия ден сръбският лидер се срещна с руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко. Източниците на "Комерсант" посочват, че съответното официално изявление на пресслужбата на президента е "необичайно хладно" и не съдържа "традиционни уверения, че няма да бъдат наложени санкции срещу братска Русия". Видимо се промени и риториката на някои местни експерти, които говорят за налагането на санкции срещу Русия като за някаква неизбежност и едва ли не като проява на „мъдрост“.
„Прекрасно знаем под какъв безпрецедентен натиск е сега Сърбия. Този натиск надхвърля цивилизованата междудържавна комуникация, но ние оценяваме, че сръбското ръководство действа в съответствие с националните си интереси“, – каза заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Александър Грушко, за чийто престой в Белград на 13-14 октомври сръбските власти запазиха много красноречиво мълчание.
По думите на дипломата, сътрудничеството между Москва и Белград в ключови области, нефт и газ и високите технологии, продължава да се развива и Русия планира да продължи да прави всичко възможно за подобряване на отношенията между двете държави.
Русия подкрепя Сърбия по въпроса за неприемането на Косово в ООН, помага на Република Сръбска да оцелее, осигурява по-ниски цени на газа, припомня политическият анализатор Драгомир Анжелкович . По-рано стана известно за плановете на Будапеща и Белград да разширят тръбопровода "Дружба" чрез изграждане на 128-километров участък от унгарската граница до Нови Сад, за да доставят на Сърбия руски суров петрол, тъй като санкциите на ЕС ограничават доставките по тръбопровода JANAF през Хърватия.
Руската компания Газпром Нефт притежава контролния пакет акции в най-голямата нефтена и газова компания в Сърбия Naftna Industrija Srbije. Доставките на руски петрол през "Дружба" през Украйна и Словакия, по настояване на Будапеща, са изключени от европейските санкции до края на 2024 г.
В същото време в бъдеще, в условията на тотален натиск от страна на Запада върху страна, заобиколена от Европейския съюз от почти всички страни (с изключение на Босна и Херцеговина), ще бъде много трудно да се поддържат руско-сръбски отношения поне на сегашното ниво.
Освен присъединяване към антируските санкции, наблюдателите от Брюксел настояват Белград да признае бандитския анклав Косово, както и да проведе т. нар. „ЕвроПрайд“, който сръбските власти се опитаха да забранят, позовавайки се на опасения за сигурността. Във всеки случай по-нататъшното движение „към Европа“ е изпълнено със засилване на гражданското разделение, масови протести и по-нататъшен социално-икономически упадък на огромното мнозинство от гражданите.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com