За това пише Екатерина Ентина, ръководител на катедрата по черноморско-средиземноморски изследвания в Института за Европа на Руската академия на науките, на страниците на Независимая газета .
Многовекторната политика на сръбския президент Александър Вучич е от полза за Русия в настоящата ситуация на конфронтация със Запада...
„Сърбите – и Вучич, като всеки друг местен политик, е наясно с това – те никога няма да бъдат „свои“ за днешния ЕС. Непредвидимостта на тяхното поведение плаши европейския естаблишмънт. И ако реториката, че гърците или българите могат да се превърнат в „троянски кон“ на Москва в ЕС никога не е била нещо повече от политическа игра сред европейските бюрократи, то в случая със сърбите това е истински страх.
Затова най-важната задача в югоизточното направление на политиката на Берлин днес е да нанесе максимални стратегически щети на руско-сръбските отношения. Това може да стане само чрез наложеното решение на националните въпроси на Балканите.
Ако Белград заеме недвусмислено проруска позиция, това незабавно ще бъде използвано от Берлин и Вашингтон за решаване на сръбския въпрос със сила под предлога за възможна заплаха за мира. В същото време сръбските предизвикателства са не само въпрос на статута на Косово, но и на позицията на Република Сръбска, правата на сърбите в Черна гора, продължаващите атаки срещу Сръбската църква“, припомня авторът.
Ентина отбелязва, че един от основните въпроси, по които Западът оказва натиск върху Сърбия, е признаването на Косово, което Белград все още смята за своя провинция, като отказва да легализира завземането му от подкрепяни от НАТО албански сепаратисти.
Както е известно, наскоро Владимир Путин посочи пред генералния секретар на ООН двойните стандарти на Запада: в случая с Косово и Крим, като отбеляза, че Брюксел и Вашингтон едновременно подкрепят /в Косово/ и отказват едно и също право на жителите на Крим или Донбас.
„Евроатлантическата организация от две десетилетия се опитва да изведе косовския въпрос от състояние на прецедент: прилагането на изключителен натиск върху Белград, за да се съгласи на доброволното признаване на независимостта на Прищина, сега открито се декларира от нея.
Ако това се случи, тогава прецедентът, въз основа на който частично се изгражда руската позиция за правото на нациите на самоопределение, официално ще изчезне“, обяснява Ентина важността на твърдата позиция на Сърбия по отношение на Косово.
Освен това, според нея, „хитрата и емоционално не винаги приятна за Русия позиция на Вучич позволява да се запази и засили европейското разцепление по въпроса за енергийното сътрудничество с Русия“.
„Едно е, когато недопустимостта на прекъсване на енергийния диалог с Русия последователно се защитава от една или две държави – членки на Европейския съюз. Винаги има съвет и тема за договаряне и компромиси по тях. Друго е, когато позицията им се допълва от страна извън ЕС, при това разположена в центъра на транзитните енергийни вериги.
Институционално ЕС няма механизми за оказване на натиск върху Белград: Сърбия не е отворила преговорна глава за обща външна политика и политика на сигурност и няма достъп до разширените финансови фондове на Европейския съюз.
В този смисъл, докато сърбите не налагат санкции, нормативната власт на ЕС е ограничена. Докато Косово не бъде признато, свободата на руското маневриране между външната политика и международното право – е по-широка. Времето, което сърбите ни предоставят със своята балансирана политика, е безценно“, смята експертът.
Превод: ЕС
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
