/Поглед.инфо/ Основната пречка за напредването на преговорите за бъдещето на Косово и Метохия продължава да бъде отказът на Прищина да изпълни задълженията си по Брюкселското споразумение и да сформира Общността на сръбските общини.
Посредникът на ЕС в преговорите за Косово Мирослав Лайчак пристигна в Прищина, след това в Белград, но досега не е постигнат напредък в решаването на този въпрос. И това въпреки че наскоро Европейският съюз направи засилени опити окончателно да затвори косовския въпрос и да присвои лаврите на "главния взимащ решения" от САЩ.
Но ЕС няма лостове, с които да окаже натиск върху Прищина, тъй като през всичките години на косовската криза той никога не се е опитвал да придобие такива. В Косово се зачита единствено авторитетът на Вашингтон като негов основен лобист. Там не се стремят особено към Европейския съюз и присъединяването към НАТО ще се осъществи, разбира се, веднага щом независимостта на региона бъде призната в ООН. Дори и не като независима държава - винаги има начин да се присъедини към Албания.
От друга страна, Брюксел е изправен пред твърдата позиция на Белград, че Сърбия няма да признае Косово, без да получи нищо в замяна, и сочи формирането на Общността на сръбските общини ключово условие за консенсус. Лайчак дори обеща да постави въпроса за устава на това сдружение в дневния ред на следващия кръг от преговори в Брюксел, но ЕС се опитва да отложи формирането му "след подписването на окончателното споразумение".
Напоследък европейската политика се характеризира с подобен йезуитски подход: ако не можем да постигнем изпълнението на условията на споразумението от страната, която го нарушава, тогава започваме да обещаваме „по-късно“ на другата страна. Едно и също и с Брюкселските споразумения от 2013 г., и с Минските споразумения от 2015 г.
Както в Косово, така и в Донбас Западът не може или не счита за необходимо да иска изпълнението на условията на договора от своите протежета. Условията, които същият Запад е записал в тези договори. Е, ако инициаторът и поръчителят на договора не се стреми да го изпълнят, те трябва да бъдат „стимулирани“ или по-добре - и контролирани.
Да не си правим илюзии - при сегашните условия на световния ред най-мощният дразнител за „носителите на демокрацията“ е Русия, която освен „дразнеща“ е способна да „дава по един в устата“. Сърбия вече е усетила това в своята икономическа политика и ситуацията с ваксинациите срещу коронавирус. Покупката на руския “Спутник-V” стимулира доставките на “Файзер” до страната с голяма скорост: ако не бяха руските доставки, Белград все още щеше да се реди на опашка за КОВАКС като съседите си.
Неотдавнашната история с прехвърлянето на руските десантчици в Прищина предполага, че разполагането на руски миротворчески контингент в сръбските анклави в северно Косово би послужило като най-добрия възможен катализатор и гарант за създаването на Общността на сръбските общини. Така Европейският съюз, опитвайки се да си припише заслугите, би се вдигнал и по въпросите на икономическата интеграция също. Партньор, който има право на безмитна търговия с ЕАИС, би бил много полезен за тях.
А за Република Сръбска появата на определеност по косовския въпрос би послужила като добра помощ в борбата ѝ срещу натиска на Запада, насочен към унитаризацията на Босна и Херцеговина.
Превод: В. Сергеев