/Поглед.инфо/ Още един народ гласува на изборите по начин, който не е искан от Вашингтон и Брюксел, а фактът, че тези хора са ... косовските албанци, прави случилото се двойно сензационно. В лицето на Албин Курти едно опасно чудовище, което Западът грижливо е подхранвал и отглеждал, но вече не може да контролира, излиза победител в Косово.
В една малка европейска държава населението не се уплаши нито от санкциите на ЕС, нито от заплахите на САЩ, гласувайки на изборите за партия на яростни патриоти, наречена „Самоопределение“. За пореден път светът на либералния глобализъм се пропука. Но има един нюанс. За съжаление, далеч не единствен.
Всичко това наистина се случи, но в Косово . За Русия това не е държава, а пиратска квазидържава и ние не признаваме резултатите от изборите там от солидарност с братския сръбски народ и неприемливостта за нас на такава политика, при която НАТО може да бомбардира и разчленява други държави в името на „контролиран хаос“ и за още една база на Пентагона (в случая с Косово това е Кемп Бондстийл и летището, което сърбите наричат Слатина).
Непризнаването на изборните резултати е двойно по-приятно, когато изборите печели неприятен човек. Лидерът на „Самоопределение“ и настоящ ръководител на албанското сепаратистко правителство Албин Курти е точно такъв човек – съучастник на терористи и радикален албански националист, чиято политика е изпълнена с началото на нови вълни на етническо прочистване на Балканите.
Курти не изглежда толкова зле: в сравнение с много предишни лидери на косовските албанци, той може дори да изглежда бял и пухкав, тъй като много от предишните лидери бяха в кръв до ушите - и сръбска, и албанска (тези, които бяха лоялни към сърбите, също не бяха пощадени по време на войната).
Курти не беше обвинен в създаването на концентрационни лагери, масови убийства, трафик на човешки органи или дори в бандитизма, който е традиционен за тази среда. За всичко това например беше обвинен Хашим Тачи, по прякор Змията.
Той беше и премиер, и президент на Косово, провъзгласи отделянето си от Сърбия, беше приятел с най-влиятелните хора в света и можеше да претендира за баща на косовската нация, но сега седи в Хага под арест като организатор и извършител на военни престъпления.
Всички сърби знаят, че Змията е чудовище, но като президент и премиер той водеше много по-миролюбива политика към сърбите и Сърбия от Курти.
По време на войната Курти беше студентски активист и разпространяваше протестите из Косово като бацил. Това му се струваше недостатъчно и активистът се забърква и с бойците на АОК (Армия за освобождение на Косово), която води терористична война в региона, получава 15 години в югославски затвор, обявен е за политически затворник на Запад и след края на боевете е освободен като любимец на европейския елит, когото злите сърби са измъчвали, но не са го довършили.
От това може да се заключи, че антисръбският радикализъм на Курти произтича от травма и лични оплаквания срещу Сърбия. Всички албански лидери на Косово обаче имаха много лични оплаквания срещу Сърбия: етническият конфликт винаги е травматично преживяване. Проблемът е по-скоро в това, че Курти, напротив, всъщност не е достатъчно травмиран.
Във времето след фактическото отделяне на Косово от Сърбия, бандитите от АОК остаряха и „натрупаха гуши“ с щедрото финансиране от САЩ и ЕС. Те обикнаха новия си живот: церемониите, срещите на високо ниво, кафето с президенти в различни дворци.
Вероятно им е било приятно да си спомнят на това кафе как са седели в окопите и са атакували югославската полиция през нощта – мнозина са склонни към носталгия по миналото. Но да повтарят все същите тези неща за себе си и източника на своя просперитет – „държавата Косово“ - едва ли искат.
Любителите на добрия живот сред ръководството на АОК бяха не по-малко от кучетата на войната, но истинските кучета на войната не оцеляха до днес. Вместо тях сега е Курти. Той не е виждал сериозно войната в очите и затова не се страхува от война. Той провокира там, където предшествениците му се опитваха да се измъкнат, а в сърбите той вижда не победен враг, към когото може да се покаже милост, а вечен враг.
Албанизирането на Ибърски Колашин (населената със сърби северна част на Косово) и последващото поглъщане на Сърбия, където все още има общини с албанско мнозинство, дори не е програмата максимум. Курти мисли още по-широко, целта му е Велика Албания, мечтана държава, която ще включва земите не само на Сърбия и Албания, но и на Гърция, Черна гора и Македония.
Когато САЩ и ЕС се съгласиха да дадат на косовските сепаратисти, водени от Тачи, собствена държава на мястото на сръбския регион, те категорично им забраниха дори да използват албански национални символи, още по-малко да споменават Велика Албания. Според проекта на НАТО Косово трябваше да стане наднационална мултикултурна държава.
По отношение на бандитите и АОК да се говори за това беше най-малкото смешно, но все пак беше важно: Западът имаше свои специалисти по Балканите, които разбираха опасностите от угаждането на паналбанската идея.
Албин Курти е олицетворение на паналбанската идея с цялата й агресивност и авантюризъм. Дори еврофункционерите не са толкова глупави и късогледи, че да не осъзнаят рисковете и мащаба на евентуалната касапница, в която ще бъдат въвлечени Балканите (все още бурето с барут на Европа), ако се опитат да реализират тази идея.
Ето защо те искаха да намерят начин да се справят с Курти, опитаха се да го заплашват и да го натискат. Отношенията на ръководството на ЕС с косовските власти през последните шест месеца напомняха отношенията на ЕС с Грузия. Целта е сходна - да се смени правителството, тъй като Курти си позволява твърде много.
На Запад очакват косоварите да намерят общ език със сърбите и Сърбия, за да ги приемат всички заедно в НАТО, но те, нахалниците, представете си, искат Велика Албания.
През лятото на 2024 г. програмите за финансиране на ЕС и Косово бяха преустановени. Европейските служители бойкотират членовете на правителството на Курти, а „албанските радикали“ са критикувани в европейските медии. По същество Западът наложи санкции срещу косоварите .
Резултатите са разочароващи: на последните избори партията на премиера получи 50%, сега – 42%, но това все още е първото място и приоритетното право за съставяне на правителството. Въпреки критичната зависимост на Косово от Запада, от албанските радикали успяха да смъкнат само осем процентни пункта.
Ограничената намеса на САЩ в ситуацията също нямаше ефект върху Курти и неговата позиция. По-рано специалният пратеник на Доналд Тръмп за специални задачи Ричард Гренел заяви, че "цялата международна общност" се е обединила срещу косовския премиер.
Гренел знае какво говори: по време на първия мандат на Тръмп той беше специален пратеник на Балканите и невероятният човек, който успя да получи някои отстъпки от албанците за сърбите . Тогавашният опозиционен политик Курти промотира тези отстъпки под марката „национално предателство“ и малко по-късно успя да дойде на власт. Пет месеца по-късно съвместните усилия на Запада и стария албански елит успяха да го накарат да напусне поста, но оттогава той печели втори поред избори.
Подобни примери за безсилие във външната политика на САЩ добре илюстрират пагубността на програмите на USAID и различни благотворителни фондации, чрез които Вашингтон разпространява влиянието си по света, включително в Косово.
Милиарди американски долари бяха похарчени за създаване на опасни Голем-и, които по-късно започнаха да живеят по собствените си извратени умове и идеи.
Афганистанските муджахидини, албанските сепаратисти, украинските националисти – наплодиха стотици хиляди от тях.
Заради неефективни разходи, корупция и отглеждане на неконтролируеми чудовища, Тръмп затвори USAID. Но не бих искал на негово място да се появи нещо пестеливо, успешно и надеждно, тъй като говорим за прокарване на интересите на Вашингтон по света.
Не само контрагентите на Вашингтон са ужасни. Интересите му също съвсем „не са захар“.
Превод: ЕС