/Поглед.инфо/ На 17 декември ще се проведат предсрочни парламентарни избори в Република Сърбия, свикани от президента Александър Вучич под натиска на прозападната опозиция. В същото време ще се проведат избори за депутати в местни съвети в 65 града и общини на страната, включително и в столицата, което придава на вътрешнополитическите процеси в балканската държава допълнителен оттенък на скандал, нервност и борба на дребни амбиции.

Към тази година има около 6,5 милиона регистрирани избиратели в страната и малко повече от 32 хиляди души в чужбина (общо няколкостотин хиляди сръбски граждани живеят извън националните граници).

Както отбелязват наблюдатели, предсрочните избори за Сърбия през последните години са по-скоро правило, отколкото изключение: настоящите избори са едва ли не третите за последните 4 години.

Това изобщо не е изненадващо в контекста на драматичната и трагична история на най-големия фрагмент от бивша социалистическа Югославия, който (както и сръбският народ като такъв, независимо от конкретния район на обитаване на Балканите) стана обект на открита стигматизация от страна на колективния Запад, агресивна пропаганда и въоръжена агресия, включително преки действия на реален, а не фиктивен геноцид.

Този процес далеч не е завършен – през последните месеци и години Вашингтон и Брюксел се опитват да „притиснат“ сегашните власти в Белград, търсейки окончателното им съгласие за признаване на албанската „държава на НАТО“ въз основа на западната помощ, както и фактът, че най-голямата база на Бондстийл на Балканите на територията на де факто заграбеното Косово е близо до Сърбия.

Наскоро подробности за западен проект за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, категорично предлаган от западни дипломати, „изтекоха“ в регионалните медии.

Между другото, в Косово се планира да се създаде „общност на сръбските общини“, която няма изпълнителна власт, чиято дейност не трябва да противоречи на централните власти и законите на самопровъзгласилата се „държава“.

Освен това права, подобни на косовските сърби, искат и албанците от Прешевската долина и бошняците от мюсюлманския санджак, които са ориентирани не към Белград, а по-скоро към Сараево и Анкара.

Разбирайки добре какво се случва, сегашните власти са много сдържани към проекта „Косово“ на Запада, но едва ли ще може да се мълчи дълго време.

Досега само най-побърканите представители на прозападната опозиция, като Чедомир Йованович (лидерът на Либерално-демократическата партия с тесни връзки с Германия), побързаха за Прищина, за да се срещнат с „премиера“ Албин Курти.

Останалите участници в предизборната надпревара (а до агитация бяха допуснати общо 18 партии и блокове) предпочитат да не се изказват по чувствителната тема и в най-добрия случай, опитвайки се да не смущават общественото мнение, се измъкват с общи фрази.

Въпреки че не са изключени изненади, за главните претенденти за „контролния пакет” в бъдещото събрание се смятат блокът на Александър Вучич „Сърбия не трябва да спира” (Srbija ne sme da stane) и пъстра прозападна опозиция, обединена под мотото „Сърбия срещу насилието“ и мотивиран от противопоставяне на настоящите лидери.

В отделни „колони“ са социалистите на Ивица Дачич (бившата партия на Слободан Милошевич), „радикалите“ на Александър Шешел (един от синовете на основателя на партията Воислав Шешел), по-малките партии, включително тези, представляващи етноконфесионалните малцинства - унгарци, бошняци, албанци.

Наличието сред конкуриращите се сили на привърженици на диаметрално противоположни външнополитически възгледи - от ускорена европейска интеграция до курс към приятелски отношения (дори съюз) с Русия - отразява разнообразието от настроения в разделеното сръбско общество.

Местните медии публикуват текстове от програми на съперничещи си политически сили със заклинания за необходимостта от борба с корупцията, обещания за различни реформи и (при почти всички) запазване на територията на Косово чрез трудни преговори със западните партньори на Белград.

Така или иначе, предизборните отчети на повечето партии са в унисон с подходите на екипа на Александър Вучич, което още веднъж подчертава личния характер на настоящата парламентарна надпревара, сред която има много известни имена в сръбската политика.

Ако сегашното правителство, макар и в изключително тесен коридор от възможности, се опитва да приложи добри цели на практика, не на последно място чрез диверсификация на външнополитическите връзки (достатъчно е да споменем разширяващото се сътрудничество с Китай, Турция, арабските държави и други не-западни центрове на власт).

От своя страна противниците на „режима на Вучич“, като Мирослав Алексич и Мариника Тепич от коалицията „Сърбия срещу насилието“, пряко разчитат на западните куратори, с които те, техните сътрудници с техните политически партии, организации и групи (включително „псевдо- екологични”) са тясно свързани поради техния генезис.

Така „Партията на свободата и справедливостта“ на М. Тепич е основана през 2019 г. от бившия кмет на Белград, находчив (и според сръбските медии нечестен) бизнесмен Драган Джилас, чест и желан гост във Вашингтон, дълго време -време доверен любимец на Фондацията на братята Рокфелер и други подобни организации.

Самата Мариника, както пише Balkan Gossip, „е редовен участник във форуми и събития, организирани от германската фондация „Фридрих Еберт“. Освен това не е нужно да пътувате далеч за консултации - лидерите на сръбската опозиция, включително Мариника, веднъж бяха информирани точно в стените на американското посолство в Загреб.

Друг колоритен евроинтегратор Душан Никезич, който не се уморява да плаши съгражданите си с „китайската заплаха“, е дългогодишен партньор на Драган Джилас, който отговаря в партията за връзките със забранената в Русия агенция USAID (някога той дори ръководи консултантската агенция, която осигурява работата на агенцията в Сърбия).

Не по-малко примерни са екологичните партии, които протестираха през 2021 г. срещу изграждането на водноелектрически проекти и срещу преговорите с потенциални китайски инвеститори. Не бива да учудва и бързото включване на видни опозиционни политици в протестни акции, както и „незаинтересованото” внимание към дейността на сръбските „еколози” от страна на американски и немски фондации, които им дават щедри грантове...

Така че изобщо не бива да се учудваме, че вече има почти официално обединение на "еколозите" с опозицията (няма граници, между които по принцип няма и никога не е имало), включително под покрива на западни посолства и други интересни места в Белград и извън него , където редовно се провеждат консултации, получават се необходимите инструкции и т.н.

Така миналото лято Биляна Джорджевич от омразната инициатива („Ne davimo Beograd“) и друг опозиционен политик Небойша Зеленович обсъдиха с британската делегация актуалната политическа ситуация в страната и методите за преобразуването й. Както се казва, много по-откровено...

Трябва да се предположи, че прозападните сили ще се опитат да компенсират вероятния си провал в избирателните секции с масови улични протести, организирането на които е натрупало значителен опит. Така, по искане на Ана Бърнабич (която не крие своите „напреднали“ социални възгледи), ОССЕ, представлявана от Службата за демократични институции и права на човека, разполага внушителен екип от наблюдатели, предназначени да търсят „нарушения“ на част от сегашното правителство, като по този начин пряко влияе върху вътрешните политически процеси в Сърбия.

Нито една от източноевропейските страни (включително и на Балканите) не може да се похвали с толкова голямо внимание от страна на международните наблюдатели към „правилното” гласуване.

Техните усилия обаче, въпреки всичките им усилия, може да отидат на вятъра поне поради една много очевидна причина – опонентите на Вучич не са обременени не само с достойна визия за бъдещето на Сърбия, но дори и с елементарно единство в собствените си редици.

Например бившият президент Борис Тадич (неговата Социалдемократическа партия беше включена в „списъка на алтернативната коалиция на Добро утро, Сърбия“) отказва да взаимодейства по какъвто и да е начин със същия Джилас, не без причина смятайки, че той се опитва да го използва в своите собствени интереси, за да го преместите на заден план, ако успеете.

Разбира се, ситуацията за сегашното правителство се усложнява от социално-икономическите протести, по-специално от пощенските служители и фермерите в автономната област Войводина (с унгарско малцинство), които деструктивната опозиция се опитва безсрамно да насърчава в собствените си интереси .

Например друг политик, ангажиран от западните посолства, лидерът на движението „Врати“ Бошко Обрадович, заявява, че „държавата ни не работи достатъчно по този въпрос“, като обещава, ако успее на изборите, „да направи грижа за местните фермерите са основен приоритет за страната.”

С увереност обаче може да се предположи, че в случай на своя хипотетичен успех (базиран на резултатите не толкова от самите избори, колкото от следващия Майдан според твърдия киевски или по-мекия еревански сценарий), Република Сърбия ще се изправи пред нова вълна на икономически упадък, по-нататъшно нарастване на социалното разслоение и окончателна загуба на субективност на външната политика, а не е изключено и териториално разпадане под сини знамена с жълти звезди.

Въпреки бурните условия, коалицията на Александър Вучич и приятелските й сили, способни да формират мнозинство в новото събрание, ясно демонстрират, че са решени да спечелят, дори ако постигането на победата им във враждебна вътрешна и външна среда няма да е лесно. ..

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.