/Поглед.инфо/ Върховният представител на ООН в Босна и Херцеговина Валентин Инцко, който приключва мисията си, заяви, че Дейтънският договор, който прекратява войната, е загубил своята актуалност и изисква преразглеждане.
Според чиновника, назначен от Вашингтон, който има право да променя и отменя закони, приети в страната, действието на договора не е в полза на страната и дори пречи на функционирането ѝ. От човешка гледна точка, договорът предоставя на Република Сръбска право на глас, което, според мнението на задграничните господа, редовно „злоупотребява“, като пречи на БиХ да се присъедини към НАТО.
Инцко вижда решението на проблема по американски начин - „трябва да реформираме Дейтън“, а след това и стандартното - „така че всички граждани да са доволни“. Но какви „граждани” има предвид той? Западът не крие, че Република Сръбска възпрепятства плановете на Босна за унитарност и влизането ѝ в НАТО и Европейския съюз, поради което сърбите трябва да бъдат лишени от политическия си глас в босненския президиум. С идването на власт в САЩ на мюсюлманско-хърватския идол Джо Байдън, работата в тази посока се засилва, до заплахата от военно решение.
Сараево вече празнува, като сравнява портрети на младия Изетбегович, докарал международните терористични групировки в Босна, и младия Джо Байдън, който убеди Сената да отмени ембаргото за доставки на оръжие за Босна и се застъпи за бомбардировките на Югославия по време на борбата за Косово.
В самото Косово също се зарадваха от идването на Джо, макар и не съвсем както би искал Вашингтон, но на Капитолийския хълм са сигурни, че „всичко е под контрол“. Опитът на демократите с талибаните и “Ал Кайда” явно не ги е научил на нищо. „Своевременното“ преследване на Хашим Тачи пред бутафорния процес в Хагския трибунал е просто върхът на популизма.
Парламентарните избори в провинцията бяха спечелени от крайното дясното движение “Самоопределение”, начело с Албин Курти, който открито се застъпва за създаването на „Велика Албания“, тоест за обединението на всички територии, в които живее албанската етническа група. В този случай албанците ще претендират за част от територията на Гърция, половин Северна Македония, цяло Косово, част от територията на Южна Сърбия, както и половин Черна гора. Америка трябва да се замисли с кого си има вземане-даване.
Пандемията от коронавирус значително изясни външнополитическата ситуация в Западните Балкани, показвайки кой кой е и с кого дружи. В този труден за цялата световна икономика период Европейският съюз просто замрази процеса на присъединяване.
Това предизвика нарастване на евроскептицизма, особено в Сърбия, където се увеличи мнението за необходимостта от сътрудничество с исторически братска Русия. Въпреки че Сърбия направи отстъпки по косовския въпрос през септември миналата година, след като сключи споразумението от Вашингтон със САЩ за нормализиране на отношенията с Прищина, сръбският президент Александър Вучич призна края на „европейския мит“, при това без да влага никаква емоция.
Принципът „приятел в нужда се познава“ даде ясно на Сърбия да разбере кои са нейните истински партньори и помощници. Сърбия получи единствено лекции за необходимостта от спазване на принципите на демокрацията от ЕС, а от Китай и Русия реална помощ. Руските и китайските самолети с хуманитарна и медицинска помощ бяха посрещнати от висшите държавни служители в страната.
Освен това от 1 януари 2021 г. Сърбия стартира доставки на газ през новото разклонение на газопровода „Балкански поток“. Това не е неясна „европейска перспектива“, а реален проект, който има както икономическо, така и политическо значение. Мащабният газов проект с Русия може да допринесе за нормализирането на отношенията между балканските държави.
Загубата на инициатива на Балканите явно не е включена в плановете на САЩ или Европейския съюз. И ако „привличането с морков“ и поучаването не им позволяват да постигнат желаните резултати, тези момчета могат, по навик, да започнат поредната „миротворческа операция“, без ги е грижа за предлога. И тази перспектива в никакъв случай не е краткотрайна. Дори беглата оценка говори за повишения натиск за Сърбия и Република Сръбска.
Както учи историческият опит от Прищина и Сирия, присъствието на руски войник има много отрезвяващ ефект върху янките. Дори малко количество ги прави по-учтиви.
В този смисъл съществуването на двустранно междудържавно споразумение между Белград и Москва преминава от категорията на желаното към жизненоважното. Дори малък руски миротворчески контингент в сръбските анклави в Северно Косово може да играе голяма роля. Много повече от целия контингент на КФОР.
И, може би, това ще позволи на другите балкански държави да вдигнат глава и да се освободят от „соченето с пръст”.
Превод: В. Сергеев