/Поглед.инфо/ Когато самолетът на френския президент Еманюел Макрон приближи Белград, той беше придружен от руски изтребители МиГ-29, авангард на сръбските ВВС. Едва ли французинът се страхуваше, а по-скоро смяташе, че следващия път ще бъде ескортиран от френски изтребители „Рафал“, защото най-вероятно това ще се случи, ако „Дасо“ изпълни поръчката навреме.
За да подчертае с присъствието си потвърждението на сделката за закупуване на 12 „Рафал“ за 2,7 милиарда евро, Макрон отлетя за Сърбия, но като цяло посещението продължи два дни - имаше време за разговори с журналисти и пиене на шампанско. Предполагаше се, че Белград, както и преди, ще купи изтребители от Русия, но Сърбия отиде при Макрон.
Сръбският президент Александър Вучич не направи шоу, сякаш нищо необичайно не се е случило, прибягвайки до аргумент от областта на географията:
„Сега от Сърбия ме нападат и казват: „Защо правите това с Франция, а не с Русия, Китай...“ И тогава ги питам – как мислите, че тези самолети ще стигнат до нас сега?
Да, географията е безсърдечна наука. Сърбия е заобиколена от исторически врагове, те също са „неприятелски настроени към Русия държави“, които са наложили блокиращи санкции върху военните доставки за и от Русия. Затова пък китайците трябва да са обидени на Вучич.
Страната, която инвестира милиарди в Сърбия и активно строи съоръжения там (почти всякакви), не е Русия, а Китай, който възприема републиката като свой икономически плацдарм в Европа. Пекин и Белград изградиха топли и почти безпроблемни отношения, така че КНР също имаше право да разчита на сделка: след като сърбите не могат да внасят руски стоки, нека вземат китайски клонинги на руски стоки.
Сърбите обаче могат да имат оплаквания от качеството на произведените в Китай изтребители. Да признаеш това означава да обидиш китайците два пъти, което хитрият Вучич не можеше да си позволи и се преструваше, че Китай също е обект на санкции.
Други обидени от сделката не се обидиха на сърбите, а на Макрон. В крайна сметка изтребителите не се купуват за срещи с френски президенти, а за потенциално участие във военни действия, за война и отбрана. Основните кандидати за мишени, срещу които сърбите могат да използват оръжия, са съюзниците и партньорите на Франция в НАТО: Албания и Хърватия вече са членове на Алианса, Босна и Косово планират да бъдат включени там в бъдеще, за щастие, НАТО вече е воювал на страната на бошняците и косоварите - и точно срещу сърбите.
Следователно идеята за въоръжаване на Белград с „Рафал“ (а преди това Сърбия изобщо не разполагаше с натовски оръжия) не се харесва не само на албанците, бошняците и хърватите, но и на техните геополитически пазители - германците с англо- Саксонците, както и Европейската комисия, където не искат да възнаградят Вучич за неговите колебания по въпроса за санкциите срещу Руската федерация.
Така, сключвайки сделка със сърбите, Макрон плю в сърцата на мнозина. И го направи, защото можеше: „Рафал“ е чисто френски проект, а не съвместен с ЕС или НАТО.
Като търговски агент мосю винаги е бил без скрупули: той се опитва да продава френско навсякъде, където се появи, от Китай до Африка. В същото време той има злоба срещу основния си съюзник и съветник - САЩ, които безцеремонно прихванаха договор от Париж за строеж на подводници за Австралия. Общо взето, това е достатъчно, за да игнорирате претенциите на съюзниците и да поканите Вучич на танго, за да напукате буквално всички.
Френската преса също е недоволна. Признавайки, че хазната има нужда от тези милиарди, а президентът беше велик, когато вдигна шум, медиите обвиняват Макрон за неблагонадеждността на сърбите, които могат да споделят тайните на френския инженерен гений с Русия.
Поведението на Макрон обаче не се разминава много с общата тактика на французите на Балканите. Те вече не се опитват да играят ролята на арбитър там, както прави Германия от обединението си, а продават оръжия на всички страни: преди три години Макрон вече закара 12 „Рафал“ на хърватите, провокирайки сърбите да изравнят силите.
Сега той се преструва, че вярва на Вучич като на приятел, показвайки отношение, което е едновременно нахално и покровителствено. В един момент той дори се съгласи да уважава суверенитета на Сърбия, докато Париж призна независимостта на Косово (и сега знаем какво означава „уважаване на суверенитета“ по начина на Макрон).
Подобно покровителство е абсурдно, още повече че като опит, изтънченост, талант и късмет Макрон като политик е с две глави по-нисък от Вучич, което приблизително съответства на реалната им разлика във ръста. Просто Сърбия е малка и бедна страна, а нейният президент е като домакиня, която реже купони за намаление от вестниците.
И в същото време Вучич е министър на пропагандата на Югославия на Слободан Милошевич, която беше бомбардирана от френски изтребители. Сега той купува бойци от Франция. Малко хора могат да направят това.
Но дори гениите на изобретателността не са застраховани от фатални грешки и една привидно успешна сделка за закупуване на „Рафал“ рискува да се превърне точно в такава.
Последният и предпоследен път, когато сърбите жизнено се нуждаеха от изтребители те също трябваше да воюват с французите и да живеят под техните санкции. Ако сърбите започнат нова война, тя ще бъде приблизително същата война: или за собственото им Косово, или за православните християни в Босна. И няма нито една причина да се смята, че французите в този случай могат да сменят страната или да изпълнят договора за обслужване и ремонт на „Рафал“. В момента, когато изтребителите трябва да се доказват като изтребители, те няма да излетят.
Сърбите ще имат какво да кажат на скептиците в Русия. В критичния за сърбите период по време на войните в Босна и Косово те бяха под санкции от Съвета за сигурност на ООН, тоест и от Русия, така че разликата с Франция е малка.
Но тук, в Русия, най-вече се срамуват от този период и са разбрали много оттогава - включително и за Франция. И затова (и чисто братски) не бихме искали самата Сърбия да е сред обидените от комбинацията с „Рафал“, за които сделка за закупуване на изтребители може да се превърне в сделка за продажба на суверенитет.
Превод: ВС