/Поглед.инфо/ Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс обиколи Балканите, като посети Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово. Сръбските власти изглежда се срамуват от посещението на Бърнс - и имат причина за това. В същото време директорът на ЦРУ явно се опитва да предотврати нова война на Балканите, защото САЩ няма да издържат нова война.

Традиционно пътувания като пътуването на Уилям Бърнс се провеждат в изключителна секретност. В Белград дори се опитаха да се правят, че нищо не се е случило, пренебрегвайки в информационното пространство посещението на директора на ЦРУ в Сърбия. Дори изглеждаше странно на фона на церемониалните снимки с Бърнс от Сараево и Прищина. Но в крайна сметка сръбският президент Александър Вучич все пак трябваше да потвърди пристигането на високия гост от Лангли.

„Имахме много полезни и добри разговори. Смея се на тези, които казват, че в Босна изглеждало прозрачно, но в Сърбия изглеждало потайно. Говорете с гостите си и вижте дали искат обществено внимание или не. Обикновено, когато говориш с шефове на разузнаването, няма публични изявления или нещо подобно. Ние, като сериозна държава, и американците, като най-сериозната страна в света, заедно с КНР, сметнахме, че това е възможно най-добрият начин да отразим посещението“, каза той пред репортери.

Формално домакините в Босна, Сърбия и Косово бяха местните разузнавателни служби, но статутът на Бърнс е такъв, че той обикновено се приема от висши служители. Сегашният директор на ЦРУ има репутация на политик и преговарящ, а не просто на служител на разузнаването. Той често пътува по света с различни посреднически мисии, както ги разбират във Вашингтон.

Работата на Бърнс също включва предаване на американските мисли, идеи и предложения на местното население.

Вучич накратко обясни, че е обсъдил с Бърнс теми, които са важни за региона и за Сърбия. Шефът на сръбското разузнаване Владимир Орлич не каза нищо. Междувременно сръбското общество обръщаше повишено внимание на посещението на директора на ЦРУ в Белград и това се дължеше на факта, че сръбските власти обвиняват чуждите разузнавателни служби във финансиране на уличната опозиция и подготовката на поредната „цветна революция“.

Преди няколко седмици в Сърбия започнаха масови протести срещу добива на литий, който според еколозите може да нанесе непоправими щети на околната среда. Мината се строи в интерес на ЕС, но прозападната опозиция повтаря един и същи номер отново и отново: щом в страната се случи събитие, което предизвиква обществен отзвук, тя се опитва да го политизира, за да обърне срещу президента Вучич и неговото правителство.

Последният път това се случи със спонтанното движение, възникнало след клането в училище „Владислав Рибникар“ в Белград миналия май. Дискусията за закона за оръжията, необходимостта от подобряване на психологическите услуги в училищата и качеството на сигурността в учебните заведения беше политизирана до такава степен, че прозападните сръбски политици дори излязоха на парламентарни избори под лозунги, измислени след „Сръбския Колумбайн“.

Сега подобна история се повтаря с лития. Оказва се не много логично, тъй като литиевият проект в Сърбия е лобиран от Брюксел дотолкова, че осъществяването му е пряко свързано с преговорите за присъединяване на страната към ЕС. Но прозападните сили се опитват да пресекат дори този дневен ред, тъй като той има голям разрушителен потенциал: сръбските „зелени“ вече многократно блокираха международни магистрали към Солун и Будапеща, както и главни улици в Белград.

Властите смятат, че ситуацията е провокирана отвън. В този контекст посещението на директора на ЦРУ в Белград не изглежда съвсем уместно, което, трябва да се предположи, предопредели глухото мълчание на сръбските власти относно съдържанието на посещението на Бърнс.

В Сараево и Прищина бяха по-отворени. Има и други проблеми. В Босна и Херцеговина в разговора с Бърнс участваха не само шефът на местното разузнаване бошнякът Алмир Джуво, но и президентът на Република Сръбска (РС) Милорад Додик, както и член на Президиума на БиХ от сърбите, Желка Цвиянович. Додик и Цвиянович са под американски санкции, така уж не е редно високопоставен служител от САЩ да ходи с тях на ресторант (след официалната част срещата на Бърнс с местните продължи в кафене , в този смисъл Балканите са непоправими).

За Бърнс, разбира се, е не е за първи път. Позицията му изисква да се среща с всички и той успя да определи свои собствени условия за пътуването до Сараево. Например, той отказа да лети до столицата на РС, Баня Лука. Сръбските лидери трябваше да отидат в Сараево за съмнителното удоволствие да вечерят с Бърнс. С такъв елементарен жест директорът на ЦРУ демонстрира „единството на Босна“: той се срещна наведнъж с цялото ръководство на мозайката.

Позицията на сърбите и конкретно на президента на РС най-вероятно е била основната причина за спешното пътуване на шефа на ЦРУ на Балканите. Милорад Додик дълго и остро говори за специалния статут на Република Сръбска и заплашва с референдум за нейната независимост. Вече са прекратени всички контакти между босненските сърби и правителството в Сараево във военната сфера, в областта на сигурността и особено във външната политика.

На свой ред мюсюлманското правителство в Сараево (там практически не са останали хървати) блокира всички инициативи на Баня Лука и заплашва да използва сила.

На Запад тази тенденция се смята за опасна. В най-лошия случай всичко може да завърши с нова Балканска война, в която автоматично ще бъдат въвлечени съседните държави от ЕС и НАТО. Освен това през последната година ходът на събитията започна да се ускорява, а реториката на актьорите се изостри..

Мисията на Бърнс в Сараево имаше за цел ако не да помири всички (това е невъзможно), то поне да изясни ситуацията.

В това няма мироопазване или филантропия: просто нито САЩ, нито Европейският съюз ще се примирят с нова кървава война в центъра на Европа.

Да не говорим за репутационните загуби, защото съществуването на сложна държава в Босна и Херцеговина е върхът на европейската дипломация от 1945 г. насам.

По-нататъшното бягство на Бърнс към Белград се дължи на факта, че Вашингтон смята, че Вучич има сериозни лостове за влияние върху Додик. И последвалото кратко посещение в Прищина не беше нищо повече от формалност: американците трябва да демонстрират подкрепата си за косоварите за ритуални цели.

Разбира се, косовският проблем също ще се активизира, ако се влоши ситуацията в Босна - това е едно от балканските плочки домино. Но по някаква странна причина американците смятат албанците за по-управляеми от босненските сърби. Това е опасно погрешно схващане, но това е общата концепция на възприятието на Вашингтон за Балканите.

Додик се опита да изглади ъглите, доколкото можеше. След срещата с Бърнс той изведнъж започна да говори за това, че Република Сръбска не изисква пълно отделяне от БиХ, а само спазване на правата си в рамките на съставна държава.

„РС никога не е оспорвала суверенитета и териториалната цялост на БиХ според Дейтънското споразумение и отцепването никога не е било наша политика. Но РС има право да се бори политически за статута си по Дейтънското споразумение. БиХ е съюз на две равни единици (етнитета) и три конституционни народа, така че позицията на г-н Бърнс, че отговорността за функционирането на държавата е на всички национални общности, е вдъхновяваща“, написа Додик в една от социалните мрежи след посещението на директорът на ЦРУ.

Тази натруфена формулировка може да се тълкува както ви харесва, но Додик поне опита. Представителите на мюсюлманската и хърватската общност в БиХ не казаха абсолютно нищо по съществото на въпроса. От това можем да заключим, че Бърнс всъщност не е предложил нищо на никого, ограничавайки се до изясняване на позициите на страните и рутинна препоръка да се държат прилично.

Ситуацията в БиХ обаче едва ли е възможно да се обърне: сърбите ще поискат суверенитет при всякакви обстоятелства, а Сараево и ЕС ще продължат да унижават сърбите и да оказват натиск върху тях, за да се съгласят да се присъединят към НАТО. А Вашингтон ще настоява за запазване на статуквото. Липсата на политика също е политика. Но за Балканите това е много опасна политика.

Превод: В. Сергеев