/Поглед.инфо/ Белград е изправен пред трета поредна нощ на протести. Сръбската опозиция отказа да признае резултатите от изборите и победата на пропрезидентските сили. Европейският съюз, където отдавна имат зъб на сръбското правителство поради отказа му да скъса с Русия, вече се включи в играта на страна на протестиращите. Има ли шанс сръбският „Майдан“ да победи?

Случващото се в Белград има всички признаци на това, което сме приели да наричаме “Цветна революция” или „Майдан“.

Отказ на опозицията да приеме изборните резултати с демонстративна гладна стачка. Постоянно подновяващи се протести със затваряне на пътища. Обсада на избирателната комисия с възпрепятстване на нейните служители. Подкрепа за протестиращите от западни неправителствени организации и покровителствено отношение от западните правителства. Лозунги на английски за зрителите на Би-Би-Си, Си-Ен-Ен и други. Шумна пропагандна кампания срещу „диктатурата” на властите, които се „контролират от Русия”.

Всичко това сме го виждали повече от веднъж. Сегашната сръбска история е като еталон, дори да я приемете за Дома на мерките и теглилките. Премиерът на републиката Анна Бърнабич заявява това директно: „Планираха Майдан в Белград, за да дойдат на власт чрез революция“.

И подчертава: "Това няма да стане."

Вероятно наистина няма да стане. Или ще стане, но в малка степен - без пълноценна революция. Майданът си е Майдан, но има един нюанс. По-точно два: голям и малък.

Да започнем с малкия: според изискванията си това е наистина малък, чисто местен „Майдан“, който се опитва да оспори резултатите не от парламентарните избори в Сърбия, а само от изборите в Белград.

На републиканско ниво няма какво и кой да оспори: управляващата Сръбска прогресивна партия превъзхожда наполовина пъстрата опозиционна коалиция „Сърбия срещу насилието“ – 48% срещу 24%. Победата на силите на президента Александър Вучич стана очаквана: това, което трябваше да се случи, се случи. Мащабна пропагандна кампания, в която участва дори украинският президент Владимир Зеленски, не помогна на противниците на сръбското правителство.

Това не означава, че няма какво да анализираме резултатите от парламентарните избори. Например социалистите, водени преди това от Слободан Милошевич, а сега (но едва ли за дълго) водени от външния министър Ивица Дачич, се представиха много слабо. В същото време резултатът за либералната опозиция е много добър - значително по-висок от това, което имаше средно по времето на Вучич.

Неочаквано в парламента влезе партията "Гласът на народа", водена от Бранимир Несторович, привърженик на теорията за плоската земя и произхода на зеленооките хора от марсианците. Но класическите радикални националисти на Воислав Шешел и агресивно проруските "Двери" и "Заветници" не успяха да преодолеят 3% избирателна бариера.

Вучич е доволен от това: напоследък сръбското правителство се дистанцира както от твърде прозападните, така и от твърде проруските сили. И мнозинството от населението също е доволно от това: сърбите оценяват факта, че въпреки натиска Вучич не направи неприемливото - не призна Косово и не наложи санкции срещу Русия, но в същото време успява да не скъсва със Запада, от който Сърбия зависи икономически.

Има, разбира се, претенции към него, многобройни, но не критични в сравнение с алтернативата.

Друго нещо е Белград, голям град и някога витрина на многонационална Югославия: всякакви живееха там, можете да срещнете дори албанци. В столицата гласоподавателите са с по-либерални възгледи, което важи за много страни, а доходите са по-високи, което дава по-широк кръг от претенции за власт.

В някои райони на Белград опозицията има явно мнозинство и като цяло властите имат съвсем малко по-добър резултат. Тоест има смисъл да се борят за столицата, дане признават официалните изборни резултати за града – 37% срещу 34% в полза на хората на Вучич. Те се опитват да оспорят само тях на Майдана, а не поражението в страната като цяло: в Сърбия също се проведоха местни избори едновременно с парламентарните.

Управляващата партия е обвинена, че е довела хора от съседната Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина, в Белград. Автобуси с босненски сърби наистина бяха забелязани в града в деня на изборите, но, както напомни Бърнабич, десетки хиляди сръбски граждани живеят в Босна и желанието им да гласуват не трябва да се оспорва, както и желанието на тези, които летяха от Лондон да го направят (малко убождане от премиера по отношение на прозападната опозиция).

Поради това хиляди хора сега протестират пред местната ЦИК и дор

и нападнаха 70-годишния директор на Републиканския статистически институт Миладин Ковачевич, който сега има проблеми с гръбначния стълб поради падане на тротоара. Забележителна подробност предвид името на опозиционния избирателен блок – „Сърбия срещу насилието“.

За Сърбия това е необичайно. Дистанцията между властта и обществото там традиционно е малка, така че уличната политика не стига до крайности, въпреки горещия сръбски темперамент. Това, между другото, също означава, че теоретично резултатите от изборите в Белград могат да бъдат преразгледани - Вучич охотно прави компромиси, когато е уверен в способностите си. Дори самото провеждане на избори е отстъпка пред опозицията, която поиска предсрочно гласуване (предишното беше през април 2022 г., т.е. вече миналото събрание не работи дори две години).

Това е основният нюанс: масовите протести с призиви властите да се избият до стената са норма за Белград, задължителна част от политическия пейзаж на ерата на Вучич. Имаше време, когато всяка година се случваше опит за цветна революция. Понякога опозицията настояваше за повторно преброяване на гласовете, понякога за нови избори, а понякога изобщо ги бойкотираше.

Вучич е бил атакуван както от разочаровани патриоти, така и от гневни феминистки (а еколозите бяха особено активни в новия протест). Това бяха шумни, досадни, но мирни събития, които традиционно завършваха с нищо или по-скоро с поредната политическа победа на Вучич, след която опозицията си вземаше почивка, за да разработи нов план и нов „Майдан“.

Това изглежда противоречи на добре известния факт, че цветните революции започнаха в Белград: свалянето на Слободан Милошевич беше наречено още „Революция на булдозерите“. Но Милошевич всъщност загуби предишните президентски избори, отстъпвайки на първи тур с повече от 10 процентни пункта от съперника си Воислав Кощуница (между другото, повече националист, отколкото либерал). Спорът беше дали Кощуница е получил 49%, както първоначално съобщиха от избирателната комисия, или 50%, за да спечели на първия тур.

Загубата на Милошевич на изборите беше естествена последица от загубата във войната за Косово, заради която сърбите години наред търпяха трудности и бяха подложени на толкова сурови санкции, каквито дори съвременна Русия не понася.

Следователно Владимир Зеленски, а не Александър Вучич, сега има най-голям шанс да повтори пътя на Милошевич. Основната прогноза за бъдещето на Сърбия е, че нищо няма да се промени: ще вдигнат шум и ще се разотидат, както се е случвало много пъти досега. Миналата година това се случи дори в Република Сръбска, където прозападната опозиция също не призна изборните резултати. Но колкото и да им се иска на ЕС и САЩ да свалят местния лидер Милорад Додик, който отдавна е под санкции, цялата пара отиде в свирката и целият „Майдан“ отиде на вятъра.

Въпреки това си струва да се има предвид, че Белград през декември 2023 г. и Белград през април 2022 г. са градове с малко по-различен етнически състав. Много украинци и руснаци се заселват там, включително политически активисти, разочаровани от живота и продължаващи да се борят с родината си от изгнание.

Те не са наясно как обикновено се случва в Сърбия, какво се приема и какво не и каква е допустимата степен на протест. Те няма да могат да станат тарторите на „Майдана” поради незнанието на сръбския език, но могат да дадат искра, която да доведе до верига от насилие. Същата, срещу което сръбската опозиция уж призовава да се борят.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.