/Поглед.инфо/ На 30 април сръбският президент Александър Вучич отново направи редица високопоставени изявления, които се отличаваха с безпрецедентна за него преди това смелост. На въпрос на журналисти дали Сърбия ще наложи санкции срещу Руската федерация, той отговори: „Имаме собствени интереси, трябва да мислим за страната си и да направим всичко необходимо за това. Не мога да говоря за предположения дали някой ще наложи санкции и кога. Не ме интересуват нито западните, нито източните посолства. Не ме интересуват нито американците, нито руснаците, нито европейците, нито някой друг. Ще вземам решения в съответствие с интересите на Република Сърбия.” На всичкото отгоре Вучич отбеляза, че е близък до позицията на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който заяви, че „в международната политика няма постоянно приятелство, има само постоянни интереси“.

Разбира се, можете да вземете предвид факта, че това беше казано на военно летище близо до Белград по време на оръжейната изложба Щит-2022 - самата атмосфера беше благоприятна. В коментарите пресата веднага отбеляза, че в обещанията си да взема решения без оглед на страните от Запада и Русия, Вучич не споменава КНР и с основателна причина - повече от половината от представените образци на военна техника бяха произведени в Китай. Но това е нюанс, който не засяга основното - защо реториката на сръбския президент се промени толкова драматично?

Първо, след изборите на 3 април Вучич запази поста на държавен глава за нов мандат. Това му даде законови основания да се чувства по-уверен – винаги може да се каже, че е избран от мнозинството сърби и прави всичко в техен интерес. Дори и да не е така. Още на следващия ден след изборите сръбската делегация в ООН гласува за изключване на Русия от Съвета по правата на човека. Ако през март Вучич хленчеше обясняваше вота на Сърбия за изключване на Руската федерация от ООН с думите, че „той е бил принуден“, сега той оправдаваше откровено антируската си позиция със „защита на националните интереси“. Но също така не прозвуча много мъжествено: „Първоначалното ни решение беше да се въздържим, а след това получаваш голям натиск, който няма нищо общо с личния натиск. Те не ме изнудват лично, а Сърбия”, оплака се Вучич.

Сръбският лидер дори говори за възможен „ядрен удар” по републиката в преносен смисъл, прочетен в хърватската преса: санкции и спиране на европейския ѝ път. Вучич смята, че ако Белград се въздържа в ООН, тогава „едните и другите“ биха били против, а натискът ще нарасне още повече. Той добави, че сега се взема решение "за съдбата на Сърбия", по-специално дали тя ще стане изключение от петролните санкции.

Факт е, че четвъртият пакет от санкции на ЕС срещу Русия косвено засегна Сърбия: беше разрешено да внася петрол и химикали само до 15 май, тъй като основният собственик на най-голямата индустриална компания НИС (Нефтена индустрия на Сърбия) е “Газпром” нефт (65,15 %). На 8 април, при обсъждането на петия пакет, ЕС изключи Сърбия от списъка на страните, подложени на санкции заради вноса на руски петрол, а на Сърбия ще бъде разрешено да продължи да внася петрол през Адриатическия нефтопровод. Може само да се гадае какво е обещано в замяна!

Реакцията на руските власти към случващото се е удивителна. Григорий Карасин, ръководител на комисията на Съвета на федерацията по международни въпроси, каза, че е изненадан от позицията на Сърбия. „Но все пак трябва да проуча всички подробности за случилото се. Определено изглежда малко странно." Руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко на 15 април в интервю за сръбското издание “Курир” подчерта, че преговорите за нов дългосрочен договор за доставки на газ между Москва и Белград са търговски въпрос. Говорителят на Кремъл Песков отбеляза, че Москва „разбира безпрецедентния натиск и принуда към русофобия“ на онези, които се опитват да заемат „донякъде балансирана позиция“.

"Принудата към русофобия" намери междувременно оживен отзвук в Сърбия. Трудно е да си представим, че Вучич е бил принуден да заяви публично, че Москва се е присъединила към забраната за полети над Сърбия от 1992 до 1996 г. Както се казва, търсенето на виновните отстрани е добре позната техника. В началото на агресията на НАТО сърбите активно обвиняваха Русия, че не им е предоставила системи за противовъздушна отбрана С-300, че не е изпратила свои войски да ги защитават, а премиерът Черномирдин е принудил страната да се предаде. Ролята на автора на афоризми наистина повдига много въпроси, но именно самите сърби са тези, които първо предадоха президента Милошевич на Хага, а след това и много от своите генерали.

На 28 април всички основни печатни медии в Сърбия излязоха с публикации, в които авторите се състезаваха в едно – кой повече ще обиди руския президент Путин. Трябва да се подчертае, че това са публикации, които са изцяло контролирани от властите, тоест получили са команда.

Както виждате, акцентът е върху темата за Косово. Авторите се позовават на факта, че Путин в разговор с генералния секретар на ООН Антонио Гутереш спомена признаването на независимостта на Прищина от Международния съд. Сръбските медии тълкуваха тези думи така, сякаш президентът на Руската федерация смята, че признаването на суверенитета на ДНР и ЛНР уж би било подобно на „признаването“ на Косово. Подобен извратен начин на представяне на факти има причини и те са на лице.

По лично указание на президента Байдън Кристофър Хил наскоро стана новият посланик на САЩ в Белград. Това е доста рядък случай, когато пенсиониран дипломат (той е на 69 години) е върнат на служба, но изборът е оправдан. В периода 1996-1999 г. Хил е посланик в Македония, а през 1998-1999 г. е и специален пратеник за Косово. Хил беше в контакт с бойците от Армията за освобождение на Косово и неговата задача е не само да принуди Сърбия да признае независимостта на Прищина, но и да настоява за присъединяване към НАТО. На 14 април, изказвайки се на конференцията „Позицията на Сърбия в евроатлантическата общност” в Белград, американският посланик говори открито: „Ние сме готови да подкрепим амбициите на Сърбия. Тя трябва да гледа към бъдещето – какво може да получи страната за себе си като член на НАТО. Но трябва да подчертая, че това е решение за Сърбия, тя трябва да реши сама”.

Сръбските власти не крият, че „САЩ са единствената надежда“. Премиерът Ана Бърнабич миналия септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН, се срещна със заместник държавния секретар Виктория Нюланд, която я информира, че във Вашингтон се сформира „експертна група за Западните Балкани“, споменавайки предстоящото назначаване на Хил като посланик в Белград. Ентусиазмът на сръбския премиер нямаше граници: „Съединените щати трябва и ще играят по-важна роля в региона“.

Сръбските власти обявиха важно съобщение на 29 април, но бързо го отмениха. На 4 май Вучич и ръководителят на косовската администрация бяха извикани в Берлин, където канцлерът Шолц възнамерява да договори с тях останалите подробности от споразумението. Президентът на Сърбия вече обяви, че ще го обяви на 6 май при завръщането си в родината.

Питате: къде са митингите в подкрепа на Москва, къде са плакатите за братство и вечно приятелство? Все пак медиите говореха за масирани проруски акции в Белград с участието на 10 000 души и дори повече! Ако погледнете истината, тогава всичко изглежда малко по-различно. Десет хиляди души е само една от пълните трибуни по време на футболен или дори баскетболен мач. Втора лига. Сърбите обичат спорта.

Що се отнася до действията по темата на статията, те също се случиха. Например 15 април в памет на цар Николай II. Това е особеност и на сръбския манталитет: в центъра на Белград всички главни улици са кръстени на принцове и крале. Сред тях е и цар Николай. Сърбите го наричат човекът, който спасява страната им от унищожение. Нека се опитаме да ги разберем.

На 6 ноември 2014 г. Московският и всеруски патриарх Кирил освети паметника на Николай II в центъра на Белград. В тържествата участваха сръбският президент Томислав Николич, членове на правителството, както и представители на официалната руска делегация. Основното финансиране на проекта е поето от Руското военно-историческо дружество. Това е третият паметник на самодържеца в сръбската столица: по-рано беше поставена скулптура в мемориала на руските войници, загинали на Балканите през Първата световна война, и бюст в Руския център за наука и култура (“Руския дом”). Защо този последен руски цар, който абдикира от престола, е забележителен за сърбите?

Мотивацията е проста. През 1916 г. цар Николай II изпраща руски войски на Солунския фронт в Гърция: 2-ра и 4-та специални руски пехотни бригади с общо около 18 хиляди души за подпомагане на сръбската армия и съвместно отблъскване австрийско-германско-българското настъпление срещу Сърбия. Руските войски са подчинени на френската армия и отчасти на сръбската, битките са тежки. През 1918 г., след приемането от съветското правителство на „Указа за мира“, руските войници настояват за незабавно връщане в Русия, но френското командване заявява, че това не се отнася за руските войски в чужбина. В резултат на това те са разделени на три категории: тези, които се съгласяват да емигрират във Франция, тези, които остават в Сърбия като наемни работници, и тези, коитоискат връщане в Русия (те са изпратени в Северна Африка). Повечето от бойните загуби понесени от нашите войски са в Гърция, където загиналите са погребани с почести, още около 750 души намираткрая си в Сърбия.

Историческата памет е страхотно нещо. И тя не търпи изкривявания или пропуски. На 28 октомври 1944 г. маршал Тито заявява: „В битките за Белград войниците на славната Червена армия и нашите войници се обединиха, за да се бият заедно срещу германците. Улиците на Белград бяха напоени с кръвта на синовете на всички народи на Югославия и кръвта на героите от Червената армия, синовете на великия Съветски съюз. Ето защо борбата за Белград е от изключително историческо значение.”

В Белград обаче няма нито един паметник на маршалите Малиновски и Толбухин, командирите на 2-ри и 3-ти украински фронтове, освободили Югославия. Там няма паметник на генерал Жданов, чиито танкисти горят по улиците на Белград, след като получава заповед да не се стреля по исторически сгради! Съветските войници спасяват този град с цената на живота си, точно както спасяват Прага, Варшава и много други европейски градове.

Време е Москва да се отърве от илюзиите.

Превод: В. Сергеев

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели