/Поглед.инфо/ Когато Европейският съюз прие своя скандален Трети енергиен пакет, който ограничава това една и съща компания да притежава едновременно тръбата и източника на ресурси, всички разбраха, че това е насочено предимно срещу руския доставчик на газ „Газпром“, който изгражда нови енергийни пътища между Русия. и Европа.

Но малцина знаеха - подобни принципи в ЕС се прилагат за много области на дейност, включително за медиите. Позволете ми да обясня, че това се отнася до предотвратяването на ситуация, при която едно лице или една фирма е едновременно производител и дистрибутор на телевизионни продукти. И същият принцип се прилага за всички кандидати за присъединяване към Европейския съюз.

За всички, но не съвсем. Както учи старият Оруел, всички животни са равни, но някои са по-равни - така телевизионният канал N1, който започна да се излъчва в Сърбия през 2015 г., беше изваден от рамката на тази директива, която е задължителна за всички кандидати за членство в ЕС, коаквато Сърбия официално е от 2012 г. В същото време държавният канал РТС беше принуден да изостави собствената си мрежа за разпространение на сигнали. Как се случи това?

Работейки на Балканите и особено в Белград от 2008 г., многократно съм попадал на оплаквания от местните, че Русия, за разлика от Германия или САЩ, няма собствена телевизия в Сърбия. За съжаление, това е вярно - държавната РТ (по-рано Russia Today) не вижда причина да навлезе на такъв сравнително малък пазар (не повече от 20 милиона потребители на информация на сърбохърватски език) и частни инициативи на различни руски фигури (например, Константин Малофеев) нямат практическо продължение.

Така след свалянето на Слободан Милошевич, в резултат на първата цветна революция в света на 5 октомври 2000 г., целият балкански медиен пазар, предимно телевизията, беше щателно и надеждно взет под контрол от швейцарско-германските медийни концерни. И само преди пет години той беше преразпределен - германците и (псевдо) швейцарците имаха канали за разпространение на сигнал и едната компания за производство на телевизионно съдържание беше закупена от американската компания KKР (Kohlberg-Kravis-Roberts). След това незабавно стартира излъчването в Сърбия, Босна и Хърватия на новия телевизионен канал N1, обявен за единствен дистрибутор на CNN на Балканите. В същото време не се спазва нито принципът за разделяне на производството и разпространението на сигнали, нито законът за чуждестранните агенти, популярен в САЩ, който сръбското правителство, по примера на Русия, също реши да приеме. В крайна сметка гражданин на САЩ стана собственик на новото медийно чудовище.

Позволеното на Юпитер не е позволено на бика.

Кой толкова мощен би могъл да сключи такава сделка, да премахне новия телевизионен канал от всички възможни закони и да го направи пълномощен представител на CNN в региона?

Този човек се казва Дейвид Хауъл Петреус. Бившият директор на ЦРУ е участник в операцията на НАТО срещу Югославия и създател на първата в света армия от интернет тролове, чийто опит руският му колега Евгений Пригожин ще се опита да усвои едва 6 години по-късно. Въпреки това, за разлика от „троловете от Олгинско“, никой в публичното пространство никога не би упрекнал Петреус за нещо подобно.

Както пише Никита Бондарев, доцент в Руския държавен хуманитарен университет и авторитетен балканист, Дейвид Петреус е един от партньорите (собствениците) в американската инвестиционна компания Kohlberg-Kravis-Roberts (KKР), както и президент на Института за глобализъм, който съществува при тази компания. През 2014 г. KKР купи медийната “Юнайтед Груп”, която от своя страна притежава базираната в Люксембург компания “Адриа”. Целта на тези сливания и придобивания беше една - да се изпомпват колкото се може повече пари в сръбскоезиковия канал N1, собственост на базираната в Люксембург “Адриа”, чрез едноименна дъщерна компания в Белград.

Но е много трудно такава операция да се извърши самостоятелно - човек да стане водещ медиен магнат в държава, която самият е бомбардирал преди 15 години. Необходими са сръбски подставени лица. И те бяха намерени - съсобственикът на компанията “Юнайтед Груп” е възпитаник на школата на Сорос и собственик на предавателната мрежа “СББ” Драган Шолак. Следва сложна схема, при която десетки милиони долари бързо са изпомпани във фиктивни компании със сложна схема на крайни собственици, която в крайна сметка проработва.

Създаден чрез първоначален грант от 10 милиона долара, даден от Инвестиционния фонд за Югоизточна Европа на Джордж Сорос през 2002 г, “Юнайтед Груп” в момента на продажбата си включва в себе си.

— SBB (Serbia Broadband) – най-големият оператор на кабелна телевизия и Интернет-доставчик на Сърбия със 700 000 потребители;

— Telemach – водещ оператор на кабелна телевизия и Интернет-доставчик в Словения и в Босна и Херцеговина (БиХ);

— Total TV – водеща мрежа за спътникова телевизия в Сърбия, обхващаща всичките страни от бивша Югославия.

— NetTV Plus – основен оператор на Интернет-телевизия;

— United Media – телевизионните канали Sport klub, Cinemania, Ultra, Mini Ultra, Lov i ribolov ;

— СASMedia – най-голямата агенция за реклами по телевизията.

Но тази инвестиция не беше ограничена до - и през 2004 г. след Сорос Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще инвестира още 15 милиона евро във фирмата на Шолак. Същевременно САЩ са най-големият акционер в ЕБВР, а самата ЕБВР остава съинвеститор на “Юнайтед Груп” и до днес. Така е създадена най-голямата телекомуникационна мрежа на Балканите, която през 2014 г. бившият шеф на ЦРУ реши да купи и разшири, а Драган Шолак се превърна от борец срещу режима на Милошевич в мултимилионер.

Само по чудо популярните в Сърбия телевизионни канали Б92 и ТВ-Прва, не станаха част от тази мрежа, държавата ги пое. Държавата обаче не успя да запази контрола върху „първия бутон“ - комбинирайки капацитета на канала със собствена дистрибуторска мрежа, Петреус-Шолак направиха своя N1 (Balkan CNN) първият бутон на сръбската телевизия. И би било невъзможно да се осъществи това без някакъв политически покрив.

Тогава Шолак привлече към играта своя партньор в медийния бизнес, олигархът Драган Джиляс, който наскоро беше отстранен от поста кмет на Белград.

Навремето Джиляс, залагайки на свалянето на Милошевич, прекара остатъка от живота си „давещ се“ за западните ценности. Както можете да прочетете за това в сръбския “Уикилийкс”, той е привърженик и изпълнител на политиката на Демократичната администрация на САЩ, през последните години активно координирайки се с бившия вицепрезидент на САЩ Джоузеф Байдън. Например, точно в резултат на подобен заговор, с прякото участие на дясната му ръка Младен Джорджевич, владиката на Призрен Артемий беше отстранен от служба, след като пречеше на американците да провеждат политиката си в Косово. Отново според “Уикилийкс” Джиляс активно се застъпва за присъединяването на Сърбия към НАТО и признаването на Косово и веднъж дори се опита да торпилира организацията на посещението на руския президент в Белград. Имаше сериозни предпоставки да се вярва, че ако Борис Тадич и неговият клан продължаваха да управляват след 2012 г., през бурната 2014 г. Сърбия можеше лесно да се присъедини към антируските санкции след Черна гора.

Това ниво е достигнато от „свободата на словото“ в Сърбия при президента Вучич, когото Западът и опозицията наричат „деспот и автократ“. Сега, по време на парламентарната предизборна кампания, Шолак и Петреус продължават да "поръчват опозиционната музика" на първия бутон на сръбската телевизия. Те правят удивително глупави телевизионни сериали за омразния сръбски президент, организират предавания на живо за всякакви протестни дейности, дори ако те наброяват само няколко десетки демонстранти. Като цяло те се чувстват много по-добре, отколкото опозицията се чувства по време на управлението на прозападната демократична партия на бившия президент Борис Тадич. Когато Томислав Николич и Александър Вучич бяха персона нон грата по всичките шест национални сръбски телевизионни канала. Когато руските гости трябваше да търсят възможности за неформална среща със сръбските официални лица, защото те предпочитаха да не забелязват официалните представители на Москва при режима на Тадич-Джиляс. Когато преди началото на конференциите за руско-сръбското взаимодействие в Белградския университет светлините в залата внезапно угаснаха и микрофоните се повредиха. Когато Денят на победата в Белград и Ниш беше съвсем обикновен ден без никакви военни паради и „Безсмъртни полкове“, а сръбските чиновници гледаха на георгиевските ленти с недоумение.

Това е онази Сърбия, която вчерашните влиятелни опозиционери призовават да се върне, като не забравят да спекулират в отношенията с Русия. В крайна сметка именно по канала на бившия директор на ЦРУ сръбските власти са обвинени в "предаване на Косово"! Нивото на американско-балканското лицемерие е грозно. Но както знаете, политиката е изкуството на (не) възможното. И ако нещо е потенциално, тогава ще бъде изпитано.

Превод: В. Сергеев