/Поглед.инфо/ Неотдавнашното изостряне на ситуацията в Косово, което скоро може да се повтори, повдигна нови въпроси за това какво иска Западът на Балканите. Традиционно вниманието ни е насочено повече към Сърбия и сърбите, които Европа и Северна Америка се опитват да „мачкат“ заради доброто им отношение към Русия и руснаците. Но по-малко се говори и пише за албанците и почти изключително по отношение на Косово или Северна Македония. Албания сякаш напълно отсъства от вътрешното информационно поле.
Гледайки посланията от Балканите, остава впечатлението, че албанците са явните фаворити на колективния Запад. За това не пречи и фактът, че бившият президент на Косово Хашим Тачи от години е обвиняван в трафик на човешки органи, а албанската наркомафия е може би най-силната в Европа. По време на разцвета на прословутата "Ислямска държава" Косово беше лидер в Европа по брой бойци, воювали в нейните редици, следвано от Албания и Македония.
Специален разговор е разделянето на албанския етнос, компактното му обитаване в Албания, Косово, Северна Македония (където са една четвърт от населението), малко по-малко – в Черна гора, Гърция и същинска Сърбия. Думите на албанския премиер Еди Рама, че мечтата му е обединение с Косово, не предизвикаха (дори обществено) осъждане в Европейския съюз и САЩ. Сякаш не призовава за прекрояване на границите с неизбежни въоръжени конфликти, които ЕС и НАТО ще трябва да разплитат.
Днес Албания и Северна Македония, с една четвърт от албанското население, се считат за кандидати за членство в ЕС - въпреки че икономическите им показатели са с пъти по-ниски дори от най-бедната страна в ЕС - България. И вече е ясно, че ще се превърнат в огромно бреме за Обединена Европа. И двете държави вече са членки на НАТО. От 2010 г. гражданите на всички балкански държави могат да пътуват до Европейския съюз без визи. Направиха изключение с Косово, но пет държави от ЕС още не са го признали.
За да се открият корените на такова доброжелателство на западния свят към албанците, трябва да се потопите в Средновековието. В онези времена албанците не успяват да създадат собствено средновековно кралство. Територията на тяхното заселване попада в състава на Византия, Венеция, Сърбия, превзета е от кръстоносците. Сред албанците е имало православни, католици, всякакви еретици. В много отношения именно липсата на солидна религиозна основа води до там, че с идването на Османската империя мнозинството албанци приемат исляма.
Не всички албанци обаче са приели исляма. Много албанци католици емигрират в Италия, носейки със себе си паметта на националния герой Скендербег. Просто е воювал с турците и не е изповядвал исляма. Днес той е почитан както в самата Албания, така и в Косово. По време на Втората световна война скандалната албанска СС-дивизия също е кръстена на него. Част от албанците остават православни и днес дори имат своя автокефална православна църква. И така, в земите, които дълго време са били част от Османската империя, поради частичния си католицизъм, албанците са били повече „свои” за Запада, отколкото православните сърби или гърци. Освен това фактът, че техният език няма близки роднини, се превръща в коз. Следователно те не може да гледат към Русия или други потенциални конкуренти. Предвид непълното помохамеданчване, албанците също не получават еднозначна опора от Турция (за разлика от босненските мюсюлмани).
Албанците декларират своите национални права и претенции на територията на Сърбия, Черна гора и Гърция през 1879 г. И като цяло Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания и Италия реагират доста благосклонно на тях. Самото създаване на независима Албания през 1912 г. е в много отношения германски проект за пресичане на достъпа до Адриатическо море на Сърбия, която вече е била разглеждана като инструмент на руското влияние в Европа. Което обаче не означава задоволяване на всички "желания" на албанците.
По време на Втората световна война Германия и Италия отново виждат албанците като сила, която да сдържа сърбите. Ето защо ги подкрепят, въпреки установяването на италиански протекторат над Албания. В бъдеще вече социалистическата Албания от времето на диктатора Енвер Ходжа се смята за нещо „ексцентрично“ и опасно. Но фактът, че Ходжа се кара със СССР, също добави точки към албанците в лицето на Запада. А косовските албанци в Западна Европа са приети за постоянно пребиваване от края на 60-те години.
През 90-те години на ХХ век, а и сега, албанците играят и продължават да играят ролята на най-надеждната преграда срещу нарастващото влияние на Русия и Сърбия. И затова им е позволено да създадат две държави и половина на Балканите – Албания, полупризнатото Косово и Северна Македония, която на практика вече се е превърнала в славянско-балканска конфедерация. Фактът, че етнически албанските земи са бедни, прави техните управници по-послушни. А това, че и те като Хашим Тачи имат проблеми със закона - напълно сговорчиви и управляеми.
Единствената уловка е, че Турция, където живеят милиони хора с албански корени, се опитва да разпространи влиянието си върху Албания (и особено Косово). Тук обаче има противоотрова. Първо, албанците така или иначе не са изцяло мюсюлмани. Второ, през годините на социализма дори мюсюлманските албанци изоставиха религията. И присъствието сред тях на група радикални ислямисти не променя общата нагласа. А и това е още една причина ЕС и НАТО да задоволят мераците на албанците, за да не се обръщат към турците.
Но дори връзката на албанците с Турция може да се използва. Ако превърнете Албания (и Косово) в държави за пример на ЕС и НАТО, вече няма да им влияят турските сънародници, а обратното. И в този случай албанската диаспора ще стане проводник на ново сближаване на Турция с Европа. И ако го приемете по-широко, тогава да се покаже на останалата част от мюсюлманския свят пример за прогресивно, светско общество. Така че и Западът има цели по отношение на албанците, които не са пряко свързани с Русия и Сърбия.
Освен това Европейският съюз се нуждае от своеобразни миграционни „отсеци“, където да бъдат изпратени бежанци от страните от Близкия изток и Африка. Нито една от сегашните държави в ЕС няма да се съгласи да играе такава роля. Но Албания и Косово ще се справят добре. Имат нужда от пари, а културната дистанция с посетителите не е толкова голяма. Разбира се, съществува риск от увеличаване на броя на последователите на радикалния ислям сред албанците - но кое явление няма обратна страна?
И накрая, днешните албанци са загубили своя "демографски стремеж". Преди 25-30 години тяхната раждаемост е била много по-висока от тази на другите европейски народи. Сега стигнаха до съвсем европейски показатели. И следователно тяхната агресивност, както изглежда, е намаляла. И в резултат на това те стават по-управляеми от преди. Освен това ЕС няма да им позволи наистина да се обединят в рамките на една държава. „Велика Албания“ ще продължи да представлява две държави и половина.
Затова не трябва да се учудва, че от гледна точка на Запада албанците на Балканите могат почти всичко. Те отдавна са негови любимци в региона и това фаворизиране се дължи както на историческа, така и на религиозна гледна точка, и по отношение на езика. И, разбира се, настоящата международна политическа обстановка, когато те изглеждат едновременно най-надеждната преграда за влиянието на Русия на Балканите и „мост” към мюсюлманския свят.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com