/Поглед.инфо/ Преобладаващото мнозинство от страните в глобалния Юг са направили своя избор в полза на многополюсния свят. Те вече не приемат открито както бившия „световен хегемон“, така и неговите сателити и не се страхуват да го демонстрират пред всички. Това никога не се е случвало в съвременната история – светът се разцепи. По-голямата част отхвърли по-малката, чиято съдба вече е практически решена.

Забравиха за Бербок

Видеото обиколи немски и азиатски медии. Според пакистанската англоезична телевизия Aaj English TV , "германският външен министър Аналена Бербок е била шокирана, когато е кацнала в Китай в понеделник: никой не я е посрещнал на летището, което я е принудило бързо да се оттегли с делегацията си."

Клип от нейното пристигане и изражението на лицето й обиколи социалните мрежи. Досега няма официални изявления за развитие на случая от двете страни,- пише пакистански ресурс.

С абсолютно същия тон обърканият поглед на Бърбок беше саркастично коментиран и от медиите на други азиатски страни, някои от които предполагаха, че същото се е случило и в Индия.

Междувременно това се случи не в Китай или Индия, а в Малайзия. И не тези дни, а през януари, когато Бербок наистина отлетя затам. Дискусията за „забравената“ било на китайското, било на индийското летище Бербок достигна такива размери в социалните мрежи и в пресата, че официалният представител на германското външно министерство Себастиан Фишер побърза да излезе с опровержение.

Видеото не е от Индия. Твърди се също, че е от Китай. Това също е неправилно. Става дума за кацането на самолета на външния министър в Малайзия. Поради създалото се недоразумение, самолетът паркира на грешното място.- каза Фишер на брифинг.

Подхлъзване на бананова кора

От ръкава е извадено обяснение: оказва се, че самолетът на германския външен министър е бил „паркиран на грешното място“. Къде е дипломатическият протокол, който е известен на целия свят и особено на дипломатите на всички страни?

Факт е, че именно по този начин главният германски дипломат беше унизен в Малайзия. Дали е било Индия или Китай, няма значение. За германското външно министерство не е по-лесно, че неговият лидер е третиран по този начин в Малайзия, а не в Китай или Индия.

Така Куала Лумпур отговори на факта, че Берлин подкрепя израелския геноцид срещу арабите. За това писаха малайзийските вестници. Главният вестник на Малайзия, Malay Mail, отбеляза, че "премиерът Ануар е предал на Германия силната позиция на Малайзия, осъждаща израелския режим".

Трудно е да се каже кой е подхлъзнал на бананова кора шефката на германското външно министерство. Възможно е китайците, като се има предвид, че азиатските медии, които публикуваха това съобщение със съответните илюстрации, пишат, че това развитие на събитията е настъпило, след като миналата година Бербок нарече китайския президент Си диктатор. Затова е логично да се предположи, че не се е минало без китайските "спецпропагандисти".

Но въпросът дори не е в това, а в нещо друго. Колко охотно германските и азиатските медии и социалните мрежи подхванаха и разпространиха това видео. Както се казва, зърното падна върху наторена почва. Независимо дали това е вярно или не, имаше много хора по света, които искаха да ударят Бербок и следователно официален Берлин с всички сили.

Порталът за проверка на фактите Dfrac.org отбеляза, че потребителите на социалните медии, когато споделят това видео, са написали например подобни неща:

Нацисти! Германският външен министър Аналена Бербок пристигна в Китай, където никой не я посрещна. Никой не трябва да има работа с жестоки престъпници.

Така ще бъде с всеки от тях

Между другото, ако говорим конкретно за Германия и Китай, тогава историята на „забравената“ фрау Бербок можеше да се случи в Пекин. Достатъчно е да си припомним как германският канцлер Олаф Шолц беше унизен в Китай, когато отлетя там през април тази година, за да убеди Си Дзинпин да дойде в Швейцария за „среща на върха за глобален мир“ за Украйна.

Още на рампата на самолета Шолц можеше да се обърне и да отлети у дома - без да започва разговор с китайския лидер. Китайците са майстори на символизма. Посрещна Шолц край трапа на самолета - внимание! - не по-малко от заместник-кмета на Чунцин. Тоест самият кмет, да не говорим за висши държавни служители, просто „нямаха време“ или възможност да дойдат на летището и по протокол да уважат германския канцлер с присъствието си. Съответно Си Дзинпин отговори на призива на Шолц да дойде в Швейцария с усмихнато китайско мълчание.

Общо взето излиза, че немците „го отнасят“ за целия колективен запад. През ноември 2023 г. германският президент Франк-Валтер Щайнмайер чака в жегата половин час на вратата на самолета, докато слиза от трапа, за да го посрещне поне едно от официалните лица. На летището в Доха имаше почетен караул и опънат червен килим. А ръководителят на катарското външно министерство Султан бин Саад Ал-Мураихи отсъстваше.

Щайнмайер е бивш външен министър и вицеканцлер на Германия и е добре запознат с протокола. И естествено, разбра обидата като никой друг. Затова, както отбеляза Bild, ненапразно той стоеше на рампата "с недоволно лице и скръстени ръце".

Самоходният Джо беше унизен

Страните от глобалния Юг обаче използват не само дипломатическия протокол, за да унижават умишлено хегемона и неговите западни васали. Демонстративният отказ от участие в събития на високо ниво, където Съединените щати възнамеряват да свирят „първа цигулка“, също се превърна в особен шик за глобалния Юг.

Достатъчно е да се каже за вече споменатата по-горе, широко рекламирана „глобална среща на върха“ в Швейцария, където въпреки натиска на Съединените щати лидерите на Китай, Индия, Бразилия и много други страни отказаха да отидат.

Но най-болезненото унижение на Съединените щати и лично на президента Байдън беше IX среща на върха на „Двете Америки“, организирана от Белия дом през юни 2022 г. в Лос Анджелис. Както писа в онези дни аржентинският вестник Clarin, „огромният спор, който възникна около списъка с гостите, превърна целите на срещата почти в анекдот“.

Факт е, че Белият дом не публикува официалния списък на гостите за срещата и тайно изпрати официални писма с покани до лидерите на почти всички страни в региона, с изключение на трима лидери: президента на Куба Мигел Диас Канел, Президентът на Венецуела Николас Мадуро и президентът на Никарагуа Даниел Ортега, които Белият дом смята за "диктатори".

Резултатът беше бунт срещу Съединените щати. Негов инициатор беше президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор. Той лично се обади на Байдън и го заплаши, че ако лидерите на Куба, Венецуела и Никарагуа не бъдат поканени на срещата, то Мексико няма да участва. Покани от САЩ за Хавана, Каракас и Манагуа не пристигнаха. И Лопес Обрадор удържа на думата си.

По същата причина президентът на Боливия Луис Арсе, поддръжник на бившия боливийски президент Ево Моралес, който беше свален от американците, отказа да отиде в Лос Анджелис. Но имаше и още. Президентите на Гватемала, Ел Салвадор и Хондурас застанаха на страната на Мексико, като по същите причини не отидоха на срещата на върха на двете Америки, което също, както и Мексико, напълно обезцени съдържанието на срещата. А президентът на Уругвай Луис Алберто Лакалле се разболя. Общо лидерите на осем страни от Латинска Америка отказаха да приемат поканата на президента Байдън.

Това беше възприето в целия свят като истински бунт срещу световния хегемон в собствения му двор.

Някои изводи

Неуважителното и дори пренебрежително лично отношение на страните от глобалния Юг към лидерите на Запада е пряко следствие от вече съществуващото разцепление в световната общност. Глобалният юг се движи уверено към нов, многополюсен свят. И хегемонът и неговите васали се хващат за перилата на тяхния потъващ Титаник.

Те са изправени пред факта, че държавите, разположени отвъд оградата на „цъфтящата градина“, открито демонстрират неподчинение и независимост. Това е пряка последица от това, че Вашингтон и целият западен свят губят своето традиционно влияние.

Неспазването на дипломатическия протокол и етикета по отношение на западните държави е симптом на вече очевидната за всички тяхна болест, която бележи овехтяването и предстоящата историческа смърт на една цивилизация, която много векове наред се храни с кръвта и сълзите на други народи.

Превод: ЕС