/Поглед.инфо/ Избраният президент на САЩ Джо Байдън не е лъжец или измамник в нещо подобно на мащаба на своя предшественик, който е направил над 20 000 "неверни или подвеждащи изявления" по време на катастрофалното си президентство. Но Байдън все пак казва на случаен принцип неверни неща, както например, когато твърди, че се е срещнал със съветския премиер Алексей Косигин в Москва през 1979 г.

Документирано е, че е казал следното през 2007 година:

"Брежнев изглеждаше сив, ние не го знаехме по това време, но той вече беше болен и умираше. Съветският президент се оправда след представянията и запознанствата и предаде срещата на Косигин."

Това изглежда добре. Но не е така, защото историк от университета в Лил във Франция, Андрей Козовой изследва посещението и установява, че Брежнев никога не е споменавал за срещата с Джо Байдън, както и неговият секретар или някой друг при посещението.

Бившият сенатор Бил Брадли е бил в групата с Байдън и се съобщава:

"Брежнев не беше на нито едно заседание, на което бях аз. А аз бях на всички срещи на делегацията по време на това пътуване."

След това имаме и твърдението на Байдън, че той е бил арестуван по време на апартейда в Южна Африка през 1990 г., тъй като се твърди, че "се опитвал да се види" с Нелсън Мандела в затвора.

"Уошингтън пост" обаче, откри, че тази история също е пълна глупост - и Байдън беше принуден да признае това.

Което ни води до интервюто на Байдън, публикувано в "Ню Йоркър" през юли 2014 г., в което той е цитиран да описва какво е станало на посещение в Москва през 2011 г., по време на което той се срещна с тогавашния премиер Путин. Ето какво разказва Джо Байдън:

"Имах преводач и когато той ми показваше кабинета си, казах: "Удивително е какво нещо прави капитализмът, нали? Великолепен офис!"

Байдън продължава и сигнализира, че двамата лидери са били само на инчове разстояние един от друг:

"Когато се обърнах бях близо до него. Казах:

"Господин Министър-председател, гледам ви в очите и не мисля, че имате душа. "

И той ми погледна назад, усмихна се и каза:

"Разбираме се един друг."

Притиснат по-късно да каже дали анекдотът е истина, Джо Байдън потвърди, че да, "абсолютно и позитивно", той е истина.

Това поредната история като тази за Нелсън Мандела ли е? Още един плод на въображението на Джо Байдън? Или може да е истина и ако да, какво означава това? И ако не е вярно, какво може да означава това?

Настоящата позиция на Вашингтон по отношение на Русия и Китай е безрезервно антагонистична. Те се смятат за врагове и стратегията за национална отбрана на САЩ включва безкомпромисното противопоставяне. Или както беше казано:

"Да възстановим конкурентното предимство на Америка, като блокираме глобалните съперници Русия и Китай от това да предизвикат САЩ и нашите съюзници."

Що се отнася до Русия, предизборният комитет на Байдън публикува брошура, отбелязваща следното:

"Дългосрочната подкрепа на Джо Байдън за балтийските държави и доверието му в ангажираността на САЩ към съюзниците в НАТО противоречи на тази на Доналд Тръмп, който започна да поставя под въпрос стойността на съюзите на НАТО."

Освен това се казва:

"През май 2003 г. Байдън ентусиазирано гласува за присъединяването на Естония, Латвия и Литва към НАТО. Оттогава ангажиментът на Байдън към сигурността на Балтийско море само се е увеличил."

И на 25 октомври 2020 г. Байдън публично заяви, че "най-голямата заплаха за Америка в момента по отношение на разрушаването на сигурността и нашите съюзи е Русия."

Едва ли Русия е прекалено загрижена за позицията на Байдън, въпреки че Москва по-скоро би искала да развие взаимна търговия, да доразвие контрола на ядрените оръжия и да подобри цялостното сътрудничество, като същевременно развива връзките с други региони и държави, особено Китай.

На 28 декември Байдън изясни своята китайска политика, като каза:

"Докато се конкурираме с Китай и държим китайското правителство да носи отговорност за злоупотребите му в областта на търговията, технологиите, правата на човека и други фронтове, нашата позиция ще бъде много по-силна, когато изградим коалиции от съмишленици и съюзници."

Но уви, при тази диатриба тъжното е, че два дни по-късно, както пише Файненшъл Таймс:

"Европейският съюз и Китай представиха дългоочаквания инвестиционен договор, който има за цел да разкрие доходоносни нови корпоративни възможности."

Файненшъл Таймс отбелязва, че Джо Байдън може да се разстрои от това най-желано споразумение, описано от комисаря по търговията на ЕС като:

"Най-амбициозният резултат, който Китай някога е договарял с трета страна, по отношение на достъпа до пазара, лоялната конкуренция и устойчивото развитие."

Освен това, ситуацията кара правителството на Обединеното кралство да изглежда малко глупаво, предвид неотдавнашното му излизане от Европейския съюз.

Байдън не знаеше ли, че Европейският съюз и Китай са водили преговори в продължение на седем години, преди да постигнат това споразумение? И никой ли не му каза за разговора на 28 декември между президента Си Дзинпин и президента Владимир Путин?

Този обмен на думи не се съобщава в медии като Ню Йорк Таймс, разбира се, но както е записано в Китай, президентът Си е казал, че той:

"...е готов да поддържа тесен контакт с руския си колега Владимир Путин в различни форми, в опит да доведат страните си към по-задълбочена стратегическа координация и практическо сътрудничество в различни области."

Това не беше всичко прозаична учтивост, разбира се, и Вашингтон би било добре да отбележи, че Китай и Русия си сътрудничат в насърчаването на:

"... стабилно развиване на двустранното икономическо и търговско сътрудничество при условие за редовно предотвратяване и контрол на Ковид-19 и постигнаха нов напредък в привеждането в съответствие на изграждането на Пояса и Пътя с Евразийския икономически съюз."

"Саут Чайна Морнинг Пост" подчерта настроенията на президента Си Дзинпин, че:

"Китайско-руските отношения не се влияят от промени в международната обстановка или от намеса от други фактори."

"Укрепването на стратегическото сътрудничество между Китай и Русия може ефективно да устои на всеки опит за потискане и разделяне на двете страни", е казал още китайският лидер.

Но изглежда, че Вашингтон е повече от доволен да обедини по-нататък Китай и Русия, тъй като е направено още едно твърдение за предполагаема награда за атаки срещу американски военни в Афганистан.

През юни 2020 г. "Ню Йорк Таймс" развълнувано информира своите читатели за това:

"Служители на американското разузнаване стигнаха до заключението, че руско военно разузнавателно звено тайно предлага награди на свързани с талибаните бойци за убийството на коалиционните сили в Афганистан."

Историята беше пълен боклук, но пропагандата беше ефективна и сега някои по-анонимни "висши служители в администрацията", разпространяват поредната сочна приказка, този път твърдейки следното:
"Съединените щати имат доказателства, че Китай се е опитвал да финансира атаки срещу американски военнослужещи от афганистански недържавни участници, като е предлагал финансови стимули или награди за главите им."

Освен това се твърди, че Националният отбранителен съвет "координира цялостно правителствено разследване".

Пропагандната кампания срещу Китай и Русия от администрацията на САЩ, подпомогната от безмилостно агресивните медии, се оказа ефективна.

Проучване на Пю Рисърч от април показва, че 62% от американците смятат, че "мощта и влиянието на Китай са основна заплаха" за тяхната страна.

Освен това, 71 процента имат негативна представа за Русия (въпреки че европейците например, се доверяват повече на Путин, отколкото на Тръмп).

Големият въпрос се отнася до намеренията на Джо Байдън. Наистина ли смята, че президентът Путин "няма душа" и е "най-голямата заплаха" за Америка?

Освен това, има ли недвусмислено намерение да се опита да изгради задушаваща коалиция срещу Китай?

Би било много добро нещо за безброй милиони хора по света, ако той разсъждава върху нарастващото сътрудничество между Русия и Китай и реши, че Съединените щати трябва да се присъединят към подобен ангажимент.

* Автор Брайън Клофли е ветеран от Въоръжените сили на Австралия и Великобритания. Бивш заместник-началник на военната мисия на ООН в Кашмир и австралийско военно аташе в Пакистан.

Превод: СМ