/Поглед.инфо/ „Украинският скандал“ около телефонния разговор между Доналд Тръмп и Владимир Зеленски беше не само вътрешнополитически провал на американския лидер, но и ужасна геополитическа грешка, пише в статията си за Bloomberg бившият командващ Съюзните сили в Европа Джеймс Ставридис. Според него, ако Западът се откаже от Украйна, тогава, предвид факта, че Владимир Путин "решително подкопава украинската демокрация", нейната загуба ще създаде опасен прецедент за бившите членове на Организацията на Варшавския договор.

В бурята, която се надигна около безразсъдното позвъняване на президента на САЩ Доналд Тръмп на украинския лидер Владимир Зеленски, човек лесно може да се изгуби, особено що се отнася до вътрешния му политически аспект. Разследването на Палатата на представителите като част от процедурата по импийчмънт в близко бъдеще ще доминира в раздел „Актуални новини“. „В този дискурс обаче липсват мисли за геополитическото значение на Украйна и как този скандал ще повлияе на несигурното бъдеще на тази страна и регион,“ пише Джеймс Ставридис, бивш командващ на НАТО в Европа в своята статия за Bloomberg.

Когато Ставридис стана върховен главнокомандващ на НАТО през пролетта на 2009 г., според него, Европа все още беше „в шоково състояние от краткото, брутално и изключително ефективно нахлуване на Русия в Грузия“. Тази операция ще влезе във военната история като първи случай на комбиниране на традиционните силови удари с изключително целеустремена настъпателна кибер-кампания. Освен това Москва комбинира „мощна пропаганда и стратегическа дезинформация“ с руските специални части, действащи без знаци и удари по ключови цели. Тази зараждаща се „хибридна война“ срещу Грузия стана предвестник на бъдещето: точно такъв удар впоследствие беше нанесен на Украйна, смята адмиралът.

След като Украйна получи независимост от Русия през 1991 г., тази страна, въпреки неспокойния си политически климат, имаше тенденция да клони към Запада. Киев тръгна по пътя на европейската интеграция и се превърна в „макар и неумел, но изпълнен с ентусиазъм“ партньор на НАТО. Украинските войски взеха участие в много учения и мироопазващи мисии. „Аз няколко пъти бях в Украйна и като цяло бях впечатлен от армията им, въпреки че признах, че корупцията в правителството е проблем“, разказва Ставридис.

След така наречената революция на майдана“ Русия „нахлу“ в Украйна, използвайки тази техника на хибридната война, която Москва изпробва в Грузия. Тогава Путин "превзе"* Крим и подкрепи бунтовниците в Донбас. Като се има предвид, че Украйна беше само партньор на НАТО, тя не попада под действието на член 5, според който алиансът трябва да застава в защита на своите съюзници. Независимо от това НАТО и САЩ започнаха да оказват военна и икономическа помощ на Киев, което продължи при президента Тръмп.

Последният е обвинен, че е замразил именно тази помощ - по същество става въпрос за доставки на противотанкови ракети Javelin. Предполага се, че американският лидер е предприел тази стъпка, за да окаже натиск върху Киев, за да разследва дейността на бившия вицепрезидент Джо Байдън и неговия син Хънтър.

Развитието на събитията по такъв неуспешен начин е важно - защото Украйна е важна сама по себе си, подчертава бившият главнокомандващ. Първо, според него, Украйна е голяма и горда държава с дълга история на независимост. Въпреки факта, че ту е била част от „руската/съветската империи“, ту е излизала от нея, Украйна винаги е имала свой език, култура и жителите на тази страна са имали специално светоусещане.

В момента тази страна е водещ износител на храни и желязо. В географски план тя излиза на Черно море, богато на въглеводороди, а също така граничи с четири страни от НАТО и, разбира се, с Русия - което също е важно. Всичко това превръща Украйна в страна с "най-голям потенциал в общо депресираната част на Европа".

Второ, Украйна е на кръстопът между Изток и Запад. „Украйна не иска да бъде нито прозападна, нито проруска; искаме да бъдем украинска страна.“ понякога е говорил на автора бившият министър на отбраната на тази страна Григорий Педченко. „Целта на Америка трябва да бъде именно това: да даде на украинците геополитическо пространство, за да могат те сами да решат към кого да се ориентират“, подчертава Ставридис.

Путин, сигурен е адмиралът, разбира се, смята друго. В разбирането на Ставридис, за Русия Украйна винаги е била ключов елемент на „близката чужбина - пръстени от васални държави, които осигуряват на Москва стратегическо пространство и са били елемент в нейната централизирана търговска система“. След „Оранжевата революция“ през 2004 г. и „Майдана“ през 2014 г., Путин „твърдо реши да подкопае украинската демокрация - и без никакво съжаление осъществява плана си“. За Запада принудителното въвличане на Украйна в орбитата на руското влияние ще създаде опасен прецедент, поради което страните от бившия Варшавски договор следят събитията с тревога.

И накрая, „руската агресия“ сериозно разклати нормите на световната дипломация и право. „Нахлуването в Крим и анексирането му“ е първият случай на завземането на територия след края на Втората световна война. „Ако Западът напусне Украйна сега, той ще изпрати сигнал до международната общност, че големите държави могат просто да „отхапят парчета“ от по-малките си съседи“, смята авторът.

Според Ставридис, ако Западът напусне Украйна поради скандалния процес по импийчмънт на Тръмп или от умора да има работа с Путин, това ще бъде сериозна геополитическа грешка. Следователно Западът трябва да продължи да предоставя военна и икономическа помощ на Украйна, да доставя офанзивно оръжие, да готви украински кадри, да работи по приемането на Киев в ЕС и да укрепва връзките между тази страна и НАТО. Въпреки че е малко вероятно Украйна да успее да се присъедини към алианса в близко бъдеще, подобни мерки ще са от полза и за двете страни.

„Поради всички тези причини събитията в Украйна ще имат тежест далеч извън Европа. Независимо от мотивите на Тръмп, решението му да задържи военната помощ беше сериозна грешка, защото подкопава вярата в Съединените щати и гаранциите на Запада, дадени на неговите съюзници, партньори и приятели. Телефонният разговор на Тръмп със Зеленски беше ужасна стъпка не само по отношение на вътрешната политика, но и на геополитиката.", обобщава Джеймс Ставридис.

* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от полуострова гласува на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова