/Поглед.инфо/ Срокът на действие на договора СТАРТ III между Москва и Вашингтон е на път да изтече и страните трябва да вземат тайм-аут, пише за Bloomberg Джеймс Ставридис, бивш главнокомандващ на Обединените сили на НАТО в Европа. Според него САЩ - поне засега - не трябва да настояват за амбициозния си план за налагане на ограничения върху тактическите бойни глави и да се съгласят с условията на Москва под формата на незабавно удължаване на споразумението за една година.

„Никога не съм седял на масата за преговори, договаряйки споразумение за ядреното оръжие, но прекарах по-голямата част от военната си кариера, изпълнявайки решенията, взети на тези маси. И като се има предвид, че знаковата американско-руска сделка е на път да изтече след няколко месеца, тази тема става особено актуална.“, пише в статията си за Bloomberg пенсионираният адмирал Джеймс Ставридис, бивш главнокомандващ Обединените сили на НАТО в Европа.

Според автора той започва службата си в разгара на Студената война на борда на тихоокеански ескадрен миноносец, а задълженията му включват управление на ракети срещу подводници с ядрени бойни глави. Там той също осъзнава невероятната разрушителна сила на тези тактически ядрени заряди и възможното им дестабилизиращ ефект върху целия свят.

Междувременно много повече е заложено, когато става въпрос за преговори за стратегически ядрени оръжия като междуконтиненталните балистични ракети (МБР), които биха могли да сложат край на цивилизацията в сегашния й вид. Ставридис каза, че в края на кариерата си като главнокомандващ на Обединените сили на НАТО в Европа той е спорил с високопоставени руски чиновници, че разполагането на ракетните системи Aegis в Източна Европа - предназначени на първо място за предотвратяване на иранската агресия - не представляват никаква заплаха за ядрените сили на Москва. ... „Тези спорове обаче бяха безкраен затворен кръг“, спомня си адмиралът.

Простата истина е в това, че и двете страни са изключително заинтересовани да намалят стратегическите ядрени оръжия, както и да се откажат от тактическите ядрени оръжия. Засега САЩ и Русия се впуснаха в сложен дипломатически танц около Договора за намаляване на стратегическото въоръжение СТАРТ III, който изтича следващия февруари. „И заради целия свят Вашингтон и Москва трябва да могат да кажат съответно „да“ и „да“, призовава бившият главнокомандващ.

Ако ограниченията паднат, нещата могат да получат в опасен обрат. Очевидно е, че всяка от страните може веднага да започне да изгражда арсенала на съществуващите системи. Сега Москва и Вашингтон могат да имат не повече от 1550 активни бойни глави, както и 700 ракети и тежки бомбардировачи, за да ги доставят, докато двете страни могат да съхраняват повече оръжия в складове.

Освен това Русия и САЩ биха могли да започнат да разработват по-добри системи, което би било изключително дестабилизиращо. Липсата на удължаване на СТАРТ III ще проправи пътя за нова Студена война, която никой не иска.

Най-добрият възможен ход би бил просто удължаване на договора, тъй като той е от една до три години, при условие че страните се ангажират в крайна сметка да се върнат към преговорите. Подобна почивка би предоставила време и възможност да се избегне прибързаната модернизация на ядрените арсенали. Освен това подобен ход ще изпрати сигнал до целия свят, че двете ядрени сверъхдържави са се договорили да седнат на масата за преговори.

Що се отнася до Русия, тя предложи удължаването на договора в сегашния му вид за една година, докато администрацията на Доналд Тръмп подкрепя по-продължителното удължаване до пет години, като същевременно поставя няколко предпоставки като налагане на ограничения върху тактическото ядрено оръжие и също и присъединяването на Китай към сделката.

„Целите на администрацията в момента изглеждат твърде амбициозни - особено като се има предвид, че Тръмп може да не е на президентския пост след три месеца, така че би било разумно да се приеме руското предложение“, каза Ставридис.

В крайна сметка Вашингтон трябва да се стреми към споразумение, което да наложи още по-строги ограничения върху бойните глави на МБР. След това трябва да се заеме с новите системи, по-специално ядрените торпеда със стратегически ядрени бойни глави и свръхскоростни версии на МБР с хиперзвукови блокове.

Ако приемем, че всички тези въпроси могат да бъдат разрешени, тези ограничения ще засегнат само арсеналите от стратегически оръжия. Не по-малко остър обаче е въпросът за въвеждането на определени ограничения в областта на тактическите ядрени оръжия. Тактическите системи, с морско базиране с голям радиус на действие, в значителна степен дестабилизират обстановката. Това се дължи на факта, че когато става въпрос за море, противникът не може да различи изстрелването на стратегическо ядрено оръжие от тактическо или дори конвенционално, като крилатата ракета Tomahawk, например».

И накрая, както казваше президентът Рейгън, „Доверете се, но проверете“. Всички промени, произтичащи от новия договор, водят до необходимост от подходящ режим на инспекция. Освен това може би е време и двете страни да преминат поне частично към концепцията за проверка на арсеналите от трети страни, въпреки че и Москва, и Вашингтон ще се противопоставят на това, тъй като ще бъдат подозрителни към потенциалните инспектори, поставяйки под въпрос тяхната безпристрастност и мотиви. Въпреки това си струва да се помисли дали тези функции могат да бъдат поети от някаква структура в ООН.

„Всяка от страните ще намери аргументи за забавяне или дори спиране на преговорите, надявайки се по този начин да принуди другата страна да направи отстъпки. Втората администрация на Тръмп или администрацията на Джо Байдън може да настоява Китай да се присъедини към сделката, но това просто не е възможно. Вторият препъни камък ще бъде неоправданата мания на Русия по въпросите на ПРО и американските противоракетни системи в Източна Европа, обобщава Джеймс Ставридис. - Всичко това води до факта, че ако СТАРТ III получи нов живот, Москва и Вашингтон ще трябва да уредят дълъг списък от деликатни въпроси. В интерес на Америка ще бъде да се съгласи на изчакване за поне една година, така че диалогът да може да продължи, независимо от това кой ще попадне в Белия дом.“

Превод: М.Желязкова