/Поглед.инфо/ Затворът в Гуантанамо е най-лошото място на земята и с всичките изтезания, които се случват там, той всъщност е човешка лаборатория, която експериментира със затворници, каза пред англоезичната руска медия Спутник бившият задържан Мансур Адайфи, добавяйки, че всичко в прословутия американски лагер е предназначено да пречупи хората там.

Създадено от администрацията на Буш през 2002 г., заведението отдавна е критикувано за малтретиране и мъчения на затворници, като активисти за правата на човека и международни организации призовават за затварянето му.

Бившият президент на САЩ Барак Обама обеща да затвори лагера, но се сблъска със силна опозиция от Конгреса. Неговият наследник Доналд Тръмп подписа заповед лагерът за задържане да остане отворен за неопределено време, докато настоящият президент Джо Байдън обеща да го затвори.

Оттогава американските власти затвориха потайния лагер Седем, където бяха държани строго секретни затворници, и ги прехвърлиха в други жилищни блокове. Въпреки това не последва съобщение за пълното затваряне на лагера. През юли Белият дом обяви, че администрацията на Байдън има за цел да затвори завинаги ареста и работи за прехвърлянето на останалите затворници, но не е определена дата.

Имах мечти

Родом от племенна област в Йемен, Адайфи завършва гимназия и работи в охранителна компания, преди да бъде отвлечен от военачалници в Египет и предаден на ЦРУ през 2002 г.

„Имах мечта в Йемен да завърша работата си в института – правехме изследвания – обещаха ми редовно референтно писмо и [възможност да уча] в една от страните от Персийския залив. Бях толкова щастлив да планирам живота си. [ Мислех] да се оженя", разказва той.

" Щях да бъда този важен човек в обществото, знаеш ли, имах мечти. Обичах една жена там и исках да се оженя. Благодаря на американците, които унищожиха това", каза жертвата, споделяйки спомени от живота си преди залавянето му.

Той си спомни, че ЦРУ многократно го е наричало „командир на Ал Кайда [терористична група, забранена в Русия]“ и „генерал на Ал Кайда“.

„Бях отведен в черна дупка. В продължение на два месеца преживях побои, лишаване от сън, пикаене, сране, [бях] със завързани очи", разказва той.

" След два месеца ме изпратиха в Гуантанамо, новия свят, света на терористите и ужасите , най-лошото от най-лошото“, казва той. Адайфи навършва 19 години в мрачната локация.

Затворник 441

Адайфи си спомня, че по пътя за Гуантанамо е имал над 40 часа побой, силна музика и е бил окован с вериги за пода, с качулка, запушена уста и със завързани очи.

"Сложиха ми тиксо върху устата. Беше ужасно. Исках да умра, защото не чуваш, не можеш да говориш и разбираш. Усещаш само болката и удара. Тогава пристигнахме в Гуантанамо и беше по-зле", разказва той .

Така Адайфи става "затворник 441" за следващите 14 години. Той си спомня, че американски войници многократно са му казвали:

„Ти си под контрола на САЩ“.

В Гуантанамо мъченията продължават. Адайфи отново претърпява побои, събличане на голо и други нарушения.

„Настаниха ни в малка стая за къпане, изрязаха ни дрехите. Охранители [държаха] пистолети към главата ти и [пускаха] водата за тридесет минути. Бях бит. След това ми взеха отпечатъци и бях завлечен в клетка“, спомня си той.

Според Адайфи американските власти обичали да дават законни имена на практиките, които са използвали в прословутия лагер. Например, те никога не са използвали думата „измъчване“, а по-скоро „засилени техники за разпит“.

„Гуантанамо беше избрано да бъде извън закона. Говоря за системата, знаете ли, системата, която е създадена, за да защити човечеството. [Но] тя само ни демонизира“, призна той.

През 2002 г. генерал Джефри Милър беше назначен начело на Гуантанамо малко след като администрацията на Буш одобри така наречените засилени техники за разпит.

Милър, с опит в управлението на други известни съоръжения, управлявани от ЦРУ, включително Абу ГРаиб, Кемп Кропър и Кемп Бука, се пенсионира през 2006 г. След пенсионирането му се появиха редица твърдения за изтезания под негово командване в Гуантанамо. Например френски съд го привика през 2016 г. заради обвинения в изтезания от затворник.

Адайфи казва, че с пристигането на Милър затворническите надзиратели и разпитващите започнали да учат така наречените засилени техники за разпит. Той отбеляза, че престоят на Милър в Гуантанамо е бил най-лошият за затворниците.

"Гуантанамо се оказа не най-лошото място, а най-лошото от най-лошите места на земята. Изтезанията, злоупотребите с методи за разпит. Беше лаборатория. Беше човешка лаборатория, експериментираше се върху нас", спомня си той.

Когато някой иска да те пречупи

Според Адайфи е било трудно да се повярва, че човек може да се окаже на място, където е напълно откъснат от света и от себе си. Но тсака е било в Гуантанамо.

„В Гуантанамо всичко беше създадено, за да ни пречупи – разпити, мъчения, шум, лишаване от сън, силни звуци, силна музика в стаята за разпити, побой, малко храна, събличане до голо; беше трудно“, спомня си Адайфи.

Докато времето минава и докато затворниците се опитват да се изправят срещу своите охранители и надзиратели, Адайфи се очертава като лидер в затворническата съпротива.

Той организира гладни стачки в знак на протест срещу лошото отношение към затворниците или „братята“, както ги нарича. Затворниците прекарват години в гладна стачка и последващо насилствено хранене.

Протестиращи, облечени като задържани, се събират пред Белия дом в неделя, по време на митинг за отбелязване на 13-тата годишнина от довеждането на първите задържани във войната на САЩ срещу тероризма в центъра за задържане във военноморската база Гуантанамо в Куба. Асошиейтед прес , Мануел Балче Ченета.

„Ако отнемат спомените ви, ако вземат вашите знания, емоции, опит? Това е Гуантанамо", казва Адайфи.

" Това е място, което ви променя. Опитахме се да оцелеем в Гуантанамо и първо излязохме на мирен протест – гладна стачка… Някой се опитва да да те променя, да те счупи, да те докара до лудост. Това е инстинкт за оцеляване", спомня си той.

Дори по време на интервюта той носи оранжев шал – символ на съпротивата вътре.

„Гуантанамо означава изтезания, злоупотреби, беззаконие, задържане за неопределено време, злоупотреба с власт, смъртна присъда", казва йеменецът.

" Гуантанамо не трябва да съществува никъде, навсякъде и по всяко време, защото това би унищожило човечеството. Опитвам се да изпратя съобщение, че това място не трябва съществуват и мой дълг като жертва на това място е да осведомя хората“, подчерта Адайфи.

Да се събудиш под звуците на писъци, за да научиш за смъртта на други затворници

Адайфи прекарва 14 години в Гуантанамо и е освободен през 2016 г. без никакви обвинения. Влязъл в него като млад и напуснал напълно пораснал мъж. Той прекарва половината от живота си зад решетките и чувства, че вече е друг човек.

Той се адаптира към тази реалност и припомни, че затворниците са се опитвали да се подкрепят един друг, защитавайки по-младите и подкрепяйки по-възрастните.

„Създадохме живота в Гуантанамо. Създадохме произведения на изкуството, научихме се. Това ни помогна да оцелеем. Създадохме изкуство, пеехме, танцувахме. Опитахме се да бъдем нормални. Опитайте се да се придържаме към живота, който сме имали, но в крайна сметка затвор", спомня си той.

Най-тежките моменти в затвора са тези, когато човек научава за смъртта на други затворници.

„Това беше едно от най-трудните неща. Събуждайки се посред нощ, чуваш тези пазачи да крещят. И внезапно откриваш, когато взеха мъртвите ми братя. Просто не мога да забравя тези моменти, защото никога не са мислили да се самоубият и никога не са говорили за това", казва той.

Пазачите щяха да им кажат, че затворниците са се самоубили, но Адайфи не можеше да повярва.

„Когато видите смъртта за първи път в живота си, някой, който живее с вас от години и [с когото] сте се борили заедно, започвате гладна стачка, ставате приятели и една нощ просто се събуждате... И там има някой мъртъв. Никога няма да забравя това", призна той.

Изминали са пет години, откакто Адайфи е освободен. Оттогава той публикува книга за живота си в затвора, озаглавена „Не ни забравяй тук: Изгубени и намерени в Гуантанамо“. Сега той работи върху нова книга за живота си след затвора. Той живее в Сърбия, но има проблеми с намирането на работа или пътуването до друга страна.

В момента Адайфи си сътрудничи с групата CAGE, която беше създадена, за да повиши осведомеността за живота на задържаните в Гуантанамо.

„Тази година изпратихме писмо до Байдън. Опитваме се да им помогнем в процеса на затваряне на Гуантанамо и предложихме, ако могат да използват нашата помощ, ние можем да помогнем“, казва Адайфи, който сега е координатор на проекта за Гуантанамо в CAGE, позовавайки се на писмо, изпратено до американския президент през януари.

Адайфи наскоро е завършил дипломната си работа за рехабилитация и реинтеграция на бивши затворници в Гуантанамо в нормалния живот и е изпратил копие до правителството на САЩ. Той също така поддържа контакт с други бивши затворници.

Има 1,8 милиарда мюсюлмани по света, но само шепа от тях са имали връзки с Ал Кайда и е несправедливо да се съдят всички мюсюлмани по действия на отделни хора, добавя Адайфи.

„Те използваха войната срещу тероризма за военна експанзия…, за да нахлуят в Афганистан, да нахлуят в Ирак. Изпратиха своите войници, военна кампания, убийства с дронове. Представете си тези жертви, цели семейства, унищожени [при атаки с дронове]“, заключва той.

Превод: СМ