/Поглед.инфо/ Днес все по-често, и не само в левите публикации и независимите медии, могат да се намерят публикации, които подчертават, че глобалното неравенство е „извън контрол“ поради несправедливостта на икономическата система, което позволява на милиардерите да натрупват огромни богатства, които не са от полза за обществото.

Неотдавнашният доклад за неравенството на “Оксфам”, международна благотворителна организация, пред Световния икономически форум в Давос, директно поставя под въпрос ефективността на капиталистическата система и подчертава, че разликата между богати и бедни нараства. Вниманието на международната общност обръща внимание на факта, че днес 2153 милиардери имат повече богатство от 4,6 милиарда души на планетата, 1% от най-богатите хора в света са два пъти по-богати от 6,9 милиарда души, броят на милиардерите се е удвоил през последното десетилетие. “Оксфам” смята, че капиталистическата система е неефективна, тъй като позволява на монополите да процъфтяват и насърчава концентрацията на богатство в ръцете на малцина. Докладът от 63 страници подчертава, че световните лидери не обръщат достатъчно внимание на справянето с нарастващата пропаст между богати и бедни, което води до широко разпространена омраза към елитите.

Прави впечатление, че докладът е публикуван на фона на продължаваща дискусия, включително в Съединените щати, дали милиардерите са полезни за обществото.

Днес всички разбират, че продължаващият растеж на броя на доларовите милиардери се дължи до голяма степен на пагубните ефекти на глобализираната пазарна икономика в сегашния ѝ вид. Заплатите на много висши ръководители, които също така често ги получават в акции, показват бърз растеж, докато доходите на обикновените граждани в някои случаи не са се увеличили или дори са намалели. По този начин постиженията в икономиката играят в полза единствено на дребно малцинство, докато по-голямата част от населението става все по-бедно, което показва, че елитите са уловили механизма за създаване на световно богатство в икономиката. Цената на неолиберализма се оказва много висока по отношение на нарастващото неравенство и може да доведе до повторно разпределение на картите между играчите, тъй като международната икономика и търговия се оказват в нови, напълно несигурни условия, отбелязва френското издание “Атлантико”.

Нещо повече, това се случва на фона на упадъка на цели сектори на икономиката в много страни на неолиберализма. От друга страна, растежът е съсредоточен в най-богатите региони, а бедните райони само стават по-бедни. Такъв модел на концентрация не само с обогатяване, но и с обедняването, ни кара да се замислим дали обогатяването на едни е причина за обедняването на другите...

Към същите мисли допълнително тласка изследването на икономистите „Елитно изземване на чуждестранна помощ: данни от офшорни банкови сметки“, което бе предадено на Световната банка през ноември 2019 г., но се появи на уебсайта на международна финансова институция едва тези дни - след скандал, повдигнат от западната преса. Според проучване на данните за валутните преводи от двадесетина страни, които са най-зависими от меките заеми и безвъзмездните средства на Световната банка, се оказва, че когато една бедна страна получава помощ от Световната банка за пътища, водопроводи или борба срещу корупцията, почти веднага се случва чудо: от бедната страна внезапно започва да изтича валута. Тя се влива директно в офшорка, установяват икономистите и след като анализират всички варианти, те се спират на най-правдоподобния: част от помощта се краде от властите. В бедните страни - средно около 7,5%, в най-бедните- два пъти повече - до 15%.

От тук и повсеместния упадък на вярата в съществуващите демократични институции на властта, защото хората в много страни по света днес усещат, че всички ползи от просперитета отиват в тесния слой на елита. Точно това потвърждават британските социолози, които са провели мащабно проучване и са установили, че 57% от жителите на света нямат вяра в съществуващите държавни институции, както съобщи пресслужбата на университета в Кеймбридж в края на януари. Този показател на недоверие се е увеличил особено силно в САЩ, Великобритания, Франция и много други развити държави. „Демокрацията е в лошо състояние по целия свят. Установихме, че нивото на недоволство от демократичните политически институции бързо нараства през последните години. Сега достига върхови стойности на глобално ниво, особено сред развитите страни”, коментира Роберто Фоа, политолог от Университета в Кеймбридж. Според социолозите това е довело до появата на популистки партии и движения, предлагащи недемократични решения на натрупаните проблеми от икономически и политически характер. По-специално, така социолозите обясняват победите и на привържениците на Доналд Тръмп, Борис Джонсън и Брекзит, както и успехите на радикалните леви сили на парламентарните избори в Испания и Гърция.

Ако възможно най-скоро работниците не бъдат осигурени с икономическо благополучие и достъп до основни блага, ако световната търговска система не бъде реформирана, то политическите и бизнес елити „могат да бъдат пометени от анти-елитния бунт“, пише американското списание Foreign Policy. Изданието отбелязва, че през последните месеци протести пламват по целия свят: от Каталония и Хонконг, където хората се застъпват за правото на самоопределение, до Алжир, Чили и Еквадор, където хората са недоволни от социалното неравенство. Много активисти призовават за основна реформа в системата на световното политическо и икономическо управление. Изданието представя резултатите от проучване на нивото на обществено доверие в правителствените институции, проведено от Edelman Trust Barometer в 28 държави, които са в съответствие с изследванията на Кембриджския университет. Резултатите от него показват, че хората разчитат все по-малко на система за световен ред. По този начин по-малко от 20% от световното население се доверява на системата, докато 73% подкрепят реформирането на сегашната система на глобален капитализъм.

През последните години динамиката на омразата към елитите се увеличава значително и навсякъде поради много фактори. И първият по значение е неспособността на политическите и финансовите елити на водещите западни държави не само да управляват икономическите и социалните процеси, но и да предлагат на народите убедителна дългосрочна стратегия за развитие. Следователно, сензационните изявления на Foreign Policy и различни изследователски групи социолози и икономисти за приближаването на „антиелитния бунт“, който може да помете политическите и бизнес елитите на Запада, не са толкова неочаквани, колкото изглежда.

Превод: В. Сергеев