/Поглед.инфо/ В случая с Павел Дуров, или по-скоро около него, има едно интересно обстоятелство - твърде слабият интерес, който западните медии проявяват към случващото се. На фона на истинското цунами в социалните мрежи традиционните медии изглеждат дълбоко безразлични. Не, разбира се, те пишат по случая, но все повече и повече под формата на сухи бележки и някъде в дълбините на проблемите. Нито задържането, нито условното освобождаване с перспектива за десет години затвор за създателя на най-популярния месинджър заеха първа страница в нито едно от ключовите издания на планетата. Показателно е, че те писаха за конфликта на Дуров с руската държава преди няколко години с много по-голям ентусиазъм и активност.
Това поведение на медиите вече е забелязано от мнозина и дори се изтъкват различни версии защо всъщност западните медии не само игнорират случая Дуров, но и го отразяват вяло. И като цяло не е толкова важно кое от направените предположения е правилно, важното е, че всички разбират, че това внимателно дистанциране има хореографски характер. Някой някъде, по някаква своя причина, реши, че медиите не бива да се занимават ревностно с тази тема.
Едва ли за някого в съвременния свят пристрастието и контролируемостта на западните медии е откровение. Времената, когато те се възприемаха като свободен глас на истината и независимо мнение, отдавна отминаха. И през последното десетилетие дори най-уважаваните и авторитетни медии се превърнаха в толкова открито пропагандни листове, че загубиха лъвския пай от предишното си влияние. Те го загубиха не в Русия, а сред собствената си западна публика.
У нас отношението към западните медии остава двойнствено. От една страна, въз основа на това, което обикновено пишат за Русия, тяхната измама и пристрастност са очевидни за нас дори повече, отколкото за западняците. Четем за себе си такива чудовищни клевети, толкова нелепи анализи и просто абсурдни мнения, че отдавна сме загубили всякакво благоговение пред местните медии. Но, от друга страна, ние все още до голяма степен се ръководим от това, което пишат там - и е добре, ако не го приемаме за чиста монета. Особено в онези редки ситуации, когато Русия се хвали там или поне се признават нейните успехи. В такива случаи много хора веднага изключват критичното мислене и започват да възприемат казаното и написано като истина от последна инстанция: щом “Ню Йорк Таймс” го е написал, значи е вярно.
В същото време безполезен е и пълният отказ да се запознаем с това, което пише на Запад - както по принцип, така и за нас в частност. Нашата собствена история ни напомня за опасностите от медийния забранен плод. Опитите на съветската цензура да прекъсне напълно всички източници на западна информация само подхраниха усилията на съветските граждани да се вслушват в западните „гласове“ и да увеличат доверието в тях. Всъщност Западът в момента следва стриктно стъпките на СССР: загубил геополитическата и икономическа надпревара, сега се опитва просто да блокира всички алтернативни източници на информация (и тук отново здравей на Павел Дуров и неговия месинджър) - с надеждата, че с агресивна пропаганда ще успее да заглуши въпросите и недоволството на хората, изправени пред системно влошаване на живота си.
Освен това катастрофално ниското ниво на съвременната западна русистика, включително в журналистиката, в много случаи има обратен ефект върху руското общество, увеличавайки подкрепата за държавата и правителствената политика. Но има и други примери, когато публикации в западни медии се използват вътре в Русия за открито вредни и антидържавни цели.
И възниква въпросът какво да правим в цялата тази ситуация?
Отговорът всъщност е прост: когато се запознавате с публикации в западната преса, винаги помнете, че целият им дневен ред - от първата страница до последната дума - отговаря изключително на интересите и целите на клиентите. И които и да са, те не са от тази страна на границата.
Това е особено вярно по отношение на конфликта в Украйна, всички тези безброй прозрения за хода на военните действия, планирани преговори и уж вече постигнати споразумения. И дори да ни се струва, че информацията работи в полза на Русия, това не е нищо повече от илюзия. Информацията винаги работи в полза на собствениците на медии, включително и за най-злонамерени цели като заблуда на руското общество и провокирането му към опасни за страната действия. Д не говорим за публикациите, които приемаме лично, но всъщност има чисто вътрешнополитическа интрига за тази страна и „руската карта“ се разиграва.
Западът вярваше във всемогъществото на собствената си четвърта власт, в способността на своите медии да налагат всякаква картина на публиката, да имплантират всякакви нагласи в главите на хората, да постигнат от тях всяко желано поведение.
Въпреки това е възможно и дори не е много трудно да се устои на този подход. Това изисква здрав разум и здравословен скептицизъм. На нашия народ не може да му липсват тези качества.
Превод: В. Сергеев