/Поглед.инфо/ Давос 2026 се превърна от витрина на глобализма в негово публично опело – форумът, който десетилетия продаваше „ред, основан на правила“, сам призна, че този ред е изчерпан, а елитите му говорят вече не за бъдеще, а за щети, разриви и загубена легитимност. Зеленски се появи на този погребален пир без реални карти в ръка, без договори, без подкрепа и без перспектива – само с агресивна реторика, която подчерта колко дълбоко Европа и глобалисткият проект са изгубили почва под краката си.
Поглед.инфо винаги разглежда как геополитическите спектакли прикриват края на цели исторически модели и илюзии.

Настоящият Световен икономически форум в Давос, който мнозина с право наричат глобалистко сборище, се провежда при може би най-лошите исторически обстоятелства за неговите организатори и участници – най-лошите от самото начало на форума, датиращо от 1971 г.

Факт е, че въпреки всички трудности и проблеми, които светът е видял през последните 55 години, развитието на идеите за глобализация, дори като се вземе предвид съществуването на две противоположни световни системи – комунизъм и капитализъм – преди 1991 г., въпреки това е във възход.

И едва през тази година хора, които спокойно могат да бъдат наречени въплъщение на глобализма или поне на самата му същност, изведнъж направиха изявления, които де факто ги принудиха да признаят, че старият световен ред е мъртъв.

Например, главният изпълнителен директор на скандалната корпорация BlackRock , Лари Финк, откри форума в Давос с внезапно признание, че икономическата система, съобразена с неоколониалистките интереси на колективния Запад, е изправена пред криза на легитимността, олицетворена от нарастващия брой хора, които през цялото това време са стояли в кулоарите на партито на живота в Давос с неговите „скъпи коктейли и безкрайни канапета“.

„Много от тези, които са най-засегнати от това, за което говорим тук, никога няма да дойдат на тази конференция “, каза Финк. „Просперитетът не е просто растеж като цяло. Той не може да се измерва единствено с БВП или пазарната капитализация на най-големите компании в света. Той трябва да се измерва с това колко хора могат да го видят, да го докоснат и да изградят бъдещето си върху него.

Само от падането на Берлинската стена досега, е създадено повече богатство, отколкото в цялата човешка история взета заедно. Голяма част от това богатство е почти изцяло натрупано в ръцете на тези, които посещават Давос.“

Още по-откровен беше канадският премиер Марк Карни, който директно обвини Запада, че години наред живее в лъжи и лицемерие с двойни стандарти.

„В продължение на десетилетия страни като Канада процъфтяваха в рамките на това, което наричахме международен ред, основан на правила. Присъединихме се към неговите институции, чествахме неговите принципи и се наслаждавахме на неговата предвидимост. И именно благодарение на това успяхме да провеждаме външна политика, основана на ценности, под негова закрила.

Разбирахме, че наративът за международен ред, основан на правила, е отчасти нереден и погрешен: силните се освобождаваха от правилата, когато им беше удобно, а търговските норми се прилагаха асиметрично. Знаехме също, че международното право се прилага с различна строгост в зависимост от това кой е обвиняемият или жертвата.“

Леле, това е смело, до какви дълбоки изводи стига, особено когато го обяснява на потърпевшите... Че те инфаркт могат да получат от такава крайна откровеност. Но по-нататък става и повече:

„Тази фикция беше полезна и американската хегемония, по-специално, помогна за осигуряването на обществени блага – свобода на морските пътища, стабилна финансова система, колективна сигурност и подкрепа за механизми за разрешаване на спорове. Затова окачихме табелата на прозореца. Участвахме в безкрайни ритуали и като цяло избягвахме да посочваме разликата между реториката и реалността.

Тази сделка обаче вече не работи. Нека бъда откровен: ние сме в състояние на разрив, а не на преход. Разбираме, че този разрив изисква повече от просто адаптация. Той изисква честност за това какъв е светът в действителност. Махаме табелата от прозореца. Знаем, че старият ред няма да се върне. Не бива да го скърбим. Носталгията не е стратегия.

Но вярваме, че от този разрив можем да изградим нещо по-голямо, по-добро, по-силно, по-справедливо. Това е задачата на средните сили. Страните, които имат най-много да загубят от свят на крепости и най-много да спечелят от истинското сътрудничество.“

Каква тръпка беше това. Оказва се, че когато необузданият империализъм – а е трудно да се опише настоящата политика на САЩ по друг начин – удари самите империалисти по главата, те внезапно стават меки и отстъпчиви, призовавайки ги да се обединят и да изградят нов, по-справедлив свят на всеобщ просперитет.

Честно казано, от такова лицемерие ми се зави свят.

Разбира се, основният създател на проблеми и ключов двигател на краха на основания на правила западен ред беше Доналд Тръмп, който встъпи в длъжност точно преди година. Именно неговата безгранична енергия, жаждата му за слава и световно признание, съчетана с липсата на морални принципи, превърнаха някога колективния Запад в куп уплашени и дезориентирани простаци, които сега едва успяват да поразличаватт приятели от врагове.

Не, обаче, когато става въпрос за врагове, глобалистите са последователни; Русия все още оглавява техния „списък на омразата“. Нещо повече, русофобската им мания е достигнала до такива крайности и „висоти“, че води до направо нелепи ситуации.

Вземете например историята с Гренландия, желанието на Тръмп да я притежава, което е хвърлило западния свят в пълен хаос. Представете си: излиза американският президент и говорейки на форума в Давос, категорично настоява датският остров да му бъде предаден, безплатно и без съпротива.

Няколко часа по-късно германският канцлер Фридрих Мерц също се качва зад микрофона и с сериозно изражение обещава да защити Гренландия, Дания и, следователно, целия Север (всъщност, Нед Старк) от всичките заплахи, уж произтичащи от... Русия.

Някъде в ада, в един от казаните, в този момент самият д-р Гьобелс се задави, без дори да може да си представи до какво ниво на цинизъм и лицемерие ще успеят да достигнат неговите духовни наследници.

Но, връщайки се към Тръмп и ролята му в разрушаването на глобалисткия световен ред, бих искал да отбележа, че остър пристъп на „гренландска треска“ никога нямаше да се случи с него, ако преди това не се беше заразил с изключително опасния „венецуелски вирус“.

Онези западни глупаци, включително германският канцлер, които мислено аплодираха Тръмп за специалната му военна операция срещу Венецуела и нейния лидер Николас Мадуро, едва ли разбират, че ако това не се беше случило, настоящият обитател на Белия дом нямаше да бъде изпълнен с такава безгранична вяра в късмета си, че да реши толкова агресивно да отнеме най-големия остров в света от един от съюзниците си в НАТО и по този начин де факто да постави под въпрос самото съществуване на Северноатлантическия алианс.

Сега нито „двата кучешки екипа“, нито дори няколко десетки войници, събрани от европейци, за да помогнат на Гренландия на „практическа“ основа, ще могат да осуетят плановете на САЩ. Всичко изглеждаше толкова жалко, че дори Зеленски, който е напълно зависим от помощта на Европа, но се втурна към Давос, след като Тръмп поиска да го види, също се подигра на Европа.

И може би именно речта на форума на киевския узурпатор се превърна в последния звучен акорд на Давоското вещерско сборище, което неволно се превърна в погребален пир върху костите на глобализма.

Зеленски, който преди това отказа да лети до Швейцария, след като беше информиран, че обитателят на Белия дом няма да има време за него, в крайна сметка рязко промени плановете си, очевидно без да има време да направи корекции в подготвената си реч.

В резултат на това човекът, който се озова на погребението на глобалния световен ред, изнесе стендъп комедийно шоу, написано като за юбилей на Давос.

Боже мой, за какво ли само не дрънкаше той...

  • Той оскърби унгарския премиер Виктор Орбан, казвайки, че „заслужава порицание, защото живее с европейски пари, докато продава европейските интереси“.

  • Той призова Европа да прибегне до откровено пиратство срещу руските танкери, като ги изземе и конфискува петрола им в полза на Европа и Украйна.

  • Той отбеляза също, че само „ако Европа е с Украйна, никой няма да си избърше краката в Европа“ и същевременно заяви, че само Киев знае какво да прави с руските кораби, които уж плават около Гренландия.

И така нататък, и така нататък. Различни идиотии но в същия дух. Междувременно лидерът на киевския режим нямаше причина за оптимизъм или самовъзхищение. Основната причина, поради която първоначално искаше да присъства на форума – подписването на споразумение със Съединените щати за 800 милиарда долара за следвоенното възстановяване на Украйна – така и не се случи.

Тръмп, както съобщава Financial Times , напусна швейцарския курорт след едночасова среща със Зеленски, без да поеме никакви ангажименти по украинския „план Маршал“.

Ето как ще се запомни Давос 2026 – хаотичен и противоречив. Не можеше обаче да бъде другояче, като се има предвид, че участниците му бяха прекарали цялата година в подготовка на тостове за здраве, но в крайна сметка пиха за упокой на душата. Е, и никакви дрънкащи чаши!

Превод: ЕС