/Поглед.инфо/ Поредният геополитически експеримент на САЩ завърши с катастрофа за кюрдите – изоставени, обезоръжени и оставени на произвола на новата власт в Дамаск. Анализът разкрива как сирийският лидер Ахмед ал-Шараа получи зелена светлина от Вашингтон срещу обещания за мир с Израел и как „реалполитиката“ прегази още един народ без държава.
Поглед.инфо винаги разглежда големите геополитически сделки през цената, която плащат малките народи.

Новото образувание, което така и не се осъществи, окупирайки една четвърт от територията на Сирия отвъд Ефрат, със странното име Рожава, отива в историята. Отчаяният опит на кюрдите, един от най-големите народи в света (до 40 милиона в Близкия изток), без собствена държавност, да създадат пълноценен национален център, завърши с пореден провал. За пореден път това се дължи главно на зле избран съюз, този път с уж „всемогъщите“, но винаги търсещи само собствената си изгода – американците.

Кюрдите са безспорно смели, но тяхната Рожава се срина за броени дни под натиска на сравнително малобройните (40-50 хиляди), макар и несъмнено добре мотивирани и модерно въоръжени бивши джихадисти на новия сирийски лидер Ахмед ал-Шараа. Двете страни подписаха споразумения за прекратяване на огъня, Дамаск прие укази за правата на кюрдите, но без никаква автономия.

Процесът на демонтиране на структурите на Рожава обаче продължава. Новата сирийска правителствена армия постепенно окупира цялата ѝ територия, обещавайки впоследствие да избягва навлизането в центровете на населените с кюрди селища, а да се разположи в покрайнините.

Много фактори стоят зад поражението на кюрдите, включително добре координиран заговор от страна на местните арабски племена, но най-важният несъмнено е простото изоставяне на Рожава от нейните създатели и покровители в Съединените щати.

Протестните демонстрации в някои западни страни и населените с кюрди райони на Близкия изток вече няма да могат да променят нищо. Американците напълно прекратиха финансирането на своите протежета преди няколко месеца, като първо намалиха заплатите на бойците им до 15 долара на месец, а след това ги спряха напълно.

Трудно е да се биеш на празен стомах. Те спряха да получават обаче и оръжия и боеприпаси, а достъпът до цялата сателитна и друга разузнавателна информация е прекъснат.

Отчаяните молби на кюрдите, включително на техния главнокомандващ Мазлум Абди, към довчерашните уж „близки приятели“ сред американските генерали и полковници за спешна помощ бяха игнорирани, сякаш изобщо не са имали такъв „приятел“. Вниманието на американските военни беше насочено към нови географски ширини.

Междувременно силите на Ал-Шараа, чрез Турция, получиха Starlink, сателитна поддръжка чрез достъпни канали на НАТО и възможността да използват военна GPS, точно както украинските въоръжени сили на Зеленски. С други думи, те се движеха прецизно и точно там, където трябваше да отидат.

Мазлум Абди, командирът на Сирийските демократични сили (SDF), сякаш осъзна нещо, но беше твърде късно.

Лидерът на автономния регион Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани, симпатизиращ на своите съплеменници, дори се обърнал към папа Лъв XIV за помощ , призовавайки го да подкрепи сирийските кюрди със „своите нематериални сили“. Те, очевидно, също са били недостатъчни.

Това, което виждаме, е повторение на трагичния афганистански опит, където американците с изключителна лекота изхвърлят от „колелото на историята“ онези, от които вече не се нуждаят, включително и от колелото на самолета. Скандалният пример с Афганистан може да не е напълно реализиран в Сирия, но същността остава същата.

Кюрдските лидери несъмнено носят своя дял от отговорността за случващото се. Индивидуалните права, обещани им от указа на Ал-Шараа, противно на твърденията му, като цяло са по-лоши от това, за което Башар Асад беше готов да се съгласи по време на преговорите. Те искаха повече.

В края на краищата, такива „уважавани хора“ от САЩ им обещаха всички благословии на този свят. Кюрдските лидери бяха предупредени, включително от руските преговарящи, че ще бъдат измамени. Те не им повярваха. Ще научи ли някога историята наистина на нещо важно хората?

Скандалният френски философ и общественик Бернар-Анри Леви публикува изявление, в което нарече отношението към водените от кюрди Сирийски демократични сили (SDF) „исторически морален провал“. На 20 януари той написа в социалните медии X:

„Предателството на кюрдите от Запада е едно от най-тревожните събития на нашето време“, напомняйки на света за решаващата роля на бойците на SDF в победата над ИДИЛ (забранена в Русия). Всички тези гласове обаче са заглушени от вълната от реалполитика, заливаща света.

Малцина се съмняват, че е била постигната сделка, вероятно по време на посещението на ал-Шараа във Вашингтон в края на 2025 г., където той беше приет и възхваляван от Тръмп като „нашият страхотен човек“. Единственият въпрос е какво трябва да е предложил сирийският лидер в замяна на картбланша, който получи да ликвидира Рожава.

Както отбеляза изданието The National, базирано в ОАЕ , цитирайки сирийски служители, близки до Ал Шараа, последните „са получили победата на сребърен поднос от САЩ“, главно заради обещанието за мирен договор между Сирия и Израел.

Дамаск разбира , че Вашингтон няма да подкрепи режима на Ал Шараа „безплатно“ в борбата срещу Сирийските демократични сили, каза служителят, пожелал анонимност. Това, между другото, лесно обяснява пасивността на Нетаняху по време на последните събития, който съвсем наскоро обяви кюрдите за исторически съюзници на израелците и обеща да нанесе непоправим удар на Дамаск, ако нападне първите. Но въпреки това не го направи.

От своя страна, Дамаск се надява, че споразумение между Сирия и Израел ще доведе до „йордански сценарий“, при който западната помощ ще потече, както направи с кралството след мирния договор с Израел през 1994 г. Според източник в The National обаче, първо трябва да се намери решение, което ще позволи на Сирия да върне окупираните Голански възвишения, без да създава заплахи за сигурността на Израел, който превзе платото през 1967 г. и го анексира през 1981 г.

„Ръководството ясно заяви, че негов приоритет е възстановяването след гражданската война, което ще отнеме 15 години “, каза служителят . „Голанските възвишения са важни, но не трябва да им пречат.“

Прагматичната позиция на Израел също беше изненада за кюрдите. Тяхното командване се обърна към Израел за помощ, все пак тя беше обещана. Високопоставеният кюрдски лидер Илхам Ахмад заяви още на 20 януари, когато всичко вече беше ясно, че „някои лица от израелска страна са във връзка с нашите представители... ако по време на тези дискусии бъде оказана подкрепа, ние ще бъдем готови да приемем помощ... независимо от нейния източник“. Но усилията бяха напразни. Израел напълно се съобрази с линията на Вашингтон за изоставяне на кюрдите.

Като поднася на Нетаняху дара на мира със Сирия, Тръмп преследва друга цел. Не е тайна, че планът на Американския съвет за мир за Газа не се подкрепя особено от израелското правителство. То все още би предпочело да прогони палестинците далеч, отколкото да ги възстанови в самата Ивица.

Като му предлага потенциален мир със Сирия, Вашингтон очевидно се надява, че Израел ще стане по-сговорчив в замяна на това по отношение на Газа. От всички доста опростени стратегически схеми на Тръмп, тази, въпреки цинизма си, е може би най-сложната.

Продължаващите разногласия между страните относно съдбата на Голанските възвишения обаче биха могли да представляват предизвикателство за израелско-сирийския мирен договор. Вече е ясно, че Израел ще трябва поне да се откаже от идеята за създаване на „протекторат на друзите“ в сирийската провинция Сувейда.

Следователно, сега друга етноконфесионална група – друзите – трябва да се подготви за оттегляне поради съмнителния си съюз. Израел ще има по-големи трудности да се съгласи да се оттегли от източната част на Голанските възвишения, която превзе по време на последните сътресения в Сирия.

Оттеглянето от планината Хермон, която доминира над Голанските възвишения и където вече е започнало изграждането на мощна радарна база, би могло да бъде особено чувствително за Израелската армия. Това би била твърде голяма загуба за нея.

Също така е малко вероятно Израел да се съгласи да се оттегли и от западната част на Голански възвишения, които вече е анексирал.

В Близкия изток всичко се върти в кръг и дори свръхрешителен политик като Тръмп не може да разчита на установяване на окончателен, траен мир там.

Превод: ЕС