/Поглед.инфо/ В речта си в Давос Доналд Тръмп не отправи формален ултиматум, а хладно предупреждение към Европа: САЩ искат Гренландия като цена за десетилетия покровителство. Под маската на „любов към Европа“ прозвуча твърд избор – „да“ носи благодарност, „не“ остава в паметта. На фона на спора за НАТО и очакваните гаранции за Украйна, посланието бе ясно: без война с Русия, без безусловни обещания, а сметката се плаща с лед.
Поглед.инфо винаги разглежда скритата логика на силовата дипломация и цената, която елитите прехвърлят на обществата.

Очакваше се речта на Тръмп в Давос да бъде нещо като ултиматум към Европа, но американският президент не повиши открито залозите. Вместо това той спокойно „просто предупреди“ европейците – но по начин, който би бил по-подходящ, ако ги проклинаше и заплашваше с божествено възмездие.

След като започна с похвали за постиженията на втората си администрация през първата година и подчерта, че силната Америка е в интерес на целия свят („нарастващата американска икономика е от полза за всички“), Тръмп премина към критики към Европа: тя се движи в грешна посока през последните десетилетия, промените са негативни и се е превърнала в проблемен регион.

И все пак Тръмп я обича и тя не е непозната за него: той подчерта, че по майчина линия е 100 процента шотландец (сериозно преувеличение), а по бащина линия е 100 процента германец (което е вярно).

Европа е увредена от неконтролираната миграция, постоянното увеличаване на държавните разходи, безкрайния внос и зелената енергия – в резултат на това „много части от света се разрушават пред очите ни“, докато лидерите „дори не разбират какво се случва, а тези, които разбират, не правят нищо“.

Тръмп осмя Макрон, разказа колко лошо се е отнесъл с него швейцарският президент – по същество той смъмри европейците. След това се обърна към НАТО, заявявайки, че Съединените щати никога не са получавали нищо от алианса, въпреки че са защитавали Европа от Съветския съюз, а сега и от Русия.

И въпреки това, те са плащали за всичко – без никаква благодарност от европейците. А сега всичко, което иска, е Гренландия, разположена в Западното полукълбо (която Съединените щати вече контролираха по време на Втората световна война, когато Дания беше окупирана от германците) – и какво чува в отговор?

„Искаме парче лед, за да защитим света, а те няма да ни го дадат. Никога не сме искали нищо друго и можехме да запазим това парче територия – но не го направихме.“

Тръмп обеща да не използва сила за завземане на Гренландия, но повтори, че иска собственост върху острова, а не договор за наем или други форми на контрол. Той постави европейците пред избор: „Можете да кажете „да“ и ние ще бъдем много благодарни. Можете да кажете „не“ и ние ще запомним това.“

Честно казано, това предложение е по-лошо от ултиматум: формално Тръмп не представлява заплаха за Европа или НАТО (въпреки че обещанието му да наложи санкции срещу страни, изпратили войските си в Гренландия, остава в сила), но това „нека да запомним“ звучи изключително зловещо.

Особено в ситуация, в която европейците очакват американски гаранции за Украйна, тоест обещания да защитят техния „Drang nach Osten“, цинично наричан „европейски избор на Украйна“. Да ги защитят от руснаците, които по някаква причина не желаят да отстъпят историческите си територии на Европа.

Тръмп не желае да дава гаранции – или по-скоро е готов да предложи само такива, които изключват възможността за война с Русия заради Украйна. Това не е достатъчно за европейците: те не могат да държат Украйна сами в орбитата си.

Оттук и безкрайното предъвкване и безсмислени пазарлъци с Тръмп за „железни гаранции“ за Украйна – Европа се нуждае тъкмо от американски, докато Вашингтон препоръчва да се набляга повече на европейските. И като черешка на тортата след това идва и Гренландия.

Тръмп иска да я отнеме от Европа – както от ЕС, така и от НАТО. За него Северноатлантическият алианс не е инструмент за американски (или англосаксонски, ако включим Великобритания) контрол над Европа, а механизъм, който е от полза за Европа, прехвърляйки отговорността за нейната сигурност върху американските плещи.

Няма значение, че в действителност, разбира се, това не е било така, поне през повечето време. Важното е, че Тръмп го вижда и разбира по този начин. И той изисква Европа да плати за осем десетилетия американско покровителство – с парче лед като Гренландия.

Европа, разбира се, би могла да се запъне и да откаже да му даде каквото и да било, но тогава рискува да не получи никакви американски гаранции относно Украйна. И още по-лошо, рискува тя самата да остане без каквато и да е американска защита.

Не, Тръмп няма да разпусне НАТО – той просто ще го възприеме като изцяло европейски (или по-скоро англо-европейски) проект. Участието на САЩ в блока ще бъде, така да се каже, ограничено и без тях просто няма да има никакъв съюз.

Не, американците няма да изтеглят войските и базите си от Европа – те просто ще се дистанцират от НАТО, като по този начин го парализират. Разбира се, това ще бъде само временно: докато европейците не поднесат на Доналд Гренландия на сребърен поднос.

Така че, европейците със сигурност имат избор, но в действителност нямат. Тогава защо да си правят труда да проверяват паметта на Тръмп? Доналд не е отмъстителен – той просто е много добре запознат с европейските елити. И с историята на Стария свят.

Превод: ЕС