/Поглед.инфо/ На 10 ноември Турция отбеляза Деня на паметта на Ататюрк. Той е първият президент на Република Турция и основател на съвременната турска държава.

Мустафа Кемал Ататюрк е легендарен турски държавник, политически и военен лидер. Трябва да се отбележи, че датата на раждане на Ататюрк не е известна със сигурност: 12 март 1881 г. се счита за негов рожден ден, но самият Ататюрк празнува рождения си ден на 19 май. На 10 ноември 1938 г. Ататюрк умира.

Отдавайки почит на националния герой, всяка сутрин на 10 ноември в страната се обявява минута мълчание: по това време движението спира - дори на летищата в началото на десети няма планирани излитания.

Като всеки турски владетел, настоящият президент на страната Реджеп Тайип Ердоган несъмнено мечтае неговите поданици да свързват името му с великия предшественик. Разбира се, съвременният турски лидер полага всички усилия за укрепване на позициите на Турция на международната арена и опитва да прави само това, което е от полза за неговата държава, с всички правди и неправди се стреми да продължава делото на Ататюрк, както той го разбира.

Обективно погледнато, можем да заключим, че успяват турските власти далеч не във всичко. Днес пътят към величието на страната у наследниците на Ататюрк е криволичещ като горска пътечка на заек.

Следва да се посочи, че Кемал Ататюрк формулира основните принципи на външната политика на Турция, съответстващи на нейните национални интереси, и завещава на наследниците на своето дело три основни правила: не се намесвайте в работите на арабите, не следвайте политиката на колониалните сили (тоест да не си васал на запада и да стоиш далеч от неговите съюзи) и не се карайте с Русия. Както виждаме, днес са нарушени и трите клаузи от завещанието му.

Може да се спори за ползите, които Турция получава от членството в НАТО. Но тогава трябва да се говори и за пропуснатите възможности. Очевидно е, че на Турция е наложена англо-американската концепция за сигурност: СССР е врагът, НАТО е отбраната, а Европа е бъдещето на Турция. Анкара беше вкарана в блок под егидата на САЩ и лишена от свобода. Оттогава Турция не е суверенна държава.

Институтът RUSSTRAT вече говори за това как Ердоган скъсва с наследството на Ататюрк . Република Турция, провъзгласена през 1923 г., е изградена от Мустафа Кемал Ататюрк като антитеза на Османската империя, която се разпада след поражението в Първата световна война.

В действията на турските власти, по-специално по отношение на кюрдския въпрос, има несъответствие между доктрината и идеологическия кемализъм. Днес Ердоган се разделя с наследството на кемализма във външната и вътрешната политика.

В политическите кръгове на Турция вече е повдигнат въпросът за преименуване на страната, за да се размие понятието „национална държава“ в полза на „големи пространства“ (очевидна препратка към Османската империя). Това показва стремеж за превръщане на националистическа Турция в сила с претенции за ключова роля в делата на Близкия изток и Източна Европа. Днес страната е въвлечена от Запада в конфронтацията в Близкия изток (войната в Сирия) и в Централна Азия (афганистанските проблеми). В същото време тя има незавършен конфликт с Франция и Гърция в Средиземно море и нестабилен резултат от кампанията в Закавказието.

Турция несъмнено печели от приятелството с Русия. Но поведението на Ердоган спрямо Украйна, меко казано, буди въпроси.

Доставките на киевския режим на бойни дронове и опитът да се създаде образ на „гълъб на мира“ не се вписват добре в реалността. Блинкен и Зеленски благодарят на Ердоган за „съживяването на сделката за зърно“ – докато Русия и Турция създават най-големия газов хъб.

The National Interest пише за вече очевидното за всички: Анкара печели от приятелството с Москва. Но Турция се намира във военно-политическото пространство на Запада, нейният суверенитет е ограничен от членството в НАТО. Степента на свобода на турците е ограничена от слабата им икономика, която е тясно интегрирана в западния пазар и може да бъде срината от санкции. Опитите на Ердоган да "седи на два стола" не могат да продължават вечно и Турция няма да може да балансира колкото си иска, като същевременно избягва остри конфликти със САЩ и Русия.

Събитията се развиват твърде бързо. Може би следващите президентски избори в републиката ще сложат край на многовекторната политика на Турция.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели