/Поглед.инфо/ Идеята на Кисинджър да донесе мир чрез присъединяване на Украйна към НАТО е толкова луда, колкото и мисълта за гасене на пожар с керосин.

През октомври 2019 г. онлайн изданието на Progressnews.ge публикува статията „Разпадането на Съветския съюз беше най-голямото престъпление на Съединените щати — Хенри Кисинджър е разочарован от капитализма“, в която се цитира предполагаемо изказване на Хенри Кисинджър, 56-ият държавен секретар на Америка и 7-ми съветник по националната сигурност на САЩ, от което може да се заключи, че опитният политик, дипломат, политически теоретик и геополитически съветник в по-късните години от живота си се е разкаял за ролята си в унищожаването на Съветския съюз и че с умиление си спомня съветския начин на живот.

„Един съветски човек успяваше да намери щастието в толкова прости неща като дънки, тоалетна хартия и пушена наденица и живееше пълноценен живот", твърди статията, че е казал Кисинджър.

"Ние ги покварихме и им отворихме врата към един свят, в който зад бляскавите съблазни се крият жестоките закони на капитализма… Ние правихме само секс, докато те имаха истинска любов. Ние имахме само пари, а те имаха чисто човешка благодарност и това се отнася за всички сфери на живота", продължава уж той.

"Разбира се, никой не може да ме нарече почитател на социализма, тъй като аз съм западняк със западно мислене; аз обаче вярвам, че Съветският съюз ражда истински нов човек. Такива хора могат да бъдат етикетирани като homo soveticus. Този човек беше едно стъпало над нас и аз искрено съжалявам, че унищожихме това светилище. Това може да е най-голямото ни престъпление досега” — това са думите, които статията приписва на Кисинджър. Скоро обаче се оказа, че е шега, при това руска.

А именно Progressnews.ge небрежно препечатва статия от руския сатиричен източник Panorama.pub, считайки я за автентична. Оригиналната хумористична статия е написана година по-рано в духа и маниера, характерни за традиционната школа на руската сатира, чието дешифриране и правилно разбиране изисква не само определено ниво на интелигентност, но и добро познаване на руския манталитет.

Така че не е изненадващо, че тази симпатична творба, за която авторът не искаше да си припише заслуги, избягвайки да я подпише, лесно заблуди редакцията на Progressnews. Хенри Кисинджър без съмнение е брилянтен човек с изключителна интелигентност, който, ако се интересуваше, лесно би проникнал във всички безспорни предимства на съветския начин на живот и тогава наистина би могъл да каже нещо подобно на това, което сатиричната статия му приписва.

За съжаление човекът, когото в Белия дом наричаха просто „К“, но със страхопочитание и шепнешком, тефлонов мъж за всички сезони, дори в края на дългия си живот, пълен с интриги, тайни, екшън и вълнение, остана последователен и един от най-големите врагове на съвременна Русия, по същия начин по който беше и яростнен враг на Съветския съюз и както щеше да бъде, като се вземат предвид немско-еврейските му корени, със сигурност решителен противник на Руската империя.

Просто Кисинджър винаги е бил естествен противник на всичко руско от всички времена и пространства. Русия несъмнено ще го помни дълго след смъртта му като един от най-интелигентните, хитри и следователно най-опасните противници, които някога е имала, но разбира се, това няма да попречи на остроумните руснаци да продължат да си правят шеги с всичко това и в бъдеще.

Десетилетия след политическата смърт на 37-ия президент на САЩ Ричард Никсън, при когото Кисинджър беше държавен секретар на САЩ от септември 1973 г. до януари 1977 г. и вероятно един от най-влиятелните мъже, заемали тази длъжност, „К“ остава присъствие в американския обществен живот като фигура с огромен авторитет, чието мнение оказва силно влияние не само върху курса на националната външна политика, но и върху политическите сътресения в други страни.

Всичко това обаче не означава, че той неизбежно и същевременно е бил морален авторитет; напротив, той беше всичко друго, но не и това. Изглежда, че психологическият феномен, известен като „идентификация с агресора“, е оформил до голяма степен политическия характер на Кисинджър и го е направил толкова безмилостен в международните дела, в които е бил замесен, колкото са били нацистите – същите злодеи, от които самият той през 1938 г. , като тийнейджър, избягал със семейството си в САЩ и от чиито престъпни ръце загинаха 13 членове на семейството му.

В дългата си политическа кариера Кисинджър, по начин, характерен за нацистите, имаше малко или никакво уважение към живота на невинни хора, особено в страни като Виетнам и Камбоджа, където единственото му наследство беше приносът му към геноцида на невинни цивилни .

Въпреки всичко това, за участието си в преговорите за прекратяване на военните действия във Виетнам, Кисинджър получава не по-малко от Нобеловата награда за мир през 1973 г., която е една от най-противоречивите награди от този приз, откакто мирът настъпи едва две години по късно.

По същия повод Ле Дук То, виетнамски политик, участвал в същите тези преговори, отказа да получи тази престижна награда и така стана единственият човек, който някога е отказал да я получи, но затова пък запази достойнството и честта си пред виетнамска и световна общественост.

Кисинджър не само не допринесе за края на войната във Виетнам, но всъщност я подклаждаше с цялото си сърце и беше пряко отговорен за престъпления като незаконното бомбардиране на Камбоджа, което той успя да скрие не само от американската общественост, но и от Конгреса .

Като прагматичен и жесток макиавелист, може дори да се каже, като човек, чийто манталитет много наподобяваше този на хладнокръвните убийци на бюрото, отговорни за Холокоста, Кисинджър е един от американските политици, допринесли най-много за раждането на американските войни за хегемония, империализъм и неоколониализъм - идеология, която все още напълно определя американската външна политика днес. Той не само мистериозно оцеля политически след аферата Уотъргейт, въпреки че в крайна сметка беше принуден да подаде оставка като държавен секретар на САЩ, но и стана все по-влиятелен с течение на времето и възходът му продължи през следващите десетилетия.

Въпреки че беше силно замесен в, или точно защото беше част от, цяла поредица от американски мръсни войни и тайни операции по целия свят, от Югоизточна Азия през Близкия изток до Чили, Кисинджър остана сивото величие на американската дълбока държава до днес, когато на 100 години той все още изпитва нужда да нанесе болезнен удар на онези, които възприема като врагове на САЩ.

Избухването на украинската криза, причинена от преврат, ръководен от ЦРУ, даде възможност на Кисинджър да публикува статия в престижния „Вашингтон пост“ през март 2014 г., в която подчертава, че Украйна има право на „европейско бъдеще“, но "да не влиза в НАТО", което той също твърдеше години преди това.

В същото време той твърди, че Украйна трябва да запази „суверенитета“ над Крим, въпреки че със сигурност знае много добре обстоятелствата, при които тази етнически чисто руска територия е била отделена от Русия и дадена на Украйна на 19 февруари 1954 г. със статут на самоуправление по волята на украинеца Хрушчов и за неговите лични политически интереси. Не бива да забравяме, че по това време Украйна е просто административна единица на СССР, а не независима държава, каквато ще стане за първи път в историята си едва през 1991 г.

Въпреки това в осемчасовото си интервю за “ The Economist”, което Кисинджър даде в края на април тази година и което беше публикувано на 17 май, Кисинджър отиде още една крачка напред в своята елегантна, хитра и псевдоинтелектуална русофобия, която може и да няма личен характер, но е просто израз на неговата необходимост да продължи да действа като лоялен идеолог и неофициален говорител на това, което мнозина наричат геронтократичните ционистко-англосаксонски плутократични елити, които са в самия център на силовите структури на американската дълбока държава.

Това интервю е повече от обемно четиво, което се простира на петдесет страници, така че тук е възможно да се коментират само най-интересните му подробности по отношение на Русия и нейния нежелан военен конфликт с колективния Запад.

На първо място, „К” вероятно очаквано промени предишното си мнение за членството на Украйна в НАТО, ако изобщо някога е било негово честно мнение, а не само част от типична американска тактика за постигане на привидно непостижими цели постепенно и на етапи, в процеси, които понякога продължават десетилетия. Да предположим обаче, че Кисинджър преди това ясно е виждал как такава брутална провокация срещу Русия, като пристигането на НАТО на прага на Москва, може да бъде опасна за световния мир и че по някаква причина сега той е лишен от предишния си, правилен политически инстинкт.

Сега Кисинджър не само не призовава към отговорно благоразумие, но и открито критикува европейските лидери, които именно от предпазливост, което е здравословно и похвално, се колебаят относно членството на Украйна в НАТО. Кисинджър пояснява, че е недопустимо дори просто да се връщат нещата в състоянието от преди 24 февруари, тоест преди началото на руската специална военна операция. Това е, би казал, нещо, което според него не може да задоволи сегашните американски амбиции и той открито го нарича грешен начин за прекратяване на войната.

Украйна трябва да бъде част от НАТО, за да се превърне в острие на нож в ръцете на колективния Запад по голия врат на Русия. Хитрият „тефлонов дон” на американската дълбока държава оправдава промяната в отношението си по отношение на този повече от сериозен и чувствителен въпрос за оцеляването на цялото човечество, дори и с мнимата си загриженост за най-добрите интереси на Русия: „Ако говорех на Путин бих му казал, че и той ще е по-сигурен с Украйна в НАТО”.

Предполагаемото ниво на простодушна наивност или идиотизъм, необходимо, за да се повярва на подобни глупости, което Кисинджър очаква от руската страна, към която всъщност той публично отправя това послание, би могло да бъде много по-обидно, ако не беше нагла заплаха обвити във фалшива благосклонност. А именно Кисинджър внезапно се „притесни“, че Украйна, която е въоръжена до зъби от колективния Запад с най-модерните оръжия, както той сам признава, но няма адекватен стратегически опит, тоест отговорност и дори мозък, ако не се присъедини към НАТО, може да взема решения за собствените си териториални претенции, с което очевидно той говори за териториите на Русия и евентуално Беларус.

„Така че за безопасността на Европа е по-добре Украйна да е в НАТО, където тя не може да взема национални решения за териториални претенции“, казва Кисинджър, а заплахата по думите му е повече от очевидна.

Накратко, Кисинджър очаква Кремъл да започне да вижда нацисткия режим в Киев като звяр, който ще разкъса Русия, освен ако НАТО не я държи здраво на каишка от дебели вериги, които символизират задълженията, които всеки член има по отношение на този престъпен военен съюз. Кисинджър уверено прогнозира, всъщност опитвайки се да ни измами, че след някаква успешна украинска офанзива Руската федерация ще загуби всичките си територии, които в миналото са били част от Украйна и където руското население абсолютно доминира, но че може да се случи така, че да запази Севастопол, може би имайки предвид целия Крим или дори само този град, и заявява, че това би било незадоволително не само за Москва, но и за Киев и го нарича „баланс на недоволството“.

Това намеква за богохулната идея, че според Кисинджър може да е възможен епилог на войната, който Русия трябва да счита за доста приемлив компромис. Истината, разбира се, е съвсем различна и много по-лоша. За американците самата Украйна, без пълен достъп до Крим, не струва много, защото само с десетки планирани военни бази на този полуостров те биха могли да контролират Черно море и да неутрализират руския флот и военна авиация.

Статията, публикувана от Бен Ходжис, пенсиониран генерал от армията на САЩ, в британския „Телеграф” през април тази година недвусмислено показва, че основната цел на украинската война е пълният американски контрол над Крим, който би бил трамплин за продължението на безсмислената им версия на „Drang nach Osten“.

Русия не може да допусне загубата на Донецка народна република, Луганска народна република, Херсонска област и Запорожка област и особено не може да си позволи да загуби Крим на всяка цена, дори и на най-високата. По същия начин влизането на Украйна в НАТО би представлявало абсолютно неприемливо ниво на заплаха за основната сигурност на Руската федерация, което е изключено дори с цената на Вашингтон, Лондон и Брюксел да изчезнат в облаци радиоактивен прах .

Не само това, но Русия не може и никога няма да се откаже от първоначалното си намерение да унищожи напълно въоръжените сили на киевския режим, колкото и западни оръжия да се наливат в тях, и ще извърши денацификацията на западния си съсед до много край. Войната ще продължи, докато сегашният престъпен режим в Киев не бъде свален от власт и заменен от група украински политици, които ще осигурят дългосрочно провеждане на отговорна и мирна политика по отношение на съседите на Украйна и нейното собствено население, като се има предвид преди всичко етническите руснаци, както и украинците, чийто майчин език е руският или които са вярващи в Украинската православна църква, която е в канонично единство с Московската патриаршия.

Ако случайно Кисинджър беше в руския екип, а не в американския, като опитен геополитически съветник, стратег и човек с брилянтен интелект, той щеше да мисли точно по същия начин и щеше да знае, че Русия няма и не трябва да издава своите намерения.

Като оцелял от Холокоста, колкото и да е верен на Америка, която му е дала всичко: престиж, влияние, власт и богатство, е абсолютно неморално и срамно Кисинджър, както и останалата част от колективния Запад, да обръща глава във връзка с всички престъпления на украинските нацисти, извършени срещу руски цивилни от 2014 г. до днес. Именно тези престъпления дадоха пълна легитимност на руската Специална военна операция, на която руското ръководство се реши, въпреки че напълно осъзнаваше, че това е очевиден американски капан.

Желаейки да защити руските цивилни на всяка цена, Русия влезе в прокси война с НАТО и останалата част от колективния Запад, защото просто нямаше друг избор.

Пренебрегвайки изобилието от документация, статии, видеозаписи, снимки и други материали, които ясно свидетелстват не само за реалното съществуване и активна дейност на украинските нацистки организации и техните военни части с цялата им повече от разпознаваема иконография, но и за ужасните престъпления, които са извършили , това е недопустимо за някой, чиито членове на семейството сами са пострадали под същите тези символи на чистото зло - без значение колко гъвкав е трябвало да бъде Кисинджър, за да оцелее като американски политик.

Прагматизъм, подобен на този, който съществува в редиците на членовете на Sonderkommando - евреи, които са станали сътрудници на нацистите в лагерите на смъртта от най-долните и най-егоистични подбуди - не служи на честта на нито един член на световната еврейска общност, не колкото и прозападни да са. Нацистите, които убиват руснаци, не могат да бъдат по-добри от нацистите, които са убивали евреи в миналото! Нацистите, водени от еврейски президент, също не могат да бъдат по-добри от всеки друг нацист.

Нацистите винаги са просто нацисти и нищо по-добро от това, а Кисинджър трябва да събере достатъчно морална решителност и смелост да го каже публично, защото всички знаем, че той е достатъчно мъдър, за да осъзнае всичко това. Когато каза в интервюто си за The Economist за Украйна, че тя вече е „голяма държава“ и нарече своя еврейски съплеменник Зеленски „изключителен лидер“, Кисинджър най-много се унижи.

Като човек с високи интелектуални качества и докторска степен от Харвард е просто невъзможно той искрено да има положително мнение за Зеленски, което означава, че дори и на толкова късна възраст е принуден да лъже и ненужно да компрометира името си. За всички е повече от ясно, че украинският президент се радва само на привидното, изкуствено и неискрено уважение от страна на западните политически елити, които го финансират само за да нанесе колкото се може повече вреда на Русия и да избие колкото се може повече руснаци.

Защо западните мейнстрийм медии не съобщават за антивоенните протести на обикновените европейци и американци, които открито презират Зеленски като негодник, наркоман и човек, който им е донесъл само бедност и несигурност с безкрайната си молба и списъци с искания?

Дори западните елити един ден, доброволно и с облекчение, ще се отърват от Зеленски, след като срокът му на годност изтече, а това време наближава. Бедният комик, сега главен актьор в хорър риалити шоу в Украйна, който дойде на власт, обещавайки мир и стабилност на своите сънародници, само за да им донесе унищожение, смърт и война без видим край, е дълбоко презиран от самите украинци и можете да бъдете сигурни, че ако има честни избори в Украйна ясно ще се демонстрира това.

Зеленски със сигурност в близко бъдеще ще има възможност да коленичи пред руския президент и да го помоли за прошка, както обеща на избирателите в предизборната кампания, че ще направи, когато стане президент на Украйна, но въпросът е дали Кисинджър, който е посветил целия си живот на изкуството на дипломацията, независимо от факта, че е яростен враг на Русия, ще има достатъчно време да спаси професионалната си чест, към която като историческа личност със сигурност трябва да се стреми.

Дали Кисинджър, на когото Бог даде толкова голямо влияние и по този начин още по-голяма отговорност, иска да бъде запомнен като прочут войнолюбец, който в допълнение към многобройните си други престъпления от миналото, към края на живота си, безразсъдно и егоистично помогна на обричат по-младите поколения на ужасите на ядрената, химическата и биологичната война, като по този начин ги оставят без бъдеще?

Никой не трябва да си помисля нито за момент, че Третата световна война няма да бъде абсолютно ужасна по всякакъв възможен начин и затова всички влиятелни хора трябва да направят всичко по силите си, за да предотвратят това някога да се случи. Поне интимно и от чувство на интелектуална гордост, ако не друго, „К“ ще трябва да има много повече разбиране за руския стратегически начин на мислене.

Дори унгарският премиер Виктор Орбан, чиято страна е член на Европейския съюз и НАТО, многократно предупреди, че ядрена сила като Русия не трябва да бъде притискана в ъгъла при никакви обстоятелства. Как тогава е възможно човек с огромен геополитически опит като Кисинджър да не вижда това, което е очевидно за много други западни политици, експерти, анализатори и журналисти?

Ако на сегашните лидери на колективния Запад по разбираеми причини им е трудно или невъзможно да кажат истината за войната срещу Русия, какво пречи на Кисинджър да каже публично това, което знае всеки човек на този свят с поне среден IQ? Русия не се разширяваше към Варшава, Букурещ, Берлин, Париж, Брюксел или Лондон, но без съмнение агресивното разширяване на НАТО към руските граници доведе човечеството на една крачка от глобалната катастрофа.

Така че идеята на Кисинджър да донесе мир чрез присъединяване на Украйна към НАТО е толкова луда, колкото и мисълта за гасене на пожар с керосин. По същия начин, непредвидимите, но неизбежни последици от напълно ненужното влизане на Финландия в Северноатлантическия алианс тепърва ще се усещат и могат да варират от непредвидими до абсолютно ужасяващи.

Русия не е заплашвала Финландия по никакъв начин, нито е имала интерес да го прави, защото има повече от достатъчно проблеми от много други страни на огромните руски граници. Елементарната логика ни принуждава да разберем, че Русия със сигурност е искала мирна и стабилна, демилитаризирана граница с Финландия и че финландските политици, с тяхното смирено и робско подчинение на САЩ, са довели нацията си до най-опасната ситуация откакто съществува без никаква полза причини.

Тази изключително груба провокация превърна Финландия в приоритетна мишена на Русия, чиито военни бази и градове ще бъдат първите заличени от лицето на земята в случай на открити военни вражди между Русия и НАТО, защото представляват непосредствена и голяма опасност за оцеляването на най-голямата държава в света. Ако някой смята, че това твърдение е преувеличено, да проучи отново руската ядрена доктрина.

Това, което най-много заплашва Русия в този момент, определено са американските ракетни бази в Полша и Румъния, защото всички знаем, че тяхната роля не е отбранителна и че не са изградени в страх от Иран, а че това са нападателни бойни системи, чиято цел е внезапна атака срещу Русия. От тези заплашителни военни бази Москва и Санкт Петербург могат да бъдат ударени от американски хиперзвукови ракети само за няколко минути и Русия няма да може да защити двата си най-големи града. Следователно, без допълнителни предупреждения, Кремъл вече има пълното законно право, ако не и задължението, да сведе тези бази до покрит с кратери лунен пейзаж със своите "Кинжали" и други хиперзвукови оръжия, носещи конвенционални бойни глави.

Москва обаче се въздържа от подобни и подобни решения, защото руското ръководство, за разлика от американското, е морално и отговорно, което не означава, че руското търпение няма да се изчерпи в някакъв съвсем неочакван момент. Въпреки че руското ръководство много добре знае, че е във война с НАТО, то осъзнава мащаба на военните сили, с които разполага, поради което все още не проявява голямо безпокойство.

Руските армии ще продължат да унищожават въоръжените сили, контролирани от Киев, но ако конфликтът се проточи, Русия може да започне напълно различен начин на война, който би бил много по-съветски и може да има много подобни резултати.

В края на краищата съветският модел на война с милионни армии, масивни ракетни удари, епични танкови атаки, стотици изтребители, блокиращи слънцето, и война дълбоко в тила на врага вече е доказал своята ефективност срещу нацистите от миналото.

В интервюто на Кисинджър за „The Economist“ е очевидно, че той е наясно колко близо сме до Трета световна война и предлага своите различни демагогски и напълно безполезни решения за това как тя може да бъде избегната, но по някаква неизвестна причина той е фокусиран главно върху възможен военен конфликт между Китай и САЩ, за който той открито казва, че би имал потенциала да унищожи човечеството: „Ние сме в класическата ситуация преди Първата световна война, където нито една от страните няма голяма граница на политическа отстъпка и при което всяко нарушаване на равновесието може да доведе до катастрофални последици”.

По неизвестни причини Кисинджър напълно пренебрегва рисковете от пълен военен конфликт между НАТО и Русия - суперсилата с най-големия арсенал на планетата с над 6000 ядрени бойни глави - точно както си затваря очите за факта, че агресивното разширяване на НАТО е основна причина за войната в Украйна.

За тези, които наистина искат мир в Европа, решението е очевидно, логично и много просто. Вместо да се разширява НАТО, трябваше да се създаде буферна зона, която безопасно да отдели Руската федерация от членовете на НАТО. Тази буферна зона ще се състои от Финландия, Полша, балтийските републики, Украйна и Румъния.

Със съвместните гаранции и надзор на Китай, ЕС, Русия и САЩ, тези страни дори биха могли да бъдат част от Европейския съюз, включително Украйна, но не и НАТО или друг военен съюз, нито дори каквито и да било европейски съвместни военни сили , нито биха могли да приемат американски или други чужди военни бази, защото биха се ангажирали с постоянен военен неутралитет и частична демилитаризация.

На свой ред тези страни биха могли да имат привилегии в търговския обмен със същите сили, които биха им гарантирали строго контролиран военен неутралитет, което със сигурност ще доведе до голям икономически просперитет на буферната зона.

Все още не е твърде късно това или подобно решение да бъде приложено на практика и тогава САЩ, Русия, ЕС и Китай, след като осигурят мир, биха могли да работят заедно за възстановяването на Украйна, която, разбира се, трябва да да се откаже от милитаристичната нацистка хунта, която съсипа страната, и политическата й система ще бъде върната в състоянието, в което беше преди Евромайдана.

Проблемът е, че НАТО е в ръцете на безотговорни лунатици, които искат война на всяка цена и напълно игнорират много реалистичните рискове от внезапно избухване на ядрена война.

И накрая, нека споменем, че в това интервю Кисинджър коментира с известна доза ирония китайско-руските отношения, намеквайки, че те са неискрени.

„Никога не съм срещал руски лидер, който да е казал нещо добро за Китай. И никога не съм срещал китайски лидер, който да е казал нещо добро за Русия, към тях се отнасят с презрение", казва той.

Какво друго можеше да се очаква от създателя на триъгълната дипломация, известна още като доктрината Кисинджър, чиято същност беше да се скара Китай със СССР, а днес със съвременна Русия? Старата лисица обаче отново направи фундаментална грешка, защото начинът му на политически разсъждения беше остарял.

Първо, въпреки че американците имаха какво да предложат на Китай на председателя Мао през 70-те години на миналия век и дори по-късно, съвременният Китай вече не се нуждае от тях, а дори и да не беше така, китайското ръководство е наясно, че на американците не може да се вярва, когато сключване на дългосрочни стратегически геополитически сделки. Именно въз основа на съдбата, сполетяла Русия, която имаше западни гаранции, че разширяването на НАТО няма да се случи, китайците признават неконтролируемото американско желание за агресивна експанзия в цяла Азия и лесно могат да си представят американски военни бази по границите си.

„До споразумението между Путин и Си на Олимпийските игри, когато Си заяви, че се противопоставя на разширяването на НАТО – не мисля, че някой китайски лидер е изразил мнение за европейската еволюция преди това. Си трябва да е знаел, че Путин ще влезе в Украйна. Това е сериозен китайски ангажимент”, отбелязва с недоволство Кисинджър, но въпросът е дали той разбира същността на този вид китайска привързаност към Русия.

За разлика от САЩ, Русия е надежден партньор, който наистина уважава Китай и предлага партньорство и съюз, без да изнудва Китай или да предявява големи изисквания. Освен това китайците вече не са готови да толерират опитите на САЩ и ЕС да говорят с тях от позицията на силата.

И накрая, американците сериозно се заблуждават, ако смятат, че мъдрите и търпеливи китайци някога ще им простят бомбардировката срещу посолството им в Белград на 7 май 1999 г. под прикритието на агресията на НАТО срещу Сърбия. Тази ужасна нощ, в 23:45 ч., американците се възползваха от възможността да ударят сградата на китайското посолство, очевидно цивилна, а не военна цел, с три опустошителни ракети, причинявайки хаос и кръвопролития. Трима невинни китайски граждани бяха убити при тази варварска атака, а много други бяха ранени.

По-късно НАТО лицемерно изрази съжаление за злополучния „инцидент“, оправдавайки го с остарели карти, но никой не им повярва. За всички беше ясно, че това престъпление не е грешка, а умишлена, предумишлена и злонамерена демонстрация на власт и опит да се сплаши най-многолюдната нация на планетата.

За голямо съжаление на САЩ, Китай не разбра американското послание по очаквания начин. Китайците не отстъпиха ни най-малко, но също така се въздържаха от прибързани и необмислени действия и смело продължиха да укрепват икономиката и въоръжените си сили.

Днес, когато Китай е далеч по-мощен от САЩ във всички възможни начини, той също си запазва правото, ако желае, да отмъсти на американците по начин, време и място по свой избор. Във всеки случай 7 май 1999 г. остава скандална историческа дата, която ще бъде запомнена с факта, че в тази съдбовна нощ доктрината на Кисинджър, делото на живота му, беше разбита на пух и прах.

Най-големият американски геополитически кошмар със сигурност е създаването на силен военно-политически съюз между Китай, Русия и Иран. През последните години от живота си Збигнев Бжежински, вероятно най-големият от всички русофоби на всички времена и пространства – техният защитник, идеолог и, както виждаме, пророк – многократно предупреждаваше американската общественост за тази заплаха.

Бжежински, полско-американски дипломат и политолог, посочи пред колегите си, че „най-опасният сценарий би бил голяма коалиция от Китай, Русия и може би Иран, „антихегемонна“ коалиция, обединена не от идеология, а от допълващи се оплаквания“.

Американският генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете, в края на март тази година също представи на американската общественост опасността от същия сценарий, който ще представлява огромен проблем за САЩ през следващите години. Към този съюз, който е логичен и следователно толкова лесно предвидим, би се очаквало да се присъединят множество други страни в Евразия, Големия Близък изток, Африка и Латинска Америка.

Всъщност това е процес, който вече до голяма степен е изграден върху основите на организации като Шанхайската организация за сътрудничество, Организацията на договора за колективна сигурност, БРИКС и Евразийския икономически съюз. Със сигурност напълно наясно с това, Кисинджър, чиято упоритост все пак е достойна за уважение, казва в интервю, че е „много ентусиазиран“, когато говори за външната политика на Индия и „близките отношения“ между Индия и САЩ. В същото време Кисинджър изразява дълбока „загриженост“ относно предполагаемите заплахи, които Китай представлява за Индия, и предлага своето решение.

„Съгласен съм с военното укрепване на Индия по отношение на нейния конфликт с Китай“, заявява Кисинджър, сякаш е призован да се справи с този проблем и сякаш Ню Делхи иска от него лично или от Вашингтон одобрение за укрепване на военните си сили.

Арогантният колективен Запад е напълно неспособен да разбере, че древните азиатски нации, които са били грамотни преди повече от 5000 години, никога повече няма да се оставят да бъдат измамени от колективния Запад, нито някой ще успее да им сложи отново оковите на неоколониализма.

Китайско-индийският граничен спор, на който американците възлагат толкова много надежди, е наистина тривиален по отношение на мащаба на взаимната изгода от сътрудничеството на двете най-многолюдни нации на планетата и без съмнение в близко бъдеще да бъдат лесно преодолими.

Реалността е такава, че сигурно за Кисинджър е много трудно да говори за това напълно честно, защото той е напълно наясно с пълния провал на американската дипломация не само в Евразия, но и на световно ниво, поради което е лишен от правото да да се наслаждава на пенсията си спокойно.

Индия и Китай вече са партньори в ШОС и БРИКС и са на път да станат съюзници, а САЩ не могат да направят нищо по въпроса. С наратива от 70-те години Кисинджър и геронтократите, които той представлява, със сигурност вече нямат дипломатическия, интелектуалния, финансовия или военния потенциал да вбият клин между тези страни, особено не между Русия и Китай.

Най-трагичното в цялата история е, че западните геополитически плановици не могат да разберат, че именно те с агресивното си и арогантно безразсъдство инициираха създаването на голям антизападен блок, който вече не може да бъде спрян.

Със своите агресивни, истерични, почти панически и все по-нескопосани дипломатически инициативи и други действия в международните отношения те само ускоряват този процес. Именно прокси войната на колективния Запад срещу Русия в Украйна изпрати на останалата част от планетата като ударни вълни последното и най-сериозно предупреждение, че трябва да се обединят, ако искат да оцелеят.

Всички знаехме преди много време, че на американците, лидерите на това западно стадо заблудени овце, не може да се вярва, нали? Остава им само да продължават да ни забавляват с дипломатическите си приказки за тъпаци, докато ние се наслаждаваме да гледаме как силата им избледнява.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?