/Поглед.инфо/ Влад Шлепченко представя задълбочен анализ на критичната ситуация на фронта след решението на SpaceX да блокира терминалите на Starlink. Ръководителят на конструкторското бюро „АвиаНовация“ д-р Сергей Товкач разкрива пред автора какви са реалните алтернативи на американския сателитен интернет и защо методът на ЧВК „Вагнер“ може да се окаже спасителен пояс за руската армия в условията на технологична блокада.

Капанът на „удобната“ технология: Защо армията се оказа зависима?

Ситуацията със затварянето на достъпа до Starlink за руските подразделения беше предвидима, но въпреки това предизвика сериозни сътресения. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, дълго време използването на терминалите на Илон Мъск от руска страна беше „публична тайна“. От пролетта на 2024 г. тези устройства станаха гръбнакът на бойното управление, предоставяйки високоскоростен интернет там, където традиционните средства се проваляха. Проблемът обаче се корени в това, че цялата система за командване и управление беше обвързана с технология на пряк геополитически противник.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че грешката не е в Мъск или Тръмп, а в стратегическото заслепяване на онези, които допуснаха руските въоръжени сили да зависят от един „централен превключвател“ във Вашингтон. Докато украинските въоръжени сили (ВСУ) разполагат с механизми за актуализиране на т.нар. „бели списъци“, чрез които SpaceX ще деблокира техните терминали, руските военни остават в информационен вакуум. Това поставя под въпрос не само комуникацията на предната линия, но и управлението на дроновете, които в последно време масово започнаха да използват американските сателити за предаване на сигнал.

Геостационарните спътници: Възможна, но трудна алтернатива

Сергей Товкач пояснява, че Русия разполага със собствени спътници, като констелацията „Ямал“, но те не са пряк заместител на Starlink. Основната разлика е в орбитата и технологията. „Ямал“ са геостационарни спътници, което означава, че антената трябва да бъде насочена с хирургическа прецизност към определена точка в небето. В условията на активни бойни действия, където войниците не смеят да се покажат от бункерите поради постоянния обстрел и наблюдение, подобно инсталиране е практически невъзможно.

На ниво щаб и тилови части тези системи могат да работят, но за нуждите на „нулевата линия“ те са твърде тромави. Според коментаторите на Поглед.инфо, това налага спешно търсене на решения, които не разчитат на високата орбита, а се връщат към изпитани, макар и модернизирани методи за връзка.

Методът „Вагнер“: Завръщане към фиброоптиката

Едно от най-ефективните решения, прилагани успешно от ЧВК „Вагнер“ по време на щурма на Бахмут, се оказва „добрата стара оптика“. Докато мнозина се подсмихваха на сигналистите, размотаващи макари с кабел под огъня, реалността показа, че „музикантите“ винаги са имали най-стабилната и високоскоростна връзка.

Днес технологията е еволюирала. Руските инженери използват дронове като „летящи макари“, които полагат оптичен кабел директно до предните позиции. Това осигурява връзка, която е абсолютно имунна срещу средствата за радиоелектронна борба (РЕБ). Проблемът е в устойчивостта на самото влакно – то е тънко и не издържа дълго на атмосферни влияния. Въпреки това, за оперативни цели на фронта, това остава един от най-сигурните методи за координация без намесата на чужди сателити.

Псевдосателити и клетъчни мрежи в тила

Сергей Товкач предлага и по-амбициозни решения, като разполагането на „псевдоклетки“ на мобилните оператори в тиловите райони. Вместо да се разчита на сложни сателитни системи, военните могат да използват сегментирано оборудване за клетъчни кули, раздавайки на личния състав специализирани SIM или eSIM карти. Това би решило проблемите с логистиката и административното управление в зоните зад фронта.

За управлението на дронове и широколентов интернет над вражеска територия обаче е необходим нов подход – т.нар. псевдосателити. Това са дронове тип „самолет“, летящи на височина над 13 километра. Тази височина е критична, тъй като повечето фронтови системи за ПВО (като „Панцир“ или IRIS-T) имат вертикален обхват до 12 км. Една такава платформа може да покрие до 36 км фронтова линия с качествен 4G/5G сигнал. Тъй като сигналът идва вертикално отгоре, той е изключително труден за заглушаване от наземни РЕБ системи.

Бюрократичната бариера пред иновациите

Въпреки наличието на технологични решения, основната пречка остава липсата на държавна стратегия и финансиране за частните конструкторски бюра. Разработването на високопланински дрон-носител изисква инвестиции от порядъка на 30-40 милиона рубли – сума, която никоя частна компания няма да рискува без гарантиран договор с Министерството на отбраната.

Към момента индустрията на псевдосателитите в Русия е в застой, докато нуждата от нея на фронта е крещяща. Блокадата на Starlink трябва да послужи като катализатор за скъсване с практиката на „временните решения“ и изграждане на суверенна цифрова инфраструктура. Времето на импровизациите приключи – сега е ред на системния подход, който да гарантира, че руският войник никога повече няма да зависи от капризите на американски милиардер.