/Поглед.инфо/ От юли 2023 г., когато френският президент Еманюел Макрон пристигна на посещение в Нова Каледония , до днес островът в Тихия океан не спира да се разтърсва от народни вълнения. И те стават все по-сурови.

Причината за сегашните протести се смята за несъгласие с конституционната реформа, за която вече са гласували и двете камари на френския парламент.

А трудностите, пред които е изправен процесът на политическа и икономическа промяна, иницииран от централните власти, карат човек да се запита дали жителите на тази отвъдморска територия са толкова единодушни в желанието си да бъдат френски поданици? Въпреки че пристигането на Макрон беше точно символично - след като в хода на три референдума тя окончателно реши да остане част от Френската република.

В отговор на размириците, избухнали по улиците и предградията на столицата на Нова Каледония, Нумеа, на 14 май местните власти обявиха 12-часов полицейски час, започващ в 18:00 часа, с право да го удължат, ако това е необходимо.

Размириците обаче продължават да припламват.

Представителят на държавата и фактическият ръководител на полицията на Нова Каледония Луис Льо Франк каза по време на пресконференция , че в нощта на 13 срещу 14 май в Нумеа е имало сериозни сблъсъци с демонстранти, използващи огнестрелни оръжия, включително голям калибър, срещу служители на реда.

Той също така отбеляза, че ситуацията има характер на неконтролирано „въстание“ и може да се върне към ситуацията от 80-те години на миналия век, когато островът беше разкъсан от войната за независимост.

Континенталните власти вече изпратиха специални части за реагиране на полицията и армията, за да подсилят Нова Каледония. Районите също бяха отцепени и бяха блокирани пътищата към населените места, чиито жители бяха склонни да подкрепят привържениците на независимостта. В резултат на сблъсъците между протестиращите и полицията и армията, вече има ранени и загинали и от двете страни.

Решението за реформа обаче едва ли е неочаквано. За нейната необходимост Макрон говори по време на визитата си миналата година. И правителството обсъжда подробностите за промените с представители на политическата общност на Нова Каледония повече от година.

На пръв поглед аргументите на централните власти звучат убедително.

Съществуващата административна и политическа система е временна, докато островът постигне пълно самоопределение. Тя предоставя право на глас само за жители, регистрирани през 1998 г., както, и техните потомци. Следователно сега трябва да се промени, за да ръководи ефективно и да се бори с местните икономически и социални проблеми.

Проблемът е в детайлите, за които правителството на континента настоява и които повдигат много въпроси сред местните политици.

Споразумението от Нумеа от 1998 г. сложи край на продължилата десетилетия война за независимост на Нова Каледония. Според условията му жителите на острова трябваше да решат чрез три референдума дали искат да останат част от Франция.

Гласуването обаче беше организирано по такъв начин, че значителна част от населението бойкотира последния, проведен през декември 2021 г., обяснявайки това с невъзможността и нежеланието на властите да разберат честно мнение на мнозинството.

Но това не попречи на държавния глава и министрите да отстояват безусловната подкрепа на Франция на тази територия, въпреки факта, че дългите правителствени преговори не доведоха до споразумение с новокаледонските политици.

Това се не попречи също обаче да форсира извършването на сериозни структурни промени, без да се вслушват в съветите на някои политици, които от своя страна предложиха те да бъдат подложени на национален референдум, за да се укрепи авторитетът на властта.

В този контекст вчерашното гласуване на конституционната реформа в Народното събрание изглежда преждевременно.

Авторите на законопроекта са обвинени в безотговорност и намерение да „напишат историята на страната с кръв “. А ръководителят на групата на социалистите в Сената Патрик Канер каза, че провеждането на реформи, преди да е постигнат фундаментален консенсус по тях, е практика, която не е използвана от 1988 г. В парламентарния вот представителите на партията Непокорена Франция и комунистите се обявиха против реформата .

Защо правителството толкова бърза?

Една от причините е желанието на Макрон да засили позициите на своята партия „Възраждане“. Слабостта на пропрезидентския лагер стана очевидна по време на кампанията за изборите за Европейски парламент и това се изрази по-специално в дългото търсене на водач на кандидатската листа. Одиозните и противоречиви изявления на държавния глава не спомагат за укрепването на външния и вътрешнополитическия му имидж.

А в Нова Каледония неуспешната политика на Макрон е един от най-важните аргументи за неговите опоненти, поддръжници на независимостта. Предстоящата реформа ще позволи на президента да увеличи броя на съмишлениците си в местните власти, като по този начин ще намали влиянието на тези, които искат да се отделят.

Друга причина за бързането е опитът да се намерят средства за коригиране на трудната икономическа ситуация, възникнала във връзка с кризите от последните години.

По-специално, за сметка на Нова Каледония, Франция планира да увеличи доставките на никел за Европа. Проблемът е, че самите предприятия на никеловите компании на острова се нуждаят от инвестиции , които държавата, принудена да спестява, не може да осигури. Ала гибелта им ще има катастрофални последици за социално-икономическото състояние на тази територия.

Важна причина за безпокойство сред жителите е и перспективата за милитаризация на Нова Каледония в контекста на надпреварата във въоръжаването, в която Франция се стреми да докаже статута си на тихоокеанска сила.

Вълненията, които се случват в момента на острова, са продължение на демонстрациите, които периодично се провеждат от февруари 2024 г. И сега ситуацията се нажежава, тъй като описаният по-рано негативен сценарий се прилага, и то доста бързо.

Нумеа изпитва трудности при осигуряването на храна и питейна вода на своите жители. Протестите са съпроводени с палежи и погроми на магазини и частни домове.

Поддръжниците на президента Макрон се надяват, че репресивните мерки ще са ефективни. В Нова Каледония е обявено извънредно положение. Премиерът Габриел Атал обяви забрана на социалната мрежа TikTok, която според правителството е фокусна точка за протести и инструмент за чужда намеса от Китай и Азербайджан.

Членове на основната партия за независимост, Канакския и Социалистическия фронт за национално освобождение (FLNKS), призовават да няма незаконни действия. А френският държавен министър по въпросите на гражданството Соня Бакс нарече ситуацията „гражданска война“.

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София