/Поглед.инфо/ Стогодишният консенсус на американските елити

Самият израз "геополитика на американските избори" звучи много необичайно и изненадващо. От 30-те години на ХХ век, конфронтацията между двете основни американски партии - "червените" републиканци и "сините" демократи, се е превърнала в конкуренция на базата на споразумение върху основните принципи на политиката, идеологията и геополитиката, които са приети и от двете страни на барикадата.

Политическият елит на Съединените щати беше базиран на дълбок и пълен консенсус. Първо, той се базираше на лоялността към капитализма, либерализма и консолидацията на Съединените щати като основната сила на Западния свят. Независимо от това дали си имаме работа с "републиканците" или пък с "демократите", човек винаги може да бъде сигурен, че технитие възгледи за световния ред са почти идентични:

- глобалистки

- либерални

- еднополярни

- Атлантически

- Американоцентрични

Това единство имаше своят институционален израз в Съвета за външни отношения - СВО, който беше създаден по време на завършването на Версайското споразумение в края на Първата световна война.

В СВО влязоха представители и на двете партии. Ролята на Съвета лека-полека нарастна и след Втората световна война той стана основната щабквартира на нарастващия глобализъм.

В ранните етапи на Студената война, СВО позволи на някои системи да се приближат към Съветския съюз, на базата на общите ценности на Просвещението.

Но заради рязкото отслабване на социалистическия лагер и предателството на Горбачов, тази "конвергенция" стана ненужна и глобалното изграждане на света се постави в ръцете на един поляс - този, който спечели Студената война между Запада и Изтока.

В началото на 90-те години на ХХ век дойде едноминутната слава на глобалистите и Съвета за външни отношения. От тази точка нататък, консенсусът на американските елити, независимо от партийните им пристрастия, беше допълнително засилен.

Политиките на президентите Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама, поне по основните въпроси на външната политика и лоялността към глобалистките цели, бяха практически същите.

От страна на републиканците, "десният" аналог на глобалистите, които иначе се представляват основно от демократите, той бе поет от неоконсерваторите, които изхвърлиха палеоконсерваторите през 80-те години. Сиреч изхвърлиха тези републиканци, които следваха изолационистките традиции и останаха верни на консервативните ценности, които бяха характерни за Републиканската партия в първите десетилетия на ХХ век, както и по-рано в историята на САЩ.

Да, демократите и републиканците имат несъгласия по въпросите на данъчната политика, медицината и застраховането (тук демократите са икономически леви, а републиканците десни), но това беше спор в рамките на същия модел, който не афектира основните вектори на вътрешната политика, нито пък на външната.

С други думи, изборите в Съединените щати нямаха никакво геополитическо значение и следователно такова словосъчетание като "геополитика на американските избори" не се използваше, заради своята безполезност и изпразненост от съдържание.

Тръмп нарушава консенсуса

Всичко се промени през 2016 година, когато настоящият президент на Съединените щати, Доналд Тръмп, неочаквано дойде на власт.

В самата Америка идването му стана нещо напълно изключително. Цялата програма от кампанията на Тръмп беше изградена върху критика на глобализма и на управляващия американски елит.

С други думи, Тръмп хвърли директно предизвикателство към двупартийния консенсус, включително неоконсервативното крило на собствената си партия - републиканците, и.... спечели.

Разбира се, четирите години президентство на Доналд Тръмп показаха, че е просто невъзможно да се промени и изгради наново цялостната американска политика по подобен неочакван начин. Тръмп трябваше да прави много компромиси, включително назначаването на неоконсерватора Джон Болтън като свой съветник по националната сигурност. Но срещу всички шансове, той се опита да следва линията си, поне частично, което вбеси глобалистите.

И така, Тръмп драматично промени самата структура на отношенията между двете основни американски партии.

При него, републиканците имат партия, която се е върнала на позициите на американския национализъм, наследен от ранния ГОП (GOP - Grand Old Party, Старата голяма партия, бел.р.), от където и идват лозунгите "Америка на първо място" и "Да направим Америка велика отново!"

Това предизвика радикализация и на самите демократи, които започвайки от конфронтацията между Тръмп и Хилари Клинтън, всъщност обявиха война на Доналд и всички тези, които го подкрепят - политически, идеологически, медийно, икономически и тнт.

За четири години тази война не спря нито за един момент, а днес, в навечерието на новите избори, тя стига до своя пик. Ето какво в какво се изразява тя:

- в най-широкия смисъл, дестабилизация на социалната система.

- в бунтове на екстремистки елементи в големите американски градове (с почти открита подкрепа на анти-тръмпистките елементи в Демократическата партия)

- в директна демонизация на Тръмп и привържениците му, които в случай на победа на Джо Байдън ще се изправят пред една истинска лустрация, независимо какъв пост са заемали.

- в обвиняване на Тръмп и всички амеррикански патриоти и националисти във фашизъм.

- в опити да се представи Тръмп като агент на външни сили, най-вече на Путин.

Този вид ожесточеност на междупартийната конфронтация, при която част от самите републиканци, основно неоконсерваторите (такива като Бил Кристъл, основният идеолог на неоконсерватизма), се изправиха също срещу Тръмп, доведе до рязка поляризация на цялото американско общество.

Днес, в есента на 2020 година, на фона на продължаващата Ковид-19 криза и нейните свързани социални и икономически последствия, изборното състезание е напълно различно от това, което е било през последните 100 години от американската история, започвайки с Версай, 14-те глобалистки точки на Уудроу Уилсън и създаването на Съвета за външни отношения.

90-те: Минутката слава за глобалистите

Разбира се, не Доналд Тръмп беше този, който лично счупи глобалисткия консенсус на американските елити, поставяйки Съединените щати на ръба на пълномащабна гражданска война.

Тръмп стана симптом на дълбоките геополитически процеси, започнали от началото на 2000-ната година.

През 90-те на ХХ век, глобализмът достигна своя пик, съветският лагер лежеше в руини, директни агенти и слуги на Съединените щати бяха на власт в ръководството на Русия, а Китай точно започваше чинопреклонно да копира капиталистическата система.

Това създаде илюзията за идващия "край на историята", както се изрази Франсис Фукуяма.

В същото време, глобализацията беше открито отхвърлена само от екстериториалните структури на ислямисткия фундаментализъм, които от своя страна директно се контролираха от ЦРУ и американските съюзници от Саудитска Арабия и други страни в Персийския залив.

Други опоненти бяха няколко "разбойнически/самотни държави" като шиитски Иран, все още комунистическа Северна Корея и други, които не представляваха голяма заплаха сами по себе си.

Изглеждаше всякаш доминацията на глобализма е тотална, а либерализмът остана единствената идеология, която да подчинява всички общества, докато капитализмът остана единствената икономическа система.

Преди обявяването на Световното правителство, а това е конкретната цел на глобалистите, кулминацията на стратегията на Съвета за външни отношения, оставаше само една единствена стъпка.

Първите признаци на многополюсния свят

От началото на 2000-та година нещо се обърка обаче.

С Владимир Путин, дезинтеграцията и продължаващата деградация на Русия спря. Нейното окончателно изчезване от световната арена беше необходимо условие за триумфа на глобалистите.

Поемайки пътя на възвръщането на суверенитета, Русия извървя дълъг път през тези 20 години, превръщайки се в един от най-важните полюси на световната политика.

Разбира се, този полюс все още е много под мощта на СССР и социалистическия лагер, но вече не е робски подчинен на Запада, както беше през 90-те години.

Паралелно с това, Китай, въоръжен с икономическата либерализация запази политическата власт в ръцете на Комунистическата партия, избягвайки съдбата на Съветския съюз, колапса, хаоса, "демократизацията" по либерални стандарти, и лека-полека се превърна в най-голямата икономическа сила, сравнивама със Съединените щати.

С други думи, вече имаше условия за един многополюсен световен ред, който заедно със Запада (Съединените щати и страните от НАТО) вече си има поне два доста тежки и значими полюса - Русия на Путин и Китай.

И колкото по-ясно се формираше тази алтернативна картина на света, в която заедно с либералния и глобалистки Запад, има други видове цивилизации, базирани на полюсите с растяща сила - комунистически Китай и конесрвативна Русия, толкова повече те се разкриваха.

Елементите на капитализма и либерализма са на лице и в двете страни. Това все още не е истинска идеологическа алтернатива, не е контра-хегемония (по Антонио Грамши), но това все пак вече е нещо значимо.

Светът не се превърна в многополюсен в пълния смисъл в началото на ХХ век, но спря да бъде категорично еднополюсен.

Глобализмът започна да се дави, да се отклонява от преднамерената траектория, която му бяха очертали. Това беше съпътствано от нарастващото разделение между Съединените щати и Западна Европа.

В допълнение към това, страните от Запада започнаха да стават свидетели на надигането на левия и десен популизъм. При нарастващото недоволоство на обществото от хегемонията на либералните глобалистки елити, това се манифестира силно.

Ислямският свят също не спря борбата си за ислямски ценности, които обаче, спряха да бъдат пряко идентифицирани с фундаментализма (който по един или друг начин се контролираше от глобалистите) и започна да добива по-ясни геополитически форми:

- надигането на шиитството в Близкия изток (Иран, Ирак, Ливан и частично Сирия).

- нарастването на независимостта - от конфликтите със САЩ и НАТО до сунитска Турция на Ердоган.

- лавирането на страните от Персийския залив между Запада и други центрове на силата като Русия и Китай.

Моментът на Тръмп: Великият обрат

Американските президентски избори от 2016-та, които бяха спечелени от Доналд Тръмп се проведоха точно в този контекст. По това време имаше сериозна криза на глобализма и съответно на управляващите глобалистки елити.

В точно този момент, отвъд покривалото на либералния консенсус, се появи нова сила - тази част от американското общество, която не иска да се идентифицира с управляващите глобалистки елити.

Подкрепата за Тръмп се превърна във вот на недоверие към стратегията на глобализма, не само на демократическия, но и на републиканския.

Съответно, раздорът беше разкрит в самата цитадела на еднополюсния свят, в главния щаб на глобализацията.

От дебелия слой на презрението се появиха те - презрените, излишните, тихото мнозинство, отхвърленото мнозинство по В. Робъртсън. Тръмп се превърна в символ на събуждането на американския популизъм.

И така, истинската политика се завърна в Съединените щати и отново се стигна до идеологически спорове, кенсъл културата (кенсъл култура, т.е. култура на отхвърлянето, има се предвид либералната политическа коректност и агресивност, бел.р.), Блек Лайфс матър.

Унищожаването на паметниците на американската история стана израз на дълбокото разделение в американското общество по най-важните и фундаментални въпроси.

Американският консенсус се срина.

От сега нататък, елитите и масите, глобалистите и патриотите, демократите и републиканците, прогресивистите и консерваторите, се превърнаха в пълномащабни и независими полюси, които имат собствените си алтернативни стратегии, програми, възгледи, оценки и ценностни системи.

Президентът Тръмп взриви Америка, разтърси консенсуса на елитите и изкара от релси глобализацията.

Разбира се, той не го направи сам самичък. Но той смело, може би под идеологическото влияние на нетипичния консерватор и антиглобалист Стийв Банън, рядък случай на американски интелектуалец, който е запознат с европейския консерватизъм и дори с традиционализма, отиде отвъд доминиращия либерален дискурс, отваряйки най-новата страница на американската политическа история.

На тази страница този път ясно четем формулата "геополитика на американските избори".

Американските избори от 2020: Всичко е заложено на масата

В зависимост от изхода на изборите през ноември, ще се определят:

- архитектурата на световния ред (прехода към национализъм и фактическа многополярност в случая на Тръмп или продължаване на агонията на глобализацията при победа на Байдън).

- глобалната геополитическа стратегия на Съединените щати (Америка на първо място в случая на Тръмп или отчаян натиск към Световно правителство при Байдън).

- съдбата на НАТО (разтурянето му в полза на структура с по-стриктно изразени национални интереси на Съединените щати, този път като държава, ан е цитадела на глобализацията, като цяло в случая на Тръмп, или пък запазването на Атлантическия блок като инструмент на наднационалните либерални елити при Байдън.).

- доминиращата идеология (десен консерватизъм и американски национализъм при Тръмп или пък ляво-либерален глобализъм и финалното елиминиране на идентичността на американците при победа на Байдън).

- поляризацията на демократите и републиканците (продължаващо нарастване на палеоконсервативното влияние в Републиканската партия при Тръмп) или връщане към двупартийния консенсус (в случая на Байдън с ново увеличаване на влиянието на неоконсерваторите при Байдън).

- и дори съдбата на Втората поправка в Конституцията за оръжията (запазването й в случая на Тръмп или вероятното й премахване от Джо Байдън).

Това са толкова важни моменти, че съдбата на здравеопазването, стената на Тръмп и дори отношенията с Русия, Китай и Иран ще се окажат нещо от второстепенно значение.

Съединените щати са толкова дълбоко и фундаментално разделение, че сега въпросът е дали страната ще оцелее подобни безпрецедентни избори. Този път битката между демократи и републиканци, между Байдън и Тръмп е битка между две общества, които са агресивно противопоставени едно на друго, а не безсмислен спектакъл, от чиито резултати нищо не зависи.

Америка е стигнала до една фатална линия. Какъвто и да е резултатът от тези избори, Съединените щати никога няма да бъдат същите.

Нещо се е променило безвъзвратно.

Ето защо говорим за "геополитиката на американските избори" и това е толкова важно.

Съдбата на Съединените щати по много начини е съдбата на целия модерен свят.

Феноменът на Хартленд

Най-важната концепция на геополитиката от ерата на Макиндер, основателят на тази дисциплина, е тази за "Хартленд". Под това се има предвид ядрото на "Сухоземната сила" - цивилизация, която се изправя срещу цивилизацията на "Морската сила".

И самият Макиндер и особено Карл Шмит, който разработва идеите му, включват конфронтацията между тези два типа цивилизация, а не само стратегическото разположение на силите в географски контекст.

"Цивилизацията на морето" въплащава експанзията, търговията, колонизацията, но също така "прогреса", "технологиите", непрекъснатите промени в обществото и структурите му, отразявайки самият течен елемент на океана - ликвидното общество на Бауман".

Това е цивилизация без корени, която е мобилна, движеща се и "номадска".

"Цивилизацията на сушата" от друга страна, се асоциира с консерватизма, постоянството, идентичността, стабилността, с една обща меритокрация и непроменящи се ценности, култура с корени, която е уседнала".

И така, Хартленд също придобива цивилизационно значение - това не е просто териториална зона, която е възможно най-далеч от бреговете и морските пространства, а матрица на консервативната идентичност.

Зона на силни корени и максимална концентрация на идентичността.

Като прилагаме геополитиката към съвременната структура на Съединените щати, получаваме една удивително ясна картинка.

Особеността на Съединените щати е, че те са страна, която се намира между две океански пространства - между Атлантическия и Тихия океан.

За разлика от Русия, Съединените щати нямат такава еднозначна промяна от центъра към един от полюсите, въпреки, че историята на САЩ започва от Източня бряг и постепенно се движи на запад, днес, до голяма степен и двете крайбрежни зони са достатъчно развити и представляват два сегмента на силно маркирана "цивилизация на морето".

Щати и електорална геополитика

И тук започва най-интересното.

Ако вземем политическата карта на Съединените щати и я оцветим в цветовете на двете основни партии, според принципа на това кои губернатори и кои партии доминират във всеки от тях, получаваме три зони:

- Източният бряг ще бъде в синьо. Големите метрополитни зони са концентрирани там и съответно, демократите доминират.

- Централната част на САЩ - транзитна зона, съставена от индустриални и агрикултурни части (включително т.нар. "Едноетажна Америка"), това е самият Хартланд. Той е оцветен почти изцяло в червено (зоната на влияние на републиканците).

- Западният бряг отново е съставен от мегаградове, центрове на високите технологии и съответно е оцветен със синия цвят на демократите.

"Добре дошли в класическата геополитика - сиреч на фронтовата линия на "великата война между континентите".

Съединените щати през 2020-та година се състоят, следователно, не само от много или няколко, а точно от две цивилизационни зони. Това са централният Хартланд и двете крайбрежни зони, представляващи повече или по-малко същата социо-политическа система, която е много по-различна от Хартланда.

Крайбрежните зони са на демократите. Те са именно най-горещите точки на най-активните Блек лайфс матър, ЛГБТ плюс, феминизма, ляво-либералният екстремизъм (терористичните групи на Антифа).

В тях се локализират протестите, които са включени в изборната кампания на демократите в полза на Байдън и срещу Тръмп.

Преди Тръмп изглеждаше, че Съединените щати са всякаш само от крайбрежни зони. Но Тръмп даде глас на американския Хартланд. Съответно, американският червен център бе активиран и вкаран в действие.

Тръмп е президентът на тази "втора Америка", която практически не е представена от политическите елити и няма почти нищо общо с целите на глобалистите.

Това е Америка на малките градове, християнските общност и секти, фермите или дори големите индустриални центрове, опустошени и изоставени от делокализацията на индустрията и смяната на вниманието към области с по-евтина работна ръка.

Това е изоставена, предадена, забравена и унижена Америка.

Тя е домът на "ненужните", истинските коренни американци - тези, които имат корени, независимо дали са бели или небели, протестанти или католици.

Това е Америка на Хартланда, която много бързо изчезва, засенчена от гъсто населените крайбрежни зони.

Идеологията на американския Хартланд: Стара демокрация

Значимо е, че самите американци наскоро откриха тези геополитически измерения на Съединените щати.

В този смисъл, инициативата да създадат цял Институт за икономическото развитие, който е фокусиран върху планове за възстановяване на микро-градовете, малките градове и индустриалните центрове в сърцето на Съединените щати, е много значима.

Името на института говори за себе си:

"Хартланд напред!"

В същността си, това е геополитическа и геоикономическа интерпретация на лозунга на Тръмп "Да направим америка велика отново!"

В скорошна статия на консервативното списание "Америкън афеърс" (есента на 2020, V IV, ном. 3), политическият анализатор Джоел Коткин публикува важният материал "Възстановяването на Хартланда", посветен на същата тема.

И въпреки, че в пълния смисъл Джоел Коткин все още не е стигнал до оценката, че "червените щати" всъщност, представляват различна цивилизация от крайбрежните зони, той достига до близък извод от своята прагматична и по-икономическа позиция.

Централната част на Съединените щати е много специална зона с население, което се доминира от парадигмите на "стара Америка", с нейната "стара демокрация", "стар индивидуализъм" и "стара концепция за свободата на словото".

Тази ценностна система няма нищо общос ксенофобията, расизма, сегрегацията или някакви други пейоративни епитети, които арогантните интелектуалци и журналисти от метрополиите и националните телевизионни канали редовно раздават за обикновените американци.

Това е Америка с нейните специфични характеристики, но една бивша Америка - традиционна, леко замръзнала в оригиналната си воля за индивидуална свобода от епохата на бащите-основатели.

Тя най-добре се представлява от сектата на амишите, които все още се обличат в дрехи от 18-ти век или от мормоните на щата Юта, които изповядват гротеск, но чисто американски култ, който прилича на "християнство" твърде малко и отдалечено.

В тази стара Америка, човек може да има всякакви вярвания, да казва и мисли каквото си иска.

Това е коренът на американския прагматизъм - нищо не може да ограничи нито субект, нито обекта. Всички отношения между тях се изясняват само в процеса на ясни действия.

И отново, подобни действия имат един критерий - те или работят или не работят. И това е всичко. Никой не може да диктува на този "стар либерализъм", че човек трябва да мисли, пише или говори.

Политическата коректност няма смисъл тук. Тя е желана само за да изразиш ясно мисълта си, която теоретически може да бъде всичко, което ти идва.

Свободата на всичко, абсолютно всичко, е есенцията на "американската мечта".

Втората поправка на конституцията: Въоръжената защита на свободата и достойнството

Американският Хартланд предлага нещо повече от икономика и социология. Той си има и собствена идеология. Това е коренно американска идеология. Още повече, това е републиканска, частично анти-европейска (особено анти-британска) идеология, която призанав равенството на правата и неотменимостта на свободите.

И този законодателен индивидуализъм е вписан в свободното право да притежаваш и носиш оръжия - Втората поправка на конституцията е обобщението на цялата идеология на подобни "червени" (в смисъла на републикански) щати на Америка.

"Не отнемам твоето, но не отнемай и ти моето".

Това е рекапитулацията за нож, пистолет, пушка или дори автоматично оръжия или картечница. Това се прилага не само за материалните неща, а също така и за вярванията и начините на мислене, свободния политически избор и самооценката.

Но крайбрежните зони, американските територии на "цивилизацията на морето", сините щати нападат това.

Подобна "стара демокрация", подобен "индивидуализъм" и такава "свобода" нямат нищо общо с нормите на политическата коректност и все по-нетолерантната и агресивна кенсъл култура (т.е. неолиберална култура, бел.р.). Нито пък с унищожаването на паметниците на герои от Гражданската война, целуването на краката на афро-американци, трансджендъри или позитивните телесно ненормалници.

"Цивилизацията на морето" гледа на "стара Америка" като на банда заменими и безполезни (по думите на Хилари Клинтън) и като на един вид "фашизоиди" и "подчовеци".

В Ню Йорк, Сиатъл, Лос Анджелис и Сан Франциско вече си имаме работа с една друга Америка. Със синята Америка на либералите, глобалистите, постмодерните професори, защитниците на перверзията и обидния и агресивен атеизъм, които изхвърлят всичко, приличащо на религия, семейство, традиция от своята позволена зона.

Великата война на континентите в САЩ: Приближаването на края

Тези две Америки - Америката на Сушата и Америка на Морето днес са влезли в непримирима битка за техния президент.

Още повече, и демократите и републиканците очевидно нямат намерение да признаят победителя, ако той идва от вражеския лагер.

Байдън вече е убеден, че Тръмп "е фалшифицирал изборните резултати", а неговия "приятел" Путин "вече се е намесил", с помощта на ГРУ, Новичок, троловете Олга и други многополюсни екосистеми на "руската пропаганда".

Съответно, демократите не планират да признаят победата на Доналд Тръмп. Това не е победа, а измама.

Почти същото се смята от по-настоятелните и последователни републиканци. Демократите използват незаконни методи в изборната кампания. Всъщност, пред очите ни става една "цветна революция" в самите Съединени щати, която е насочено срещу Тръмп и администрацията му.

Зад нея са напълно видимите следи на организаторите й - един от основните глобалисти и врагове на Тръмп, Джордж Сорос, Бил Гейтс и други фанатици на "новата демокрация" - най-умните и последователни представители на американската "Цивилизация на Морето".

Следователно, републиканците са готови да стигнат до края, особено след цялата ярост, с която демократите се нахвърляха срещу Тръмп и назначените от него хора през последните четири години.

Тази ярост е толкова голяма, че ако Байдън се окаже в Белия дом, политическите репресии срещу част от американския естаблишмънт или поне срещу назначенията на Тръмп, ще имат безпрецедентен мащаб.

"Ето как парченцето американски шоколад се чупи пред очите ни - очертаните линии на възможното разделение стават фронтове на реална война".

Това вече не е просто избирателна кампания. Това е първият етап на пълномащабна гражданска война.

В тази война две Америки се сблъскват - две идеологии, две демокрации, две свободи, две идентичности, две взаимно изключващи се ценностни системи, двама политици, две икономики и две геополитики.

Ако разбираме колко важна е "геополитиката на американските избори" сега, светът ще задържи дъха си и няма да си мисли за нищо друго, включително за пандемията на Ковид-19 или локалните войни, конфликти и катастрофи.

В центъра на световната история, в центъра на определянето на съдбата и бъдещето на човечеството седи "геополитиката на американските избори".

Американската сцена на "великата война на континентите" - американската Суша срещу американското Море.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели