/Поглед.инфо/ Последната среща на президентите на САЩ и Русия в Женева беше запомнена не само с обсъждане на актуалните международни проблеми, но и с един вид политическа и философска дискусия по темата за душата и правата на човека.

Този спор, който се прояви, освен всичко друго, на пресконференциите на двамата президенти, може да изглежда неочакван и абстрактен само на пръв поглед. Всъщност зад него стои непрекъснатото желание на американците да докажат своето специално място сред народите и съответно правото да ги управляват. И ако средствата на реалната политика не са достатъчни за това поради вехнещата икономика и не особено ефективната армия, въпреки всички чудовищни инжекции в нея, се използва идеология,та до сферата, която е напълно нереална.

На пресконференция на Путин американските кореспонденти не толкова въпросително, колкото натрапчиво утвърдително (сугестивно), в духа на американската журналистика, напомниха на руския президент думите на Байдън, че той не вижда душата в своя руски колега. За първи път настоящият ръководител на Белия дом каза това преди десет години и наскоро го повтори отново. На подобни въпроси на собствената си среща с абсолютно лоялната преса от Съединените щати (определено нямаше привърженици на Тръмп там), той просто изръмжа утвърдително. В същото време Байдън избухна в ентусиазирана възхвала на изключителния авторитет на американците по света да „защитават правата на човека“. Тяхната склонност и "свещен дълг" за това се предполага, че се съдържа в тяхната история и дори в тяхната ДНК. Тоест, може да се каже, в душата, докато другите изобщо нямат това вещество. „За разлика от други страни, включително Русия, ние сме уникален продукт на една идея“, каза Байдън. Междувременно малко руснаци биха се съгласили, че в историята на тяхната страна има "недостиг на идеи". По-скоро са изобилие.

Байдън, който има ирландски корени, се обявява за ревностен католик, редовно присъства на литургия и взема причастия. Конференцията на католическите епископи на Съединените щати обаче може да го отлъчи заради подкрепата за аборта. Това обаче не е единственият грях на американския президент. Трябва да се напомни, че отричането на душата при другите хора е ерес и основа за расизъм в най-чистата му форма. От гледна точка на всички течения на християнството, всеки човек е надарен с безсмъртна душа. Друг е въпросът какви хора са те: има честни и отворени, а има двулични и лицемерни.

Разбира се, руският президент можеше да посочи ереста на изявленията както на самия Байдън, така и на журналистите. Крахът на срещата на върха и сериозната обида за американския президент с неговите утилитарни възгледи за вярата биха били гарантирани. Руският лидер обаче го направи много по-фино. В отговор на въпрос за душата той припомни историята на президента на САЩ за майка му. Посланието е ясно, всички хора, родени от майки, са надарени с души. И тук не бива да има спекулации. Стигна ли до Байдън? Не се знае. Но може би ще стигне при неговия духовник.

Расистката природа на дискурса за бездушието на политическите опоненти и предопределянето от „вкорененото на ниво ДНК“ право на американците да преподават на други народи е поразителна. Особено на фона на случващото се в Америка. В крайна сметка такова разсъждение не е просто метафора. Зад него стои вековният опит на завоевания, когато предполагаемата жертва е била обезчовечавана, лишена от човешки свойства и по този начин е извършвано заглушаване на собствената съвест.

Достатъчно е да си припомним изтреблението на индианците в Америка, които преди да бъдат унищожени, са обявени за диваци, лишени от душа.

Нещо подобно се случва и с чернокожите местни жители на Африка, за които търговците на роби, които ги продават на пазарите на роби в Америка, също говорят като за създания без душа. А в оригиналната версия на „Демократичното Свето Писание“ - Конституцията на САЩ - те са наричани „неодушевени предмети“.

Един от основните автори на тази конституция и яростен робовладелец; е смятаният за предтеча на “защитата на правата на човека” Томас Джеферсън. Именно той призовава науката да определи “очевидната непълноценност на чернокожите”.

Ами това американско наследство? Или по някакъв начин, който нарушава всички природни науки и социални закони, такива действия не са били включени в ДНК на американците? Едва ли. Това се доказва от настоящите расови вълнения по улиците на американските градове, които доведоха до създаването на движението “Черните животи имат значение” (ЧЖИЗ). И на международната сцена висшите етажи на Съединените щати продължават да действат, по същество, с расистки дневен ред, без да забелязват колко лицемерно е отстрани. Време е да създадем ново движение, “Неамериканските души имат значение” (НАДИЗ)

Руският религиозен философ отец Сергий Булгаков в своята работа „Расизъм и християнство“, написана от него в отговор на появата на известната книга на Алфред Розенберг „Митът на ХХ век“, посочва опасността от излагане на всякакви концепции за „един избран народ, който изгражда солта на земята“. Според него това ново войнствено национално човечество се изповядва по следния начин: „Богът, когото почитаме, не би съществувал, ако нашата душа и кръвта ни не съществуват“. Той също така се застъпва за духовното единство на човешката раса, или „първо-Адам“.

Упреците на Байдън за нарушения на човешките права в Русия изглеждаха доста карикатурно в Женева, когато в отговор му беше представена информация за много по-широки и по-сериозни явления от този вид в Съединените щати - от затвора в Гуантанамо до масовото преследване на демонстрантите, нахлули в Конгреса. Ако си припомним „големите дебати“ за правата на човека през периода на конфронтация между суперсилите САЩ и СССР, тогава козовете на американската страна изглеждаха много по-значими от сегашните.

Настоящите "знаменосци" на Запада в "борбата за правата на човека в Русия" не издържат на никакво сравнение с фигурите на лауреатите на Нобелова награда А. Солженицин, преминал ГУЛАГ, и А. Сахаров, не без значение как се отнасяте към тях. А американските медии от онова време бяха по-отворени и интересни от вестник „Правда“, който изглеждаше скучен за мнозина. Както знаете обаче, историята неизбежно се повтаря веднъж под формата на трагедия, а вторият път като фарс. „Но ако няма риба и ракът е риба“! А американската журналистика, както се вижда от поведението на нейните представители в Женева, се превръща в жален и окаян примитив. Дори вестник „Правда“ беше по-интересен!

Превод: В. Сергеев