/Поглед.инфо/ Високоскоростният интернет достигна тропическите гори на Амазонка. Местните племена, които все още водят живот на ловци-събирачи, получиха достъп до интернет. Никой не беше подготвен за това, което се случи.

Пътят към Марс водеше към джунглата

Американският предприемач Илън Мъск мечтае да колонизира Марс. Това изисква пари. За да спечели пари, бизнесменът излезе с идеята да продава интернет. Изпрати в орбита хиляди сателити “Старлинк”, които осигуряват надеждна комуникация в най-отдалечените кътчета на планетата - само ако имаше специален терминал за приемане на сигнала.

Според Мъск той е създал системата, така че „хората да могат да се отпуснат, да гледат филми, да играят видео игри“. Но навлизането на технологиите доведе до непредвидени последици. Така изобретателят сериозно се опасяваше, че използването на терминали “Старлинк” от украинските войски може да предизвика ядрена война.

За щастие все още не се е стигнало дотам. Междувременно “Старлинк” и интернет, който разпространява, бяха демонстрирани на друго малко вероятно място: джунглите на ловци-събирачите на Амазонка.

Избор на племе

Племето марубо за първи път се среща с бели хора в края на XIX век. Бразилия преживява каучукова треска. Принудителното извличане на ценния ресурс нанася сериозен удар на коренното население на Амазонка - унищожава техните ловни полета и селища.

Оцелелите получават достъп до предимствата на цивилизацията: железни инструменти, огнестрелни оръжия. До началото на Първата световна война треската бързо отшумява. Марубо остават отново сами за няколко десетилетия. При повторната изолация инструментите им стават неизползваеми. През 50-те години едно от семействата само тръгва да търси бели, за да започне обмен в натура - горски дарове срещу средства за производство.

Оттогава племето бавно, но сигурно се интегрира в големия свят, опитвайки се да запази обичайния си начин на живот. Имат ловни пушки, моторни лодки, мобилни телефони, модерни дрехи. Подстригват се според съвременната мода. Някои получават образование и се преместват в градовете.

Въпреки това хората все още живеят в колиби, ловят риба, ловуват маймуни и диви свине, копаят маниока (грудково растение) и пият психоактивната аяуаска. Но сега те имат нещо по-интересно от халюциногена на шамана. Племето инсталира терминали за космическа интернет мрежа.

"Стингъри" за индианците

През 2023 г. един от вождовете и дизайнер на непълно работно време в компанията “Кока Кола” Енох Марубо (всичките две хиляди членове на племето носят тази фамилия) се облича в традиционни костюми и заснема видео съобщение от колиба. Иска от спонсори 15 хиляди долара за 20 терминала “Старлинк”. Според него комуникациите трябва да помогнат на индийците да общуват с роднини и да получат образование.

Американската активистка Алисън Рено откликна на призива. Тя закупила терминали със семейни пари и организирала доставка. Тя беше вдъхновена от примера на конгресмена Чарли Уилсън, който постигна доставката на “Стингър” на афганистанските муджахидини: смята се, че системите за противовъздушна отбрана са помогнали за победата над Съветския съюз. Вярно, победата беше на Бин Ладен, но Рено явно е забравила.

„Един инструмент напълно ще промени живота им в здравеопазването, образованието, комуникациите, защитата на горите“, изброи тя предимствата на интернет в джунглата. Резултатът беше също толкова смесен, колкото и със “Стингърите” на талибаните.

„Чиниите“ на “Старлинк” бяха инсталирани на стълбове в средата на населените места и свързани със слънчеви панели. Девет месеца по-късно 73-годишната Цайнама Марубо се оплака на журналист на “Ню Йорк Таймс”: „Младите хора станаха мързеливи заради интернет. Те изучават начина на живот на белите хора.“

Който не ловува, не яде

Марубо изоставят традиционните дейности - и това не е само за правене на украшения, но и за получаване на храна.

„Това промени ежедневието толкова много, че стана пагубно. В селото, ако не ловуваш, ловиш риба или отглеждаш растения, не ядеш”, зави Енох.

Децата и юношите са напълно потопени във виртуалния свят: видео игри, социални мрежи, запознанства. Освен това някои млади мъже бяха хванати да изпращат порно видеоклипове в чат стаи. В същото време културата Марубо дори не одобрява публичните целувки.

Агрегаторите на новини се хванаха за този последен факт. Повече от сто интернет ресурса публикуваха бележки със заглавие, че племето е „пристрастено към порно“. “Ню Йорк Таймс” трябваше да излезе с опровержение, а Мъск трябваше да напише гневен укор в социалната мрежа “Екс”. Вождовете на Марубо нарекоха подобни изявления обидни. „Интернет носи много проблеми“, оплакаха се те.

Но има и ползи. Така комуникационните терминали вече спасиха живота на член на племето, който се нуждаеше от спешна помощ. Досега лекарите се обаждаха по радиото, което е по-малко надеждно. Освен това децата на марубо всъщност получават образование - учителите вече могат да преподават уроци дистанционно.

Въпреки очевидните недостатъци на интернет, 73-годишният Цайнама моли: „Моля, не отнемайте нашия интернет.“

Енох е категоричен: ползите надвишават недостатъците. Но ограничи времето за работа на “Старлинк” - включва се за няколко часа на ден.

Стрела в главата

Докато марубо постепенно се интегрират в съвременния живот, други племена продължават да живеят изолирано. Според най-грубите оценки в света има повече от сто неконтактни народа, повече от половината са в Амазонка (главно в Бразилия, малко в Перу).

Броят на тези племена не може да бъде изчислен. По косвени признаци обаче те намаляват. Възможна причина е обезлесяването и съответно изчезването на ловните полета.

През последните години индианците от Амазонка извършиха няколко нападения срещу учени и „цивилизовани“ местни жители. През 2019 г. представители на едно от племената нападнаха селище в Перу. Един жител е бил прострелян в главата от стрела. Очевидно причината за агресията е липсата на храна.

Година по-късно, в бразилския щат Рондония, неконтактно племе застреля и уби изследователя Риел Франсиско със стрела. По ирония на съдбата той е известен като обществен защитник на първобитните индианци.

Да ги спасиш или не

От много години в научната общност се водят дебати дали си струва да се защитят изолирани племена от цивилизацията или, напротив, е необходимо да им се осигури достъп до съвременни блага възможно най-скоро. В средата на ХХ век беше общоприето, че коренните са дълбоко нещастни: страдаха от глад, липса на лекарства, тоалетни и други постижения на прогреса. Трудовете на американския антрополог Маршал Салинс обаче доведоха до преосмисляне на този подход.

„След като анализира икономическите данни и механизми в различни примитивни общества, той излага концепцията за общество на първоначалното изобилие, известна още като парадокса на Салинс, чиято същност е, че „диваците“ всъщност имат всичко необходимо. Защо да държат множество неща - те само ще им пречат”, обясни етнологът Андрей Туторски.

Освен това Салинс отбеляза, че племена, които не са преживели неолитната революция, имат по-голямо право да бъдат считани за общество на свободното време, отколкото ние, тъй като техните членове работят средно само четири часа на ден.

По-късните проучвания опровергаха тези данни (в края на краищата ловците-събирачи трябва да работят усилено), но вече е настъпила промяна в съзнанието - цивилизованите хора престанаха да вярват, че аборигените трябва да бъдат спасени. Вместо това им се помага да запазят традиционния начин на живот, защитавайки ги от външно нашествие.

Днес в някои страни териториите, заети от изолирани племена, са обявени за защитени територии. По този начин е забранено приближаването до индийския остров Северен Сентинел, където живее изолиран народ, агресивен към непознати, под наказателна отговорност. Смелчага, който се осмели да наруши забраната, ще бъде изправен пред бърза смърт. Предоставянето на терминал “Старлинк” на местните е много трудно, така че изглежда, че поне този остров ще бъде офлайн за дълго време.

Превод: В. Сергеев