Близкоизточната стратегия на САЩ трябва да се промени по посока на „великодържавна дипломация”вместо на „безкрайни безсмислени мини войни”, казва Джордж Сией, председател на Националния център за сигурност „Клементс“ на Университета в Тексас.
Както обяснява авторът, след откриването на шистов нефт и газ в САЩ, Америка вече не се нуждае от енергийни доставки от Близкия изток. Според него първият знак за промяната е изявлението на Доналд Тръмп, че безопасността на търговските кораби в Ормузкия проток трябва да бъде осигурена не от САЩ, а от Китай, Индия, Япония и други страни, тъй като Америка вече не се нуждае от петрол и газ от страните от ОПЕК. "Можете да оспорите аргументите в полза на неучастието в делата на Близкия изток, но не и тезата за необходимостта от енергийни ресурси - Тръмп е прав, нямаме такава", твърди експертът.
Според наблюдателя от 1979 г. до последно време САЩ имаха два ключови стратегически интереса в Близкия изток: енергия, както и възпиране на Иран и подкрепа за Израел. Днес, когато енергийната зависимост на Америка от "деспотичните" режими в Близкия изток остава в миналото, регионалната стабилност остава единственият стратегически интерес на Вашингтон - и за щастие САЩ споделят този интерес с Израел, Саудитска Арабия, Йордания, Египет, Обединените арабски емирства и много други страни.
Що се отнася до подкрепата на Израел, въпреки че той трябва да остане централен съюзник на САЩ, Америка трябва да признае в негово лице "независима, богата и силна държава" - ядрена сила и ефективен играч на международната сцена, а не "малка беззащитна жертва на арабската агресия", каза Сией. Според него не много хора в САЩ знаят, че от 1985 г. БВП на глава от населението на Израел е нараснал от 7 000 долара до 41 000 долара, а благодарение на откриването на левантинския нефтен и газов басейн от базираната в Тексас компания Noble Energy през 2010 г. тя се превърна в енергийно независима държава. Така, с изключение на помощта за снабдяване с оръжие, Израел вече няма нужда от широката финансова подкрепа на САЩ.
Въпреки че американските военни бази в региона в името на натиска срещу Иран трябва да останат, а заплахата от създаване на ядрени оръжия в страната трябва да бъде взета на сериозно, без да се изключва вероятността от превантивен военен удар, необходимостта от нов подход за възпиране на Иран отдавна е назряла, сигурен е е експертът. Както напомня авторът, позицията на САЩ за Техеран не се е променила от 40 години, но днес, след „безсмислената” и скъпа война в Ирак, която уби много американци и унищожи тази единствена държава - „противотежест” на Иран, положението на Америка в региона се влоши сериозно.
Новата политика на САЩ в Близкия изток трябва да се основава на няколко ключови елемента, според Сией. Първият от тях предполага създаването на “близкоизточен НАТО”, неформален - и по-късно, вероятно, официален - член на който трябва да бъде Израел. „Нека тези страни “пораснат” до играчи на световната арена и да поемат основната отговорност за стабилността на своя “район” при безусловната подкрепа на САЩ”, пише експертът.
Следващата стъпка е да се премести акцентът в подкрепа на Израел от военната сфера към развитието на търговските, икономическите и бизнес връзките между двете страни. Освен това, въпреки че американското военно и морско присъствие в региона трябва да остане, отговорността за гарантиране на сигурността трябва да се прехвърли на „местни играчи“, а защитата на търговските пътища в Ормузия проток трябва да се остави на гърба на потребителите на енергийните ресурси на страните от ОПЕК. В заключение авторът съветва САЩ да се противопоставят по-активно на "безразсъдното проливане на американската кръв" в Близкия Изток и да бъдат по-внимателни с парите на данъкоплатците, предотвратявайки военната намеса без пряка заплаха за американската национална сигурност.
„Ефективността на перспективната американска външна политика зависи от това как взаимодействаме с Китай, Индия, Русия, Европейския съюз и други значими национални държави, в този ред, а не върху това как взаимодействаме с Близкия изток”, смята Сией. Според него е време американските политици да осъзнаят „поколенческите” промени на стратегическите обстоятелства и решително да променят своя подход.
Превод: М.Желязкова
