/Поглед.инфо/ Газопроводът "Северен поток 2" "неизбежно" ще бъде завършен и пуснат в експлоатация, но противно на многобройните критики, това не заплашва Европа с никакви сериозни последици, считат експертите по енергийния пазар Пиер Ноел и Чи Конг Чонг. В същото време, както анализаторите пишат в статията си за списание Foreign Policy, изпълнението на проекта почти сигурно ще доведе до сериозни икономически шокове за Украйна - и следователно Европа трябва да помогне на Киев да се адаптира към новите условия.

От инаугурацията на американския президент Джо Байдън, САЩ и Германия се опитват да намерят „изход“ по газопровода „Северен поток 2“, пише Пиер Ноел, изследовател в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет (САЩ ) и сътрудникът на Изследователската група по външна енергийна политика в университета в Кеймбридж (Великобритания) Чи Конг Чонг.

По мнението на анализаторите, досега администрацията на Байдън е успяла да не предизвика мащабна криза в отношенията с Берлин във връзка с този проект, но „законопроектите за допълнителни санкции, които сега циркулират из коридорите на Конгреса на САЩ“, може да не му оставят този избор.

Според експерти строителството на газопровода е почти завършено и въпреки че въвеждането му в експлоатация все още може да бъде отложено, пускането в дейстние на проекта е неизбежно - и следователно Вашингтон трябва да признае това и да изостави опитите да спре изпълнението му, като вместо това следва да се съсредоточи върху обсъждането на практическите последици от него.

Европа от своя страна може, под ръководството на Берлин и Париж и с подкрепата на Вашингтон, да разгърне собствена стратегия, за да помогне на страните от Централна и Източна Европа - и по-специално на Украйна - „да се адаптира към неизбежното отслабване на тяхната роля по отношение на транзита на газ ", убедени са авторите ...

Без значение какво могат да кажат „шумните“ противници на „Северен поток 2“, прилагането му няма да има абсолютно никакви негативни последици за европейската сигурност, сигурни са Ноел и Чонг. "Германия няма да бъде финландизирана, Украйна и Централна Европа няма да бъдат продадени на Русия, Русия няма да задуши Европа със своя газ и солидарността в НАТО няма да бъде подкопана", обясняват те.

Според експертите, участниците в споровете, които се разиграват във Вашингтон за проекта, забравят, че ЕС вече успешно е решил своя "проблем с руския газ", като е създал единен газов пазар, в резултат на което природният газ се е превърнал в търгуема стока за целия блок. Днес руският газ е "притиснат от конкуренти от всички страни", а освен това са нараснали значително възможностите на втечнения природен газ (LNG), който може да се доставя на континента, , напомнят анализаторите.

Що се отнася до балтийските държави и Полша, газопроводът изобщо няма да засегне тези страни и те се противопоставят на неговото прилагане не по икономически причини, а от политическа солидарност с Украйна в рамките на конфронтацията й с Русия, подчертават авторите. По този начин от стратегическа гледна точка промените в логистиката на износа на руски газ за Европа са абсолютно безвредни, казват те.

В същото време единственият сериозен риск за надеждността на енергийните доставки за Европа са просто прекъсванията в транзита на газ през Украйна, отбелязват Ноел и Чонг. Както припомнят икономистите, през януари 2009 г. руският газ не се доставяше в Централна и Западна Европа в продължение на почти две седмици и това се случи именно защото Русия и Украйна не успяха да сключат нов годишен договор; в резултат на това прекъсването на доставките стана най-голямото в историята на световния пазар на газ.

Доминиращата позиция на Украйна по отношение на транзита даде на Киев лост за въздействие върху Русия, който той активно използва, за да задържа цените, но тази ситуация доведе до увеличаване на напрежението с Русия, а също така създаде възможности за политическа корупция, твърдят авторите на материала.

По този начин Москва и Брюксел наистина споделят интереса от елиминирането на „транзитния риск, свързан с Украйна“ от търговията с газ между тях и това елиминиране се осъществява именно чрез изграждането на нови газопроводи - и когато следващият канал за доставка бъде завършен, анализаторите са убедени, че енергийната сигурност на Европа само ще се засили ...

Разбира се, в икономически план Северният поток 2 няма да мине без последствия, продължават експертите. Според Ноел и Чонг Украйна ще ги почувства в две различни области: първо, украинският оператор на GTS, който обслужва газопроводи в страната, ще загуби значителна част от транзитните си приходи (според авторите в периода от 2021 г. до 2024 г. приходите на компанията ще бъдат намалени с 400 до 500 милиона долара годишно); и второ, с намаляването на обема на транизит, фиксираните разходи за инфраструктурата на газопровода ще бъдат прехвърлени на потребителите на газ.

Същото ще важи и за недостатъчно използваната газова инфраструктура в Словакия, Австрия и Чехия, която също ще бъде засегната от намаляване на обема на транзита: поради допълнителни разходи, които според авторите трябва да възлизат на около 650 милиона долара на година общите оперативни разходи могат да достигнат 1,2 млрд. долара годишно.

Украйна трябва да се адаптира към завършването на „Северен поток 2“ по такъв начин, че да получи максимално възможната полза за собствената си икономика, като същевременно задълбочи интеграцията си в европейската енергийна система, смятат Ноел и Чонг. Берлин и Париж трябва да поемат инициативата по този въпрос, сключвайки „стимулиращ договор“ с Киев, който ще спомогне за изглаждането на прехода към „новата ера, която ще дойде след завършването“ на газопровода, съветват експертите.

Според авторите новата съвместна газова стратегия за Европа и Украйна трябва да бъде изградена на три стълба. Първият - и най-важният - от тях трябва да бъдат мерки за намаляване на оперативните разходи на украинската газотранзитна система, пишат анализаторите.

„Тази система е твърде голяма. Неговият размер трябва да бъде намален поне наполовина, а броят на персонала - с четири пъти, твърдят авторите. - Създаването на компактна и ефективна газопроводна система ще бъде от полза за украинската икономика, като осигури по-ниски тарифни ставки за газ и повиши надеждността на доставките.

Ако Украйна успее да запази част от транзита за себе си - и ние вярваме, че ще успее - тогава е възможно с новата система да получи дори по-голяма рентабилност от сегашната. И накрая, една по-ефективно управлявана транзитна система ще даде възможност на Украйна да предостави на европейските търговци на енергия, желаещи да получат достъп до големите съоръжения за съхранение на газ в западната част на страната, с по-евтини и по-качествени услуги. “

Дори след пускането в експлоатация на "Северен поток 2", "Газпром" най-вероятно ще трябва да доставя 20 до 25 милиарда кубически метра газ през Украйна, предполагат Ноел и Чонг. По този начин, според експертите, Киев може да продаде капацитет на газопровода на Русия, за да покрие базовото си натоварване с възможност за рязко увеличаване на доставките при значително по-високи тарифи в случай на нарастване на пазарното търсене.

Такива споразумения, от една страна, биха могли да гарантират на Украйна минимален годишен доход, като същевременно лишат Русия от стимула да инвестира в изграждането на допълнителни газопроводи към Европа през Черно море, а от друга, ще позволят на Киев и Москва да получават доходи заедно в онези времена, когато европейският пазар става особено печеливш.

Като част от такава стратегия ЕС може да осигури капитал за модернизация на инфраструктурата чрез Европейската инвестиционна банка или Европейската банка за възстановяване и развитие. Освен това Брюксел би могъл допълнително да насърчи Украйна да модернизира бързо своята газопроводна система, като предложи на Киев плащания в брой за период от 10 години, като те с всяка година намаляват. По подобни методи - макар и „по-малко щедри“ - Европейският съюз би помогнал за намаляване на газовата инфраструктура на Словакия и Чехия, твърдят авторите на материала.

Вторият стълб на стратегията е да се предостави възможност на всички вносители на руски газ в ЕС, в рамките на техните договори, да получат закупените от тях ресурси чрез Украйна, пишат Ноел и Чонг. Анализаторите смятат, че колкото по-близо са клиентите на Газпром до украинската граница, толкова по-вероятно е да използват тази възможност - особено ако украинските газопроводи станат по-ефективни.

Предоставяйки на всички купувачи избор на точка за доставка, Брюксел и Киев ще могат не само да привлекат транзитен обем за Украйна, но и да подкрепят движението на газ от изток на запад в Централна Европа, казват експертите.

И накрая, третият стълб на стратегията може да бъде активно популяризиране на украинските подземни газохранилища сред европейските търговци, смятат авторите. В този смисъл европейското законодателство за укрепване на надеждността на доставките на газ може да бъде изключително ценно: участниците на пазара, използващи „Северните потоци“, могат да бъдат накарани да се застраховат срещу прекъсвания на доставките, включително чрез натрупване на резерви. Според тях Украйна би могла да удовлетвори увеличеното търсене.

Киев трябва да се откаже от стратегията си за "максимален натиск" и опитите да извива ръцете на Берлин с ръцете на Вашингтон - "сякаш Германия в конфликта между Русия и Украйна е на страната на Москва", подчертават Ноел и Чонг. Що се отнася до Брюксел, тъй като „Северен поток 2“ е разумен проект от гледна точка на Европа и няма да има сериозни последици в стратегически план, той трябва само да помогне на Украйна да се адаптира към новите икономически реалности, препоръчват експертите.

„Не поддалата се на натиска от Вашингтон Германия, по-рано показа, че приема стратегическата автономия на Европа много сериозно“, обобщават авторите. „Сега е време тя да се възползва от тази автономия и да започне да работи с Украйна по стратегия за ерата след Северния поток 2.

Превод: ЕС