/Поглед.инфо/ „Изгарянето на Корана е законен, но неуместен акт." Така шведските власти реагираха на поредния скандал в отношенията между Стокхолм и Анкара, който нарани чувствата на много мюсюлмани. Как президентът Ердоган ще отговори на това? И как влошените отношения между Швеция и Турция ще повлияят на разширяването на НАТО на север и изток?

В събота близо до турското посолство в Стокхолм представители на крайнодясната партия "Твърд курс" организираха митинг с изгаряне на Корана. Отбелязва се, че инициаторите на акцията са получили разрешение за провеждането му от шведските власти. Турското външно министерство се обърна към шведските власти с призив да предприемат мерки за предотвратяване на тази акция още преди да е започнала, но се оказа, че не е чуто.

В отговор на това пред генералното консулство на Швеция в Истанбул се проведе мащабен протестен митинг, по време на който турски активисти предизвикателно изгориха шведското знаме. Според турски медии, след изгарянето на националния флаг на Швеция, участниците в митинга са се молили, докато са чели Корана. На следващия ден в Анкара се проведе нов протест.

Припомняме, че антитурските акции в шведската столица продължават вече втора седмица. На 12 януари в близост до сградата на кметството на Стокхолм кюрдска група окачи чучело на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Британският вестник „Гардиън“ съобщи, че във връзка с този инцидент в турското външно министерство е бил извикан шведският посланик в Анкара.

На фона на тези събития турският лидер каза, че отношенията между Турция и Швеция могат да станат много по-напрегнати, ако Стокхолм не предприеме действия срещу Кюрдската работническа партия (ПКК), която в Турция се смята за терористична. Той също така подчерта, че Стокхолм и Хелзинки са отказали да екстрадират около 130 терористи, въпреки че това е едно от условията Анкара да ратифицира молбата за членство на тези страни в НАТО.

Турските власти също така отмениха посещението на шведския министър на отбраната Пол Йонсон, планирано за 27 януари в републиката, каза турският министър на националната отбрана Хулуси Акар. Според него причината са антитурските действия в Стокхолм и нежеланието на шведските власти да предприемат съответни мерки в това отношение.

В същото време изгарянето на свещената книга на мюсюлманите - Корана - предизвика силна реакция не само в Турция, но и в други страни. По-специално, гневни реакции бяха отбелязани в Саудитска Арабия, Йордания, Мароко, Кувейт, а също и в Русия. Така ръководителят на Чечня Рамзан Кадиров осъди инцидента, отбелязвайки, че с този акт всички замесени са се обрекли на вечно проклятие.

В Руската православна църква изгарянето на Корана беше наречено "акт на недопустим вандализъм". От РПЦ отбелязват още, че оскверняването на свещени предмети е насочено еднакво срещу всички вярващи и е опит за налагане на мироглед, в който няма място за уважение към светинята, независимо към коя религия принадлежи.

Шведският външен министър Тобиас Билстрьом заяви в „Туитър“ че „ислямофобските провокации са ужасни“. Според него в Швеция е разрешена "широка свобода на изразяване", но това не означава, че властите в страната споделят всички тези мнения. По-късно шведският премиер Улф Кристерсон направи подобна оценка, като отбеляза, че свободата на словото е основна част от демокрацията, но това, което е законно, не е непременно уместно.

Турското външно министерство на свой ред също остро осъди изгарянето на Корана в Стокхолм близо до турското посолство и призова шведските власти да предприемат конкретни стъпки за борба с тероризма.

В тази връзка сенатор Алексей Пушков отбеляза, че сега Турция е подложена на изпитание за възприемане в света като важна и най-важното автономна политическа сила. Според Пушков, ако всичко се ограничи до протести, възмутени изявления на турското външно министерство и заплахи срещу Швеция от турски депутати, тогава ще е ясно, че Швеция е спечелила.

Според него единственият отговор, потвърждаващ сериозността на намеренията на Турция, би бил блокиране на влизането на Швеция в НАТО и възможността за пазарлък под формата на получаване на „компенсации“ от САЩ под формата на доставки на най-новите военни самолети за Турция би била от полза за нея, но „няма да поправи, че е нанесен удар по имиджа на Турция на световната сцена“. Това е особено вярно, ако след всички заплахи и решителни изявления по въпроса за приемането на Швеция в НАТО Ердоган отстъпи.

Освен това, според експертите, Русия трябва да следи отблизо поведението на Ердоган в настоящата ситуация, тъй като именно неговите действия в близко бъдеще ще определят по-нататъшната съдба на разширяването или неразширяването на Алианса на север и изток.

Политологът Андрей Кортунов също отбеляза, че "отново сме изправени пред ценностен конфликт". „За шведите свободата на изразяването е абсолютна ценност, така че те биха могли да изгорят всяка друга свещена книга. За Турция и много други страни подобен акт е предизвикателство към традиционните ценности и абсолютно неприемливо поведение“, каза той.

„Особеността на настоящата ситуация е, че турският президент Ердоган скоро ще има избори. Кампанията няма да е лека заради икономическите проблеми в страната. Сега мисля, че турското ръководство активно ще популяризира тази тема, за да разпалва антизападните настроения. А самите избори със сигурност ще се превърнат в гласуване на въпроса кои са основните ценности за турците: западни или традиционни“, твърди политологът.

Отговаряйки на въпрос за бъдещите перспективи за влизане на Швеция в НАТО, Кортунов смята, че „Ердоган ще се опита да блокира този процес известно време, тъй като не всички искания на Анкара са изпълнени от Стокхолм“. „В крайна сметка вярвам, че шведите и финландците, с помощта на американците, все пак ще прокарат този въпрос. Но този инцидент ще послужи като още един аргумент за турците да забавят влизането на шведите в НАТО“, отбелязва експертът.

В същото време ориенталистът Кирил Семьонов добавя, че "последните събития в Стокхолм дават на Турция още един аргумент за демонстриране на злонамереността на Швеция не само към турците, но и към целия ислямски свят". „Освен това шведските власти не се намесиха в акцията пред турското посолство, така както не се намесиха в дейността на кюрдските радикални формации в страната. Всичко това Анкара ще използва като аргументи за антитурската политика на Швеция“, смята експертът.

„Но това ще бъде актуално до провеждането на президентските избори в Турция. В бъдеще Турция ще стане по-конструктивна относно перспективите за влизане на Швеция в НАТО. Но отново, ако шведите изпълнят определени условия“, каза източникът.

„Напълно възможно е при тези условия всеки да се стреми към компромиси, за да стане факт влизането на Швеция в НАТО. Например ще бъдат екстрадирани не 130 членове на ПКК, а 30 или ще бъдат депортирани в трета страна и прочее. Въпреки че е ясно, че Турция ще настоява за изпълнение на нейните условия за противодействие на радикалните формации “, казва Семьонов.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com