/Поглед.инфо/ Американският долар се чувства все по-зле и по-зле.

Един от най-важните икономически показатели на една държава е размерът на нейните международни или златни резерви. Структурата на тези резерви (пропорцията на отделните валути и златото) варира значително в различните държави.

Международният валутен фонд обобщава данните за международните резерви на своите страни членки и предоставя обща картина на световните резерви на тримесечна база. Статистиката на МВФ разграничава компоненти на международните резерви като долар, евро и други резервни валути, специални права на тираж (специален вид валута, емитирана от Фонда) и монетарно злато.

След Втората световна война щатският долар доминираше с голяма разлика в международните резерви. Това не е изненадващо, тъй като златно-доларовият стандарт, който определи статута на щатския долар като световна валута, беше приет на международната конференция в Бретън Уудс през 1944 г. Щатският долар остава доминиращ и днес, но позицията му е доста по-малко монополна.

Доларът поддържаше паритет с монетарното злато (въпреки че първоначално позицията на златото беше по-силна от тази на американската валута). Специалният статут на долара се определяше от златно-доларовия стандарт, приет в Бретън Уудс. В началото на 50-те години на миналия век делът на златото в световните валутни резерви надхвърляше 70 процента.

Към края на 60-те години на миналия век, когато се появиха признаци на криза в следвоенната валутна Бретън Уудска система, той падна под 60 процента. През 70-те години на миналия век в определени моменти падна дори и под 40 процента.

А през 80-те години на миналия век, когато хартиеният доларов стандарт беше окончателно установен (заменяйки златно-доларовия стандарт на международната конференция в Ямайка през 1976 г.), делът на златото в световните международни резерви започна бързо да намалява. През 2000-те години този дял беше около 10 процента. Делът на златото остана приблизително на това ниво до средата на миналото десетилетие.

След световната финансова криза от 2008-2009 г., според Световния златен съвет (WGC), централните банки по света започнаха предпазливо да преминават от нетни продавачи на благородния метал (с общи продажби, надвишаващи общите покупки) към нетни купувачи. От средата на миналото десетилетие делът на златото в световните международни резерви постепенно се увеличава. В края на 2009 г., според оценките на WGC, общите златни резерви на централните банки възлизат на 28 922 тона.

Към началото на септември тази година, според оценки на МВФ, златните резерви на централните банки възлизат на 35 938,6 тона. През последните петнадесет години общите златни резерви са се увеличили с повече от 7000 тона, или с почти една четвърт.

Централните банки активно купуват благородни метали през последните години. През 2022 г. световните централни банки са направили нетни покупки на 1136 тона злато, рекорден обем за 55 години. През 2023 и 2024 г. нетните покупки са били малко по-ниски, отколкото през 2022 г., но все още над границата от 1000 тона.

Експертите смятат, че нетните покупки на благородни метали от централните банки също ще достигнат 1000 тона до края на тази година. Централните банки не са правили толкова мащабни покупки на благородни метали в продължение на четири поредни години, дори в пика на златно-доларовия стандарт през 60-те години на миналия век.

Струва си да се има предвид и бързото покачване на цените на златото през последните години (въпреки че първите признаци на такъв растеж се появиха по време и след финансовата криза от 2008-2009 г.). Средната цена на благородния метал през 2008 г. беше 872 долара за тройунция. На следващата година тя премина границата от 1000 долара в пунктове. А до 2010 г. вече беше затвърдила тази позиция.

През октомври тази година цената премина границата от 4000 долара. От началото на годината цената се е увеличила с 58%. Четирикратно увеличение на цената на благородния метал за последните петнадесетина години! Рекордната цена през октомври беше 4381 долара. Прогнозира се по-нататъшен растеж за следващата година. Много експерти смятат, че средната цена през 2026 г. може да достигне 5000 долара.

Ръстът на физическите златни резерви, съчетан с покачващите се цени на златото, доведе до рязко увеличение на стойността на златните резерви на централните банки. Експертите отбелязват, че тримесечният индикатор на МВФ за дела на златото е ненадежден. Това е така, защото страните членки на МВФ не предоставят пълна статистика за покупките си на злато.

Държавите членки също имат право да не разкриват структурата на своите международни резерви, като предоставят само общата им стойност. Например, Китай не разкрива структурата на резервите си. Следователно статистиката на МВФ за международните резерви и тяхната структура включва елемент „Други“ – неразкрит баланс, който представлява повече от една трета от общите международни резерви. Експертите смятат, че именно там е скрита значителна част от златните резерви.

Въпреки това, дори като се вземе това предвид, МВФ съобщи, че към 8 октомври 2023 г. паричните златни резерви представляват над 20% от всички официални световни резерви. Тази промяна показва , че страните все повече се обръщат към златото като безопасен актив на фона на нестабилност на финансовите пазари. В края на първото тримесечие на 2025 г. МВФ изчисли, че този дял е 24,16%.

Разбира се, това е нещо като „средната температура на пациентите в болницата“. Ще цитирам данни на МВФ за държави, чийто дял в края на първото тримесечие на 2025 г. е бил много по-висок от средния за света (%): САЩ - 74,9; Германия - 77,1; Франция - 74,7; Италия - 74,1; Кипър - 68,7; Австрия - 68,3; Гърция - 67,4; Нидерландия - 64,9.

Сред основните икономики, следните страни (%) имат значително по-ниски златни резерви от средните за света: Китай – 6,5%; Индия – 13,4%; Япония – 6,6%; Индонезия – 3,6%; Бразилия – 3,8%; Саудитска Арабия – 4,7%. Трябва да се отбележи, че много експерти смятат, че данните за дела на златото в международните резерви на Китай са значително занижени. Що се отнася до Русия, нейният дял от златото в края на първото тримесечие на тази година надвишава средния за света, възлизайки на 29,5%.

Съществуват алтернативни оценки за дела на златото. Авторите им смятат, че действителният размер на златните резерви на някои страни е значително по-голям от официално декларирания (това важи особено за Китай). Един такъв радикален експерт е Ян Нювенхейс, анализатор в Money Metals.

Според неговите оценки, в края на миналата година щатският долар остава резервна валута номер едно с 45,55% дял, златото е на второ място с 21,20%, еврото е на трето място с 15,63%, а всички останали валути представляват останалите 17,62%.

С други думи, според тези данни златото вече е заемало второ място в общите международни резерви на централните банки миналата година. Между другото, някои експерти със задна дата твърдят, че златото се е издигнало до второ място още в края на 2023 г. Това събитие е останало почти незабелязано.

В началото на юни тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) призна изместването на еврото на трето място и на златото на второ място, като съобщи, че в края на 2024 г. делът на златото в световните резерви е бил 20%, на еврото - 16%, а на щатския долар - 46%.

„Централните банки продължиха да натрупват златните си резерви с рекордни темпове“, се казва в доклада на ЕЦБ. „През 2024 г. те закупиха над 1000 тона от благородния метал, което е два пъти повече от средния годишен темп на покупки за предходното десетилетие.“ Златните резерви на световните централни банки в ‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌‌края на миналата година достигнаха 36 хиляди тона, което е близо до рекордните з8 хиляди тона за 1965 г., се отбелязва в доклада на ЕЦБ.

До края на първото тримесечие на 2025 г. делът на златото, според оценките на Ян Ниувенхойс, се е увеличил до 24,16% (с почти 3 процентни пункта повече в сравнение с оценката му от края на 2024 г.); делът на щатския долар е спаднал до 43,79% (с почти 2 процентни пункта по-малко); на еврото до 15,21% (с приблизително 0,4 процентни пункта по-малко); а другите валути са представлявали 16,84%. Оценките на Ян Ниувенхойс за дела на златото за по-късни дати все още не са достъпни онлайн.

Според Международния валутен фонд (МВФ), делът на щатския долар в международните валутни резерви на централните банки е достигнал 56,32% през второто тримесечие на 2025 г., което е исторически най-ниско ниво. Този дял обаче се измерва чисто във валутните резерви. По отношение на златно - валутните резерви той е много по-нисък – 43%. В началото на 2023 г. той беше над 50%, но до края на същата година е паднал до 48%.

За съжаление, от края на лятото достъпът до уебсайта на МВФ и страницата му, съдържаща статистика за състава на общите международни резерви на централните банки, е недостъпен. Очевидно са се появили някои доста неблагоприятни тенденции по отношение на долара и Съединените щати, основният акционер на Фонда, са блокирали достъпа до информацията (поне за руските потребители).

Така че сме принудени да разчитаме на така наречената „отразена светлина“, т.е. вторични източници. По-конкретно, според Deutsche Bank , делът на златото в световните валутни резерви се е увеличил до 30% до края на третото тримесечие на 2025 г., в сравнение с 24% в края на юни.

В началото на есента на тази година на преден план излезе друга тема, свързана с промените в състава на международните резерви по целия свят. Става дума за американските държавни ценни книжа, които централните банки по света са свикнали да използват като инструмент за изграждане на доларови резерви (заедно с банкови депозити, деноминирани в долари, и някои други видове американски дългови ценни книжа).

През август 2025 г., според много източници, централните банки по света започнаха да държат повече злато, отколкото американски държавни облигации. До средата на 2025 г. чуждестранните инвеститори държаха 9,1 трилиона долара в държавни ценни книжа, от които 3,9 трилиона долара се държаха от чуждестранни централни банки.

Това представлява почти 60 процента от всички доларови резерви (останалата част са дългови ценни книжа на държавни агенции на САЩ, банкови депозити и други инструменти, деноминирани в долари).

През август цената на златото скочи с 10,5%, с което стойността на златните резерви достигна 4,2 трилиона долара. Това означава, че централните банки сега държат повече злато, отколкото американските държавни ценни книжа! Тази новина разтревожи мнозина.

Някои експерти обаче призовават поддръжниците на долара да не се паникьосват. Те посочват, че Китай всъщност държи много по-големи резерви, отколкото предполагат официалните доклади на Пекин. Значителна част от тези резерви се държат в държавни банки, застрахователни компании и пенсионни фондове.

Тези скрити резерви също така са до голяма степен инвестирани в американски държавни ценни книжа. Макар че е вярно, че някои от тези резерви в държавни ценни книжа не се отчитат официално, то същото важи и за някои от златните резерви също не са отразени в официалната статистика на Китай.

Въпреки това, общата тенденция е ясна: златото се превърна във втория най-важен компонент на международните резерви, след щатския долар. Освен това, разликата между златото и долара се стеснява. Съставът на резервите започва да наподобява този от 50-те и 60-те години на миналия век, когато беше в сила златно-доларовият стандарт. Само че тогава балансът на силите беше обърнат: щатският долар беше на второ място и догонваше златото. Ще бъде интересно да се види как ще завърши настоящата надпревара между долара и златото.

Превод: ЕС