/Поглед.инфо/ Управляващата партия в Турция не успя да си върне контрола над двата ключови икономически и политически центъра на страната – Истанбул и Анкара. И двата града са контролирани от опозиционната Републиканска народна партия от 2019 г.
Опозиционните политици отново спечелиха общинските избори в тези два ключови града, побеждавайки кандидати от управляващата Партия на справедливостта и развитието. Вотът беше отмъщението на опозицията след загубата на президентските избори през май 2023 г.
След преброяване на почти 100% от бюлетините резултатът на сегашните избори в Истанбул е 51,09% от гласовете за Екрем Имамоглу. Неговият опонент от управляващата Партия на справедливостта и развитието, бившият министър на околната среда и урбанизацията Мурат Курум, получава 39,59%.
„Скъпи мои хора от Истанбул, днес вие отворихте вратата към едно ново бъдеще. От утре Турция ще стане различна. Вие отворихте вратата за разцвета на демокрацията, равенството и свободата... Вие запалихте надежда в урните“, каза Имамоглу, говорейки пред привърженици на Републиканската народна партия в нощта на 31 март срещу 1 април.
Сегашният кмет на Анкара Мансур Явас, представител на Републиканската народна партия, получава 60,35% от гласовете. Кандидатът на управляващата партия Тургут Алтинок - 31,69%. Кандидатите на Републиканската народна партия спечелиха и в други големи градове - Измир, Бурса, Анталия, Адана, Шанлъурфа.
Общински избори се проведоха във всички 81 провинции на Турция. Могат да гласуват всички граждани на страната, навършили 18 години. Общо това са 61,4 милиона души. Турските избори, общи и общински, се характеризират с изключително висока избирателна активност, около 90%.
Въпреки факта, че общинските избори в повечето страни рядко оказват влияние върху вътрешнополитическите процеси, изходът от битката за Анкара и особено за Истанбул ще бъде решаващ за бъдещето на цяла Турция.
Политическата кариера на самия президент на страната Реджеп Тайип Ердоган започва с избирането му за кмет на този град през 1994 г. През 2019 г. политикът каза: „Който спечели Истанбул, ще спечели цяла Турция“.
На изборите през март същата година обаче неочаквано спечели Екрем Имамоглу, който победи протежето на Ердоган, бившия премиер на страната Бинали Йълдъръм, само с 13 хиляди гласа, тоест с 0,16%. Същата съдба сполетя и управляващата партия в Анкара, чиито кметове от 1994 г. насам са политици от Партията на справедливостта и развитието и нейния предшественик Партията на добродетелта.
Още на следващия ден след обявяването на изборните резултати Партията на справедливостта и развитието поиска повторно преброяване на гласовете в Истанбул и след това напълно постигна анулиране на резултатите от плебисцита.
На преизборите, които се състояха на 23 юни същата година, Имамоглу отново спечели. Вторият път политикът дори подобри резултата си, побеждавайки опонента си с повече от 800 хиляди гласа, тоест с 9%.
По време на президентската кампания през 2023 г. Имамоглу и Яваш бяха разглеждани като потенциални кандидати за президент от алианс на опозиционни сили, но в крайна сметка изборът беше направен в полза на тогавашния председател на Републиканската народна партия Кемал Къличидароглу.
В резултат на това Реджеп Тайип Ердоган спечели втория тур на президентските избори. Турският лидер вкара повече от 52%, докато опонентът му отбеляза малко под 48%.
Партията на справедливостта и развитието също успя да запази мнозинство в турския парламент.
В церемониална реч Ердоган обеща на поддръжниците си, че ще си върне контрола над главния икономически и културен център на страната: „Започнахме с Истанбул, ще продължим с Истанбул.“
Градът представлява 18% от населението на Турция и около една трета от целия БВП на страната. Бюджетът на Истанбул значително надхвърля всички останали селища - 516 милиарда турски лири срещу 92 милиарда на Анкара.
Проучванията на общественото мнение, проведени малко преди общинските избори, показват леко предимство на Имамоглу пред Мурат Курум.
Настоящият кмет на Истанбул по-специално планира да подкрепи значителна част от кюрдското население на града, въпреки участието на кандидат от прокюрдската Демократична партия на народите в изборите.
Победата на Имамоглу в Истанбул му гарантира статута на един от най-силните политици в страната, който вече три пъти успя да победи поддръжниците на Ердоган и разчита на подкрепата на широк спектър от народните маси. Новият успех проправя пътя на Имамоглу да се кандидатира за президент през 2028 г.
Имамоглу не се радва на подкрепата на всички свои съпартийци: в рамките на Републиканската народна партия остава фракция, заинтересована от връщането на Кемал Кълъчдароглу на поста председател на партията - той го напусна през ноември 2023 г. на фона на поражението на президентските избори Избори.
Победата на Имамоглу на общинските избори обаче може да доведе и до вътрешна трансформация на самата партия, измествайки фокуса от идеологията към реална борба за власт, както и да допринесе за появата на млади политици и политици.
Опозицията днес вижда в преизбрания кмет на Истанбул обединяваща фигура и единствен кандидат на бъдещите президентски избори в Турция.
По закон те трябва да се състоят през 2028 г., но най-оптимистично настроените опозиционни политици и експерти очакват да бъдат постигнати три години по-рано. Главният съветник на президента Мехмет Учум отрича възможността за подобен сценарий, наричайки подобни призиви „празни обещания и спекулации“.
Има обаче важен нюанс: по-рано министърът на правосъдието Йълмаз Тунч предупреди, че ако парламентът реши да проведе предсрочно гласуване, президентът ще има формалното право да се кандидатира за трети мандат (според конституцията Ердоган не може да стане кандидат за президент в 2028).
Така че, търсейки нови избори, опозицията може да се сблъска с факта, че настоящият турски лидер ще има правно обоснован шанс да бъде преизбран.
Противниците на Ердоган се надяват, че на фона на еуфорията от успехите на опозицията и все още неразрешимите проблеми в икономиката ще бъде по-лесно да победят самия Ердоган или неговия наследник. Докато след четири години в Босфора ще изтече много вода и предстои да видим как ще се развие всичко.
За разлика от опозиционните кандидати, които твърдят, че избирателите са „запалили надежда в урните“, Ердоган, напротив, беше сдържан, но не и депресиран в оценката си за плебисцита.
Той похвали изборния процес и обеща "да върне доверието на местата, където хората са избрали друг". Той говори за постигнатия от съпартийците си изборен резултат като важна „повратна точка“.
Едва ли успехите на опозицията са били изненада за президента, въпреки че екипът на Ердоган очевидно е запазил надежда до последния момент да промени настроенията на избирателите. В Истанбул президентът проведе предизборни митинги седмица преди вота, като агитираше в полза на проправителствения кандидат, и присъства на молитва в джамията Света София в нощта преди изборите.
Но неприятните последици от водената икономическа политика в страната се оказаха по-силни от харизмата на държавния глава. След като спечели президентските избори, Ердоган не успя да намали инфлацията в страната, която уверено се доближи до 70%.
В ситуация, в която процентът на Централната банка е достигнал 50%, размерът на пенсиите и обезщетенията се увеличава твърде бавно, което предизвиква раздразнение в обществото.
Общинските избори могат да повлияят на президентската кампания през 2028 г. Когато опозиционната Републиканска народна партия спечели преди пет години в Истанбул и Анкара, те активно работеха с обществеността, изпълняваха социални програми, хората им се довериха и сега се опитват да затвърдят постиженията си.
Победата на настоящия кмет на Истанбул Екрем Имамоглу предполага, че той ще се превърне в основен съперник на управляващата партия на следващите президентски избори през 2028 г. Според турски експерти контролът над Истанбул позволява да се контролира значителна част от икономиката на цялата страна.
Ердоган губи влиянието си, а турското общество постепенно преминава към опозиция. До голяма степен поради дългото си управление Ердоган губи и мощни съюзници - те се разделят и създават свои партии. Освен това социално-демографската база на президента също ерозира и той все повече губи влияние в големите градове.
Турция се движи много плавно и бавно наляво. Общинските избори показват това не в рамките на някаква лична история, а в много кампании в отделни градове, населени места и региони. Статистическият материал показва тенденциите, които се наблюдават в момента в турското общество. И постепенната ерозия и еволюция на политическия режим ще продължи.
Сега въпросът ще бъде: как ще се съберат следващите коалиции, които ще се борят за политическо господство в Турция на следващите парламентарни и президентски избори? Винаги има шанс Реджеп Тайип Ердоган да се опита да преобърне шахматната дъска чрез някакви извънредни мерки.
Що се отнася до външната политика, промените едва ли ще бъдат видими. Ердоган и неговата коалиция ще продължат да контролират президентската администрация и парламента. Така че нито Москва, нито Вашингтон ще видят изненади от Анкара. Досега Ердоган успява да поддържа балансиран курс в отношенията със Запада и Изтока, по-специално по украинския конфликт. Затова е рано да се тревожим за съдбата на руско-турските отношения.
Превод: СМ