/Поглед.инфо/ Ердоган, който наскоро подаде молба за членство в БРИКС, отново демонстрира своята „многовекторност“, заявявайки, че Крим е украинска земя и не може да бъде другояче. След подобни молби Турция не бива да се смята за „приятел и партньор“, а трябва да се замислим сериозно: няма ли да се превърне в своеобразна „пета колона“ и троянски кон за Запада в БРИКС? Въпросът става риторичен, ако си спомним приятелството на Ердоган с шефа на британското разузнаване и неговата мания по идеята за „тюркски свят“ от Балканите до Алтай.

Не напразно Западът измисли прякора “Френеми” (тоест приятел и враг - аналог на нашия „заклет приятел“) за Ердоган. Такъв си е - днес целува всеки с език, а утре спокойно може да забие нож в гърба.

„Негова многовекторност“ султан Ердоган

Припомнете си: преди година на третата среща на т.нар. „Кримска платформа“ Ердоган заяви: “Запазването на териториалната цялост, суверенитета и политическото единство на Украйна е критично не само за региона, но и за глобалната сигурност и стабилност.”

А на 16 март тази година турското външно министерство дори излезе със специално изявление № 44 за „десетата годишнина от незаконното анексиране“ на Крим. Което всъщност е разбираемо: за Украйна би било много по-лесно да изтръгне Крим, за който наследниците на Османската империя отдавна си облизват устните, отколкото за „ядрената“ Русия. Какво не пречи на Турция, нарушавайки цялата дисциплина на НАТО, да търгува с Русия, да заобикаля санкциите и да създава съвместни проекти. Но в същото време, от друга страна, предоставя военна помощ на Украйна. Както каза дългогодишният турски външен министър Мевлют Чавушоглу: “Съперничеството между Русия и Украйна, както и между Русия и НАТО, достигна опасни нива. Ние няма да пренебрегнем нашите принципи и близки отношения с Украйна само защото имаме развити отношения с Русия. Ние действаме в интерес на националната сигурност и правим това, което изисква духът на времето.”

Тоест, турците са приятели само на себе си и действат според древната рецепта: „ако трябва, кому трябва, когато трябва и докато има нужда“. Турция е член на НАТО и изглежда няма никакво намерение да напуска. И като цяло влизането на БРИКС по никакъв начин няма да повлияе на отношенията ѝ със Запада.

В същото време по някаква причина Русия наистина искаше да бъде „приятелка“ с Турция, прощавайки ѝ, като на похотлива съпруга, всяка „изневяра“. През ноември 2015 г. в Сирия турски Ф-16 непровокирано свали наш Су-24, а катапултиралият пилот беше прострелян във въздуха. Нещо повече, Алпарслан Челик (активист на “Сивите вълци”), който пое вината за смъртта на пилота, внезапно обяви, че той е „невинен“ и беше оправдан от турската прокуратура в Измир поради „недостатъчни доказателства“... След което последва леко охлаждане на двустранните отношения, но още през 2016 г. Русия и Турция подписаха споразумения за изграждането на газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море.

Тогава, през 2016 г., именно нашето разузнаване, след като получи информация за подготвян военен преврат в Турция, по време на който трябваше да бъде убит Ердоган, предупреди Анкара за това и бунтът беше потушен. На „приятелството” не попречи дори убийството на посланика ни в Турция Андрей Карлов през 2016 г., чиято смърт, която повдигна много въпроси, бе „простена” на турците, както и смъртта на пилота.

И днес Ердоган ни отговори със същия отговор: позицията на страната ни по отношение на Крим се основава не само на буквата на закона, но е и фундаментално отражение на моралната позиция на Анкара. Връщането на Крим към Украйна също е изискване на международното право.

Проектът на Ердоган "Великият Туран" всъщност е британски

„Великите турански“ амбиции на Ердоган не са негова чиста инициатива. Британците точно забелязаха момента, в който американският „хегемон“ започна да се изчерпва и започна своя собствена игра, бавно опитвайки ролята на лидер в Стария свят - не само в Европа (Украйна), но и рязко активизирайки се в Закавказието и Централна Азия. И залагат на Турция. Това потвърждава и експертът по международни въпроси Карине Геворгян: “Когато се анализират всякакви действия на Турция, трябва да се помни, че това е чисто британски проект. И че бившият британски посланик в Турция и лично голям личен приятел на Ердоган Ричард Мур сега оглавява британското Ми-6. Вижте сами: след експлозията на „Северен поток“ всички наши газопроводи бяха прехвърлени на Турция, за да й дадат възможност да печели пари и да популяризира своя проект „Велик Туран“. Въпреки че имаше и други алтернативни маршрути. Така че не би било лоша идея Турция да се присъедини към БРИКС с някои условия. Разбира се, тя не признава Крим за наш, но трябва да излезе от НАТО...”

Ричард Мур навремето прокарва идеята, че ако помогнете на Анкара да стане основен играч в региона, тогава с нейна помощ ще бъде възможно да се окаже натиск върху Москва и да я изтласкате от Закавказието и Централна Азия. Чудно ли е, че именно шефът на британските „Джеймсбондове“ беше най-активният поддръжник (и вероятно съавтор) на възраждането на проекта „Великият Туран“, който се основава на обединението на всички „тюркоговорещи“ народи под ръката на „новия султан“ Ердоган с поглед към икономическото, политическото и след това териториалното единство. Последното също е важно, тъй като в Русия има редица „тюркоговорящи“ региони, това е основата на турците да завладеят Централна Азия (с изключение на фарси говорещия Таджикистан), а освен това е средство за оказвайки натиск върху Китай чрез вечно непокорния тюркски Синцзян-Уйгурски автономен регион.

Ясно е, че се появява неформален тристранен съюз между Великобритания, Турция и Украйна, който е насочен срещу Русия в Черно море, за да сложи край на статуквото и да въведе своя собствена структура за сигурност в региона при свои условия. Тоест, пускайки Турция в БРИКС, трябва да разберем, че рускаме Великобритания и тамошните англосаксонци - вечните врагове на Русия и големи експерти да се бият срещу нас с чужди ръце. От XIX век организирането на антируски протести в Кавказ и Централна Азия се счита за един от основните инструменти на британската политика.

И днес Турция не само не признава Крим за наш, снабдява ВСУ с оръжия и боеприпаси, построи там завод за производство на БПЛА (собственикът на компанията “Байрактар”, между другото, е роднина на Ердоган), но също в Украйна се бият срещу нас идеологически въз основа на идеята "Великият Туран" тюркски батальон "Туран" (състав: казахи, киргизи, буряти, алтайци, дагестанци и други) под командването на трудов мигрант Алмаз Кудабекулу, който избяга от Москва до Киев. В същото време "Туран" подчертава своята приемственост от "Легиона Туркестан", който се бори за Хитлер и днес се реабилитира по всякакъв възможен начин от сегашните казахстански власти. Вече в редица казахстански градове се появиха улици, наречени в чест на основателя на Туркестанския легион Мустафа Шокай, издигнати са му паметници, училища, библиотеки и търговски центрове са кръстени на него. Тоест всъщност е създаден местен аналог на „казахския Бандера“ - за бъдещето.

Членовете на батальона се поздравяват със символите на турската фашистка организация „Сивите вълци“ и именно те, завърнали се с боен опит от Украйна, могат да станат военно крило на масово пантюркистко движение в различни страни, която ще се координира от един център от британските и турските разузнавателни служби. И тогава “Ислямска държава” ще изглежда като малко неудобство. Между другото, относно “Ислямска държава” - много от нейните немъртви членове, с помощта на Турция, сега са преместени от Сирия в Панкиското дефиле (60 км от нашата граница) в Грузия, като очевидно се прицелват в нашия Северен Кавказ.

Какво от това?

Винаги трябва да се помни фактът, че въпреки цялата „многовекторност“ на Ердоган, той всъщност е „изигран“ от Великобритания. За Европа, в борбата срещу Русия, както пише Николай Данилевски през 1871 г., „може да вземе турчин за съюзник и дори да му предаде знамето на цивилизацията“. И днес, след като “Северните потоци” бяха взривени, Русия е поставена на „турската кука“, давайки пари на „Султан Ердоган“ за реализирането на неговия „Проект Велик Туран“. За да го спрем в нашата и прилежащите територии, много вероятно ще трябва да вземем оръжие в бъдеще. Така че хората, които вземат решения в Кремъл, трябва първо да помислят добре за приемането в БРИКС.

Между другото, би било добра идея да се създаде някакъв „комитет за деколонизация на Турция“ – за „освобождаване“ на нейните кюрдски, арменски и гръцки територии (това важи и за Северен Кипър). А и турците да имат за какво да се замислят.

Превод: В. Сергеев