/Поглед.инфо/ Така наричаната “хибридна война”, дошла на мястото на “студената” война, предвижда проникване в политическите, икономическите и социалните структури на страните-противници. Въздействието върху тях е с хуманитарни методи: пропагандна обработка на населението, отглеждане на определен род елити, икономически санкции, обществена и културна изолация.

Подобен подход към решението на политическите противоречия цели да разклати основите на обществото, за да го отслаби, за да снижи имунитета му, изразявайки се с популярните днес термини, преди внедряването в неговите структури на едни или други чужди тела. В страните със слаба “имунна система” (размер на територията, численост и състав на населението, икономика и армия) подобни методи са доста ефективни. Примерите са доста: Украйна, Киргизстан, Молдова, Беларус, Ирак, Либия... В случая с Русия нещата са малко по-различни. Без съмнение инжекциите с “демокрация и либерализъм” и тук си вършат работата= възбуждат “прогресивно настроената общественост”, “креативната класа” претендира за властта, вземайки като пример лозунга от средата на 80-те години: “Партийо, дай да поуправлявам!” . Впрочем Грузия и Армения нагледно демонстрират как свършва подобно управление.

Русия в този смисъл е остров или дори цял континент на спокойствието и стабилността. Жалко, че някои нейни граждани не разбират и не ценят това. Именно това обстоятелство - спокойствието и стабилността - дразни много недоброжелателите на Русия. Те биха искали да видят Русия в огъня на междуособиците и разприте, в унизено положение бродеща по света с протегната ръка, страна, която не помни своето минало и не виждаща каквото и да е светло бъдеще. Впрочем, много такива недоброжелатели, изливащи жлъч по адрес на Русия, преживяват именно в тези страни от постсъветското пространство, които сами в момента пребивават в подобно положение: бродят по света с протегната ръка и не знаят как да свържат двата края. А доскоро те смятаха, че именно те хранят Русия. И че без тях Русия ще пропадне, ще погине и ще прекрати съществуването си. А сега, след години, всички ходят в Русия, за да преживеят! Но и досега те са “доброжелатели” на Русия, уповават се на това САЩ и ЕС с общи усилия да довършат най-накрая тази злобна “руска мечка” и тя да се разсипе на множество малки “мечета”, които като в цирк да се борят помежду си за коричка хляб под погледа на западната публика.

Но всички тези ориентирани към Европа русофоби някак си забравят, че Русия не е страна от “третия” или “четвърти” свят, която няма как да отговори на заплахи или още повече на агресия. Спомняйки си случващото се сега по света (повсеместно политическо напрежение, войни, епидемия, икономическа криза) и желанието на много русофобски правителства по всякакъв начин да въвлекат Русия в някаква война, може да се предположи, че в определен момент Русия все пак ще трябва да извади оръжие. Всички трябва ясно да си дават сметка, че Русия има маса възможности да призове към ред или дори да подложи под общ знаменател всички, които мечтаят да преминат с танкове по Червения площад, да си присъединят Смоленска или Ростовска област, тези, които така увлечено търсят подходящи според тях думи за преименуване на Русия, например, в Московия или нещо от рода. Както се казва, страхувайте се от желанията си, защото понякога се сбъдват.

Подобен род дейци и различни провокатори забравят, че Русия като страна-привърженик на съблюдаването на нормите на международното право, в съответстване с всички актове на международното законодателство, могат да обявят война на една или друга държава. Да. Истинска война! При това всички подобаващи правила ще бъдат съблюдавани: в МВнР ще бъде извикан посланикът на съответната държава и ще му бъде връчена нота, в която ще се съобщи за това, че Руската Федерация обявява война на въпросната държава. Това е.

Това не значи обаче, че многочислени колони руска бронирана техника веднага ще започнат да пробиват граничните заграждение, смазвайки по пътя си всичко, върху което попаднат... А пехотата, строила се във верига, ще премине в пеша атака с автомати в ръце. Може би, когато граничарите на тази държава разберат, че Русия им е обявила война, “горещата фаза” на войната вече да е приключила и на тях, граничарите, дори няма да им се налага да надяват бронираните жилетки. Всичко ще стане доста бързо. За това е достатъчно да нанесем определено количество прецизни удари по обектите на управление и лицата, определящи политиката на въпросната държава. Възможни са и удари по складове с въоръжение, военни летища, складовете за частна авиационна техника (за да не драснат зад граница гореспоменатите лица), по местата, където се намират най-опасните въоръжени части. Русия има техническите възможности за това.

При това гражданската инфраструктура няма да бъде подложена на въздействие. Няма никаква нужда от това. Всъщност страната, както си е живяла, ще си живее и занапред с единствената разлика, че новото политическо и военно ръководство на дадената държава ще има ясна представа що е то да воюваш с Русия и що е то, когато Русия воюва с теб.

Съдейки по това как така наречените “цивилизовани страни” общуват и се обръщат към Русия, може да се направи извода, че никакъв повече или по-малко равноправен диалог между въпросните страни не се предвижда в обозримо бъдеще. Как иначе да се обяснят непрекъснатите обвинения, сипещи се върху Русия по всякакъв повод и без повод, а също така безкрайните безсмислени икономически санкции: ту за поредното измислено отравяне на опозиционер, ту за омръзващия “Северен поток-2”, ту за войната в Кавказ, ту за нова планирана употреба на “химическо оръжие” в Сирия, след което отново ще започнат да удрят Беларус, отравяйки едновременно бог знае кого. Въпросът е кой този път ще тормози британското разузнаване? Вероятно ще бъде някой белоруски опозиционер. Хубаво е, че там днес те са безброй - изборът е богат, грешка не се очаква.

Но някой ден това трябва да приключи. Подобно положение не може да е завинаги. Съдейки по всичко, “образът на победата”, който си представят западните “кукловоди” е свалянето на Путин. Според тях само Путин “да си ходи” (по всякакъв начин), веднага Русия ще рухне или ще попадне в ръцете на поредния Горбачов или Елцин (Западът ще помогне) и ще се разпадне по същия начин, както СССР навремето. Заради постигането на тази заветна цел Западът е готов известно време да търпи неудобствата с присъствието на световната политическа арена на този злобен персонаж Путин.

Путин, разбира се, рано или късно ще си отиде, макар че историята няма да свърши с него. В Русия има достатъчно патриотично настроени хора - политици и общественици, които ще продължат делото му по възстановяването и укрепването на ролята на Русия на международната арена. Вече познаваме мнозина от тях.

За изпълнение на своята мечта, Западът е насочил острието на своя пропаганден “кинжал” към подрастващото поколение на Русия и страните от бившия СССР. В главите им се набива мисълта, че в Русия всичко е лошо. Абсолютно всичко. Целта на такъв психологически натиск е на първо място тласкането на младежите да емигрират от Русия, а на второ място тези, които все пак-останат, да бъдат негативно настроени не само по отношение на политическата власт в тази страна, но и към самата страна като такава. За целта се изкривява историята на Русия, изкривява се историята на Великата отечествена война, видите ли, че не руският народ е победил в нея, а съюзниците. Руснаците (всичките народи на СССР) само донякъде помагат на съюзниците.

Всичко това е същото, което сега е прието да се нарича “хибридна война”: дезинформация, деморализация на противника, склоняване към прехода на противника на своя страна, икономически и политически натиск... Както се казва - на война като на война. Във всяка война трябва да има победител. Не е важно как ще се постигне победата: проливайки кръв на фронтовете или хвърляйки няколко атомни бомби на мирни градове. Победителите не ги съдят. Някой някога да се е изказал в осъждане на американските ядрени бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. А някой осъждал ли е използването от американците на бойни отровни вещества на територията на Виетнам? Защитил ли е публично някой изгорените с напалм от американците и разстрелвани от хеликоптери виетнамчета? Никой и никога, с изключение на СССР. Но незнайно защо САЩ никой и никога не ги е наричал и нарича “адско изчадие” (можем да се върнем към въпроса за “цивилизованите” страни), а СССР го наричат такова, само защото, видиш ли, влиза с танкове в Чехословакия и Унгария. При това Чехословакия по време на Втората световна война е фабричен цех за Вермахта. Всъщност Чехословакия участва във войната срещу СССР на страната на Фашистка Германия. А и Унгария с пълните си сили воюва на страната на Германия. Ако направим ситуацията огледална, то американците задължително трябваше да хвърлят атомни бомби над Прага и Братислава. При това никой нямаше да им каже и една лоша дума. Всички “цивилизовани страни” биха казали, че това е справедливо решение.

Защо тогава Западът не се страхува от конфронтацията с Русия? Нима цялата многовековна история на взаимоотношенията му с Русия не го е научила, че е по-добре да се дружи с руснаците, отколкото да се враждува, нежели да се воюва. Но Западът не приема уроците на историята. Русофобското, антируско ядро, състоящо се от няколко англосаксонски страни и прокрадналите се към тях страни от Източна Европа, жадува разгрома на руската държава и руския народ като цяло. Те жадуват момента, когато голямата руска “мечка” под въздействието на подгряваните отвън вътрешни противоречия, ще се разпилее на множество “малки мечета”, които да се борят помежду си за коричка хляб за забавлението на западната публика. Тази идея започва да преобладава в тяхната външнополитическа дейност. Идеята, за чието осъществяване са готови безкрайно да провеждат антируска политика, а ако обстоятелствата позволят, отново да се отправят на “поход на Изток”.

Но при всичко това, те не желаят да ходят сами на бойното поле. Вместо себе си, вместо своите граждани, те водят “легионери” за война с руснаците. Събират ги от целия свят. Тук са и така наричаните бежанци от страните в Близкия изток, които за европейски паспорт ще водят всякаква война вместо немците. Тук са и “новобранците” от шумерска и литвинска националност, на които им набиват в главата мисълта, че не са руснаци, значи врагове на руснаците. При това същите “шумери” и “литвини” носят руски имена и фамилии, а техните предци изграждат самата руска държава, чиято част са и против която им предлагат днес да воюват.

Всичко това е доста сериозно. И Русия ще трябва да устои на толкова сериозни предизвикателства. В момента руската дипломация, през устата на министър Лавров, все още се опитва да увещава западната дипломация, опитва се , без да излиза от рамките на дипломатическата традиция, да разясни позицията на политическото ръководство на Русия по един или друг въпрос. Но силите и възможностите на руската дипломация не са безкрайни. Още повече, че отсрещната страна просто засилва не само политическия, информационен и икономически натиск, но вече упражнява и военен. В тези условия ръководството на Русия ще трябва да адаптира методите за водене на диалог в съответствие с обстановката. Изглежда нещата отиват към това в отговор на “информационно-политическите кинжали” на Запада, Русия ще трябва да прибегне към по-остра реакция на оказвания върху нея натиск. И нека това да не бъде никому неочаквано.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели