Наближава студеният сезон, цените на енергията растат - и около 80 милиона души в цяла Европа не са сигурни дали ще имат достатъчно пари, за да платят сметките си за ток и газ. Този сезон проблемът с „енергийната бедност“ се изостря от дългосрочното икономическо въздействие на пандемията.
AЛЕКСАНДЪР ВИВИЕ, експерт от Белгия: Много хора имат по-високи нива на потребление, отколкото могат да си позволят. Други домакинства пестят от комфорт - и изключват отоплението, така че да имат достатъчно енергия, например за приготвяне на храна. Виждаме различни форми на "енергийна бедност".
Тежестта на този проблем се различава също и за различните държави: в богатия Люксембург 3 % от населението се счита за "енергийно бедно", а в България - 30 %. За да се преодолеят тези различия, Европейският съюз разработва единен подход за борба с недостига на енергия.
Експертите допускат възможността за координирано повишаване на цените на електроенергията и природния газ. В същото време на държавите-членки се препоръчва по-бързо да се откажат от използването на изкопаеми горива, за да се гарантира енергийната сигурност - тяхната собствена и на целия Европейски съюз.
АЛЕКСАНДЪР ВИВИЕ: Един от лостовете, които правителствата на ЕС имат, е способността да регулират данъците и таксите, които влизат в сметките за енергия. Има и други възможности: можете да предоставите на нуждаещите се граждани еднократна помощ, която няма нищо общо с фактурирането.
Считам за много важно да има дискусия по тази тема. Какво е включено в сметката за енергия и какво не е? Как искаме да финансираме, наред с други неща, прехода към възобновяеми източници, както и някои социални мерки, свързани с „енергийната бедност“?
Докато лидерите на ЕС продължават да търсят изход от настоящата енергийна криза, тече публична кампания за признаване на достъпа до енергия като човешко право. Активистите призовават за общоевропейска забрана за прекъсване на тока и газа за неплащане на сметки, което в момента засяга около 7 милиона домакинства годишно.
Превод: ЕС
