/Поглед.инфо/ По време на посещението си в Литва новият министър на отбраната на Германия Кристина Ламбрехт нарече Русия агресор. Тя призова „да се съсредоточим върху Путин и хората около него“, съобщава Frankfurter Allgemeine. Отговорните за агресията, каза тя, "трябва да почувстват персонални последици".

Новият министър на отбраната на Германия Кристина Ламбрехт посети германския контингент от батальонната тактическа група в Литва, разположена в страната по програмата на НАТО за разширено присъствие. Около 500 войници на Бундесвера са разположени в Многонационалните сили за бързо реагиране на НАТО северозападно от Вилнюс. Ламбрехт отлетя за Литва със самолет на Луфтвафе рано сутринта в неделя и се върна в Берлин следобед, съобщава Frankfurter Allgemeine.

Първото ми работно пътуване ме доведе до Литва с причина“, каза Ламбрехт. По нейните думи, Германия „застава твърдо на страната на своите партньори и приятели“. Тя отбеляза, че "отличното сътрудничество" ще продължи. На фона на сегашното напрежение Ламбрехт подчерта: „Абсолютно ясно е, че агресорът е Русия. Трябва да се възползваме от всяка възможност, за да спрем ескалацията."

Министърът на отбраната обяви използването на "целият набор с инструменти", с които разполага Германия. „С необичайно суров тон“, подчерта Ламбрехт, че в момента е необходимо „да се съсредоточим върху Путин и неговото обкръжение“, а „тези, които са отговорни за агресията, трябва да усетят персонални последици“. „Например фактът, че няма да могат да пазаруват на Шанз Елизе в Париж“, добави Ламбрехт.

Трябва да изчерпим всички възможности за дипломация и икономически санкции. И всички следващи стъпки трябва да бъдат обсъдени в тясна координация в рамките на алианса “, каза Ламбрехт в отговор на въпрос за нейната готовност да изпрати войници на Бундесвера в Украйна.

По време на съвместна пресконференция с литовския министър на отбраната Арвидас Анушаускас, Ламбрехт каза: „Мога да си представя опасенията на нашите съюзници в балтийските държави и да разбера чувството за заплаха“. Ламбрехт заяви, че тя е убедена, че напрегнатата ситуация трябва да бъде разрешена с дипломатически средства. „В същото време обаче се изисква надеждно възпиране. Много важен сигнал. В същото време, със своите войски като част от контингента за разширено изнесено напред присъствие на НАТО, Германия дава важен принос за възпирането в алианса“, каза германският министър на отбраната.

Както отбелязва вестникът, военнослужещите от германо-холандския 414-и танков батальон в момента са дислоцирани в Рукла заедно с литовските войски и силите на други страни от НАТО. След нахлуването на Русия в Крим и „атаките срещу Източна Украйна“ те укрепиха източния фланг на НАТО.

Оттогава батальонни тактически групи от около 1000 войници са разположени в Естония, Латвия, Литва и Полша. В същото време националните контингенти периодично се ротират. От 2017 г. Германия командва в Литва. Бойната група, разположена в Естония, се ръководи от британците, в Латвия от канадците, а в Полша от американците.

През уикенда Русия даде да се разбере, че „не е готова да изтегли войските си от границата с Украйна“, пише авторът на статията. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза, че исканията на Запада, свързани с „определени събития“ на територията на Русия, предизвикват „естествено отхвърляне“ и са „неприемливи и неуместни“.

Публикуваните в петък проекти на възможни споразумения между Русия и Запада предполагат, наред с други неща, отказ от по-нататъшно разширяване на НАТО на изток и разполагане на допълнителна военна техника в държавите от Източна Европа.

Освен това Северноатлантическият алианс трябва да се ангажира да се въздържа от „провеждане на каквато и да е военна дейност“ в Източна Европа, Закавказието и Централна Азия. Вашингтон също трябва да се откаже от всяко двустранно военно сътрудничество с държавите от постсъветското пространство. Отказът за разполагане на наземни ракети със среден обсег, заплашващи територията на НАТО, е посочен като "единствен реципрочен ангажимент".

Много руски експерти по външната политика предполагат, че тези предложения са неприемливи за Запада. Невъзможно е да си представим „началото на някакъв диалог“ на базата на проекти, „разработени в стил, който се доближава до ултиматума“, коментира Фьодор Лукянов, експерт, близък до Кремъл.

По мнението на Лукянов, Москва разбира, че заплахата за европейската сигурност не е достатъчно голяма, за „капитулация пред Москва“, тоест да се откликне на предложенията. Може би, подозира Лукянов, целта е била „да се развържат ръцете за действия за преразглеждане на съществуващата система на отношения, което в Кремъл считат за целесъобразно“, пише Frankfurter Allgemeine.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели